О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4146гр. София, 18.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 1205/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на К. С. П. от [населено място] и на К. С. П.-П. от [населено място] срещу въззивно решение № 599 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 401/2022 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба на недвижими имоти и е отменен констативен нотариален акт за собственост, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 83 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 814/2021 г. на Петричкия районен съд и вместо него е допуснал съдебна делба между Г. А., К. С. П. и К. С. П.-П. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], с площ от 67 кв. м, номер по предходен план - *, квартал 232, парцел *, и на построената в него триетажна жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 61 кв. м, при квоти 4/6 ид. части за първия и по 1/6 ид. част за останалите двама съделители. Със същото решение е отменен констативен нот. акт № 170/2019 г., с който К. С. П. – П. е призната за собственик на процесните имоти по давност за над 1/6 ид. част от тях.

По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство А. Г. и ответниците К. С. П. и К. С. П.-П. са наследници по закон на Т. Х. П., починала на 06.04.2018 г., като ищецът е неин преживял съпруг, а ответниците - син и дъщеря. Бракът между Г. А. и Т. Х. П. е сключен на 26.01.2000 г. в Л.-Б., Франция, като по време на същия Т. Х. П. е придобила по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 126/27.12.2007 г., правото на собственост върху процесния поземлен имот, ведно с изградената в него триетажна еднофамилна жилищна сграда с РЗП от 191,088 кв. м. С предложение - покана, ищецът е предложил на ответниците да прекратят съсобствеността си върху процесния имот, като му заплатят неговия дял, възлизащ по пазарни цени на сумата 140 000 лв. На 26.07.2006 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот между К. С. Д. и К. С. П., като първият, в качеството му на продавач-изпълнител, се е задължил да построи и продаде на втория, в качеството му на купувач, недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ триетажна масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни и гаражен етаж, която се строи в УПИ *, кв. 272, по плана на [населено място], целият имот с площ от 70 кв. м. Уговорено е плащане на продажната цена на вноски, като е отразено, че първата вноска в размер на 8000 лв. е платена в деня на подписването на договора. С нот. акт № 170/2019 г. ответницата К. П. – П. е призната за собственик на процесните имоти на основание давностно владение. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Й. А. Ц. (племенник на ищеца), който е посочил, че през 2014 г. е посетил процесния имот, заедно със своята майка и лелите му, тъй като са били поканени от Г. А.. Последният е искал да се похвали, че има къща и съпруга, с която живее във Франция, показал им какво представлява къщата и как я е обзавел, както и е обяснил, че в нея живеят децата на съпругата му. След смъртта на съпругата на вуйчо му, той му е споделил, че има проблеми с децата й, тъй като са сменили бравата на входната врата на къщата и го гонят от нея. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Х. С. К., С. Д. С. и А. Л. Ц. в частта им, в която са изложили твърдения, че ответницата и съпругът й са доизградили къщата от етап карабина до завършен вид, включително че са направили покрива, тъй като противоречат на писмените доказателства по делото. В тази връзка е изложил съображения, че в нотариалния акт за покупко-продажба от 27.12.2007 г. е описано, че в поземления имот е построена и се купува триетажна жилищна сграда, без пояснения, че е недовършена или че е на етап на изграждане груб строеж, а още по – малко, че е без покрив, какъвто е необходим, за да е налице сграда. Тъй като по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че въз основа на посочения по-горе предварителен договор е сключен окончателен, съдът е приел, че същият е без значение за правото на собственост върху процесния имот.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че процесните недвижими имоти са придобити чрез възмезден договор от Т. Х. П. по време на брака й с ищеца А. Г., поради което същите са били съпружеска имуществена общност. По отношение на направеното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност са изложени съображения, че от закупуването на имота същата живее в него със семейството си, което обстоятелство не сочи своене, тъй като ищецът и наследодателката на страните са живеели постоянно в чужбина и са предоставили къщата безплатно на първата, като наследодателката е предоставила за живеене на сина си друг свой имот в [населено място]. Декларирайки след смъртта на майка си, с декларация с вх. № 1260/14.11.2018 г. по чл. 14 ЗМДТ, че е станала собственик на 1/2 ид. част от имота на основание наследяване от Т. П., ответницата е съставила частен свидетелстващ документ, в който е изложила неизгодни за себе си факти, а именно че не е своила имота през времето, през което е упражнявала фактическата власт върху него. След като ответницата е заявила, че е придобила имота по наследство при откриването на наследството на майка й, това означава, че у нея не е съществувало намерение да ползва имота като свой. С оглед на това и на основание чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 28 СК и чл. 9, ал. 1 ЗН съдът е приел, че след смъртта на Т. П. ищецът притежава 4/6 ид. части от делбените имоти /1/2 ид. част от прекратената съпружеската имуществена общност и 1/6 ид. част по наследство от съпругата му/, а ответниците притажават по 1/6 ид. част по наследство от своята майка, и е допуснал делба на имотите при посочените права. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменил издадения въз основа на обстоятелствена проверка констативен нот. акт № 170/2019 г. за над 1/6 ид. част.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът К. П. сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Как би следвало да се демонстрира намерението за своене на упражняващия фактическа власт върху имота съсобственик, който е в неизвестност, живеейки в чужбина; 2. Необходимо ли е наследникът да демонстрира спрямо останалите съсобственици, че е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, при наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаването на владението; 3. Необсъждането на всички доказателства по делото води ли до необоснованост на решението на въззивния съд.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторката К. С. П.-П. е посочено, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Как би следвало да се демонстрира намерението за своене на упражняващия фактическа власт върху имота съсобственик спрямо друг съсобственик, който е в неизвестност, живеейки в чужбина; и 2. Необходимо ли е наследникът да демонстрира спрямо останалите завладяването на имота в хипотеза, когато владението е предадено от наследодателя на лице, което след смъртта му има качеството наследник по закон.

Ответникът по жалбите е подал писмени отговори, в които е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбите. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият поставен въпрос в изложението на касаторката К. С. П.-П. не обосновава предпоставки за допускане на касационния контрол. Същият не е зададен в контекста на конкретни правни разрешения и изводи на въззивния съд, а е общо и теоретично поставен, поради което не отговаря на характеристиките за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е формулиран според твърденията на касаторката и не съответства на данните по делото, по което не е установено ищецът и наследодателката на страните, макар и да са живеели в чужбина, да са били в неизвестност, нито са налице данни до смъртта на своята майка през 2018 г. тя да е обективирала по някакъв начин намерение да свои имота, фактическата власт върху който е установила със съгласието на неговите собственици да го ползва безвъзмездно, т. е. като държане. Предвид това този въпрос не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване.

Вторият въпрос също е формулиран според твърденията на касаторката и не кореспондира на данните по делото. В случая, за да приеме за неоснователно възражението на касаторката, въведено с отговора на исковата молба, че е придобила собствеността на процесните имоти въз основа на упражнявано от нейна страна давностно владение, съдът е приел, че през годините тя е живяла в имота със съгласието на неговите собственици и че данните по делото сочат на липсата на намерение за своене от нейна страна, а не че те са и предали владението върху имота по смисъла на чл. 68 ЗС, т. е. да го счита и ползва като свой. Ето защо и този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдебната практика е константна в смисъл, че когато фактическата власт върху един имот е започнала като държане, както е в случая, презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена и за да може държателят да го придобие по давност, е необходимо да превърне с едностранни действия държането му във владение и тези действия да са достигнали до знанието на собственика. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо собственика намерението да владее имота за себе си. В разглеждания случай, както се посочи по-горе, по делото не е установено преди 2018 г. касаторката да е извършила посочените по-горе едностранни действия, поради което изводът на съда за неосъществен в нейна полза фактически състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е в съответствие с установената практика.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторката се позовава на тях.

С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

По жалбата на К. С. П.:

Същата е процесуално недопустима. Касаторът обжалва решението, като счита, че неправилно процесните имоти са допуснати до делба, тъй като са придобити по давност от неговата сестра, респ. понастоящем са нейна изключителна собственост. Правен интерес от обжалване на решението по тези съображения обаче е налице единствено за касаторката К. С. П.-П., която претендира да е собственик на имота, но не и за този касатор. С подадената касационна жалба същият предявява пред настоящата инстанция от свое име чужди права, което е недопустимо предвид изричната разпоредба на чл. 26, ал. 2 ГПК. Освен това при евентуално уважаване на жалбата, в нарушение на общата забрана за влошаване положението на обжалващата страна, би се стигнало до неизгоден за него резултат.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация по 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 599 от 07.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 401/2022 г. на Благоевградския окръжен съд.

О с т а в я без разглеждане касационната жалба на К. С. П. срещу въззивно решение № 599 от 07.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 401/2022 г. на Благоевградския окръжен съд.

О с ъ ж д а К. С. П.-П. да заплати на Г. А. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски.

О с ъ ж д а К. С. П. да заплати на Г. А. сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски.

Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на К. С. П. подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата му част не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: