7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3602
София, 20.11.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 1236 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Застрахователна компания „Лев инс“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. П. В., против въззивно решение № 219 от 12 декември 2022 г., постановено по в. гр. д. № 383/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 260229 от 11 юли 2022 г., постановено по гр. д. № 2403/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас в обжалваната му част, с която дружеството е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на А. П. Н., с адрес в [населено място], сумата над 20000 лева до 45000 лева (от пълната предявена сума в размер на 85000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на настъпило на 20.08.2019 г. в [населено място] пътно транспортно произшествие между л. а. „Мерцедес“, модел Б180, с рег. [рег. номер на МПС] , и мотоциклет „Х. ЦБР Р“, с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва от 30.08.2019 г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и определеното обезщетение е прекомерно. Твърди се, че не е доказана причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно произшесвие и фрактурата на режещ ръб на двата долни леви резеца, както и скъсването на ставните връзки. Според касатора уврежданията на зъбите всъщност са установени не няколко дни след злополуката, а две седмици след нея, като по време на болничния си престой ищцата не се e оплакала от такива фрактури. По делото нямало преки доказателства, че фрактурите са следствие от претърпяното произшествие, а приетата съдебно-медицинска експертиза в тази част била хипотетична. Освен това в протокола от 21.09.2022 г. по н. о.х. д. № 3848/2020 г. на Районен съд Бургас, образувано във връзка с инцидента, фрактурите не били включени като телесно увреждане от произшествието. По отношение скъсването на ставните връзки се излага, че то е установено на 24.10.2019 г. – два месеца след произшествието, когато ищцата е била физически активна, посещавала е училище, вкл. часовете по физкултура, и е излизала с приятели. До посочената дата ищцата не е имала оплаквания и симптоми, няма данни да е отсъствала от училище и да е ползвала помощни средства за придвижване. Според касатора заключението на вещото лице относно скъсаните ставки връзки било направено на база вероятности и предположения. Експертизата била изготвена по документи, но възпроизвеждането на анамнеза по сведения на ищцата не можело да послужи за провеждане на пълно и главно доказване. Освен това съдът не обсъдил изложеното от самата ищца като свидетел относно възстановителния период и ежедневието й след произшествието. Касаторът твърди още, че съдът неправилно приел за недоказано направеното възражение за съпричиняване. Ищцата пътувала за първи път на мотоциклет, без предпазен екип, с несъобразена по размер каска от отворен тип и така поставила в опасност здравето и живота си, а при поставени ръкавици, екип и каска от типа шлем, същата не би получила увреждания. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обезщетението било определено, без да се изложат каквито и да било мотиви, почиващи на събраните по делото доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата А. П. Н., чрез адв. С. П., в отговор представя становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Третото лице-помагач на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, със седалище в гр. София, не представя становище по касационната жалба.
Между страните не се спори, че на 20.08.2019 г. на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], водачът на лек автомобил нарушил правилата за движение по пътищата, като при завой наляво не пропуснал движещото се направо и с предимство превозно средство – мотоциклет, и по непредпазливост причинил на ищцата телесни увреждания. Не се спори и че между касатора и собственика на лекия автомобил е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за посочения лек автомобил. По делото е приложено споразумение, ползващо се по правилото на чл. 383 НПК с последиците на влязла в сила присъда, с което водачът на лекия автомобил се е признал за виновен за това, че на 20.08.2019 г., при нарушаване на правилата на ЗДвП, причинил средни телесни повреди на Н., като е приета форма на вината непредпазливост. На това основание, и при приложение на разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът е приел, че са налице елементите на деликт, осъществен виновно от водач на застрахован при въззивника лек автомобил. От експертното заключение по назначената и приета автотехническа експертиза се установява механизмът на произшествието: пострадалата е пътувала с поставена на главата каска от типа на отворените, която не осигурявала защита в лицевата област, тъй като при удара Н. не е претърпяла черепно-мозъчна травма, а травми в областта на лицето – нос, уста, брада. От приетата медицинска експертиза се изяснява, че ищцата е постъпила в болница с множество увреждания, сред които разкъсно-контузна рана на носа и горната устна. В тази насока са и свидетелските показания на майката на пострадалата. При подобен удар, с излитане на тялото от мотоциклета и приземяване на асфалтов път, с контузия на нос, разкъсване на горна устна и травми по лицето, съдът е приел, че е доказана причинно-следствената връзка между твърдените фрактури на режещите ръбове на два долни леви резеца, горен ляв кучешки зъб и режещ ръб на долен десен първи резец, описани в експертизата. Макар тези повреди да не са описани по приложените по делото епикризи от болницата, съдът е взел предвид, че зъбен статус на пострадалата е снет на 02.09.2019 г. – т. е. няколко дни след инцидента. Поради непосредствеността на описаните от денталния лекар фрактури на резци след инцидента и механизма на сблъсъка, описаните и безспорни повреди по лицето на пострадалата, съдебният състав е приел, че фрактурите са пряка и непосредствена последица от пътнотранспортното произшествие. По отношение на спора относно наличието на скъсани ставни връзки въззивният съд е посочил, че според приетата по делото медицинска експертиза при рентгеновите изследвания не са открити травматични промени, но свидетелските показания сочат, че след изписването на Н. от болницата тя продължила да се оплаква от болки в левия глезен; при посещение при лекар бил установен изразен оток на ставата, болки при натоварване на крака и болезнени движения на лява глезенна става; от изследване с Я. е установено скъсване на ставните връзки на ниво глезен, което според вещото лице не е могло да бъде установено посредством рентгеново изследване или скенер, а само чрез Я. – ето защо е установено впоследствие, по повод продължили около два месеца болки в лявата глезенна става и оток на ставата. При съобразяване на заключението на експертизата и гласните доказателства по делото, съдът е приел, че разкъсванията на лигаменти в областта на лява глезенна става са пряка последица от процесното произшествие. Възраженията на насрещната страна, че пострадалата е правела разходки в града и е била в движение, не опровергават този извод, защото от експертизата и прегледа става ясно, че пострадалата е можела да стъпи на крака си и да върви, макар и със затруднения и болки. Във връзка с възражението за съпричиняване съдът е цитирал заключението по назначената автотехническа експертиза, от което се установява, че при инцидента ищцата е била с каска, открита в лицевата област. Съдебният състав е съобразил, че няма конкретни изисквания по отношение на пътниците на мотоциклети за употреба на определен тип каска, поради което не може да се вмени виновно поведение за употребата на такава каска. Освен това законът не съдържа изискване за пътуване със специален екип и носенето на такъв е по желание. Относно оплакването, че пострадалата се е качила като пътник на мотоциклет, чийто водач е миришел на алкохол, съдът е посочил, че съгласно писмените доказателства към приобщеното н. о.х. д. № 3848/2020 г. на Районен съд Бургас, извършеният химически анализ на кръвна проба на водача е показал 0 % алкохол в кръвта му. Следователно същият не е нарушил забраната за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или упойващи вещества. Поради изложеното възражението за съпричиняване е прието за неоснователно. За да определи размера на справедливото обезщетение, въззивната инстанция е взела предвид, че от инцидента са настъпили средни телесни повреди – загрозяващи белези по лицето и ръката, и затрудняване на движението на крайник за срок около два месеца, и множество леки телесни повреди – счупване на носни костици, натъртвания, охлузвания, кръвонасядания, фрактури по предни зъби; че става въпрос за момиче на навършени 18 години към датата на инцидента, с предстоящо кандидатстване в друго учебно заведение и промяна на средата, при което ще изпитва неудобства от несъвършенствата по лицето, за чието естествено заличаване няма изгледи; че съвременната медицинска техника и лекарствени средства значително ще подобрят външния й вид, но няма да бъде възстановено състоянието преди произшествието, докато не стане възможно извършването на пластична операция – следователно, Н. ще следва да понесе и допълнителни болки и затруднения за заличаване на белезите. Затова съдът е стигнал до извода, че определеното обезщетение в размер на 45000 лева представлява справедлива компенсация на физическите и психически преживявания на пострадалата, и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първите три въпроса на касатора обобщено се отнасят до питането дали съдът може да обоснове изводите си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, а само въз основа на избрани доказателства и следва ли при преценка на доказателствата да се произнесе и по тяхната достоверност и обективност. В трайната съдебна практика няма съмнение, че съдът е задължен да обсъди заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства, които са от значение по спора и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото. Необходимо е съдът да посочи и защо отхвърля определени доказателства като недостоверни. В настоящия случай въззивната инстанция не се е отклонила от тези изисквания, а е анализирала подробно всички събрани по делото доказателства, съпоставила ги е, без да игнорира едни за сметка на други, и въз основа на съвкупната им преценка и житейската логика, е направила своите изводи. Несъгласието на касатора с интерпретацията на доказателствата от съда не е основание за допускане на решението до касационно обжалване.
На следващо място се отправят въпроси, свързани с начина на доказване на предявената претенция, а именно: следва ли при искове за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на непозволено увреждане, ищецът с всички доказателствени средства да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да изведе еднозначен извод за наличието им, както и дали ищецът чрез пълно и главно доказване следва да установи истинността както на твърденията си за релевантните факти, така и на въведените от ответника оспорвания. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е посочил, че ищцата следва да установи осъщественото противоправно деяние, настъпилите от същото вреди и причинната връзка между деянието и вредите, а ответникът следва да установи всички свои възражения на всяко от посочените от него основания. Указанията съответстват с приетото в съдебната практика относно разпределянето на доказателствената тежест по делата за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Безпротиворечиво е разбирането на касационния съд, че ищецът няма задължение да доказва истинността на възраженията на ответника, а такъв извод не може да се направи и от цитирана разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК. От друга страна, доводите на касатора, че исковата претенция не е несъмнено доказана поради липсата на причинно-следствена връзка между деянието и част от травматичните увреждания, са относими към съществото на спора и не подлежат на преценка в производството по чл. 288 ГПК.
По въпроса дали наличието на съпричиняване на вредоносния резултат изисква противоправност и вина на увреденото лице ВКС е дал разяснения в практиката си – напр. решение № 107 по гр. д. № 2019/2020 г. III г. о., цитираното от касатора решение № 18 по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о., и др. В тях се посочва, че съпричиняването е факт от действителността, с настъпването на който правото свързва определени неблагоприятни за увреденото лице правни последици, изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на непозволеното увреждане. Намаляването на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не представлява санкция за неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение. За наличието на съпричиняване се изисква причинна връзка между поведението на пострадалия, което не е необходимо да е виновно или противоправно, и вредоносния резултат. Във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила възражение за съпричиняване, т. е. от ответника. В случая въззивният съд е приел, че ищцата не е нарушила нормативни изисквания по отношение на пътниците на мотоциклети за употреба на определен тип каска, тъй като такива няма предвидени. Следва да се посочи, че в съответствие с правилото на чл. 137е ЗДвП, ищцата е била с поставена предпазна каска, с което е проявила необходимата грижа за своето здраве. Доколкото липсва изискване и за носене на друго предпазно облекло при пътуване с мотоциклет, а по делото не е установено с какъв тип дрехи е била пострадалата при инцидента, не може да се приеме, че същите не са били подходящи, тъй като липсва база за сравнение. От друга страна, по делото са опровергани твърденията на ответника, че водачът на мотоциклета е употребил алкохол, както и че носената от пострадалата предпазна каска е била с неподходящ размер. Изложеното води до липсата на основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
При този изход на производството на процесуалния представител на ответника се дължи сумата от 1990 лева за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 219 от 12 декември 2022 г., постановено по в. гр. д. № 383/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, да заплати на адв. С. П., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1990,00 (хиляда деветстотин и деветдесет) лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: