О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3485

София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1232 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 326 от 01.11.2022 г. по в. гр. д. № 50/2022 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено решение № 260036/05.11.2020 г., поправено с решение № 260052/09.06.2021 г. по гр. д. № 113/2019 г. на Балчишкия районен съд, в частта, с която е бил уважен първоначалният иск на М. М. Ф. срещу Ш. А. Р. и С. А. Р. по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат извършеното от тях незаконно строителство на сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], в границите на 3 - метровата зона от западната вътрешно регулационна линия на ПИ с идентификатор [№] и ПИ с идентификатор [№], както и в частта по насрещните искове на ответниците с правно основание чл.45 ЗЗД за по 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.08.2008 г. до 30.04.2019 г., настъпили от отправяни от М. Ф. обиди, нагрубяване, провокиране, заплашване по повод извършените от тях подобрения в имота им.

След частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от Ш. А. Р., С. А. Р., А. Р. М. и Кудрет О. М. срещу М. М. Ф. насрещен иск по чл.109 ЗС за премахване собствената й незаконна сграда с идентификатор [№].

Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти по КККР в землището на [населено място], [община] – ищцата е собственик на ПИ 67951.501.300 и ПИ 67951.501.299, а ответниците – на ПИ 67951.501.298 и ПИ 67951.501.1198. Жилищната сграда на ответниците с идентификатор [№], предмет на първоначалния иск по чл.109 ЗС, е с площ от 99 кв. м. и се намира в непосредствена близост до жилищната сградата на ищцата с площ от 64 кв. м., която има идентификатор [№]. По регулационния план от 1991 г. двете сгради се намират в образуван по регулация съсобствен парцел VI-254, като всяка от тях е построена в съответния имот, от който е образуван парцелът. Няма данни сметките по регулация за изравняване на частите в общия парцел да са платени в сроковете по § 6, ал.2 ПР на ЗУТ, при което по силата на § 8, ал.1 отчуждителното действие на заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план е прекратено и е възстановена отделната собственост на имотите, включени в него. През 2019 г. е издадена заповед за изменение на регулацията /ПУП/, която не е влязла в сила. Според това изменение сградите се намират в рамките на отделните урегулирани поземлени имоти на страните, в непосредствена близост до общата имотна и регулационна граница, без необходимото отстояние на процесната сграда на ответниците от тази граница.

Прието е, че първоначално процесната сграда на ответниците е била с по-малка площ – 55 кв. м., с различно очертание и на по-голямо отстояние от сградата на ищцата. Сега тази сграда представлява нов строеж, реализиран в периода 2003 – 2007 г., който стига до западната граница на имота на ответниците, без да покрива калкана на съседната жилищна сграда на ищцата. Намира се на отстояние от 0,55 до 1,90 м. от сградата на ищцата. Новата сграда според вещото лице не е законен строеж, нито е търпима, тъй като строителството е осъществено след 2001 г. Тъй като сградата е строена при действието на ЗУТ, необходимо е тя да отстои на 3 м. от западната регулационна граница, съгласно чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ.

От правна страна е прието, че съгласно чл.50 ЗС собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл.50 ЗС и с оглед на естеството им не винаги е необходимо да се обосновава и доказва с какво и как се пречи на собственика да ползва вещта си. Такъв характер има и нормата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ, предвиждаща разстояние на сградата на основното застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м. Това нормативно предвидено отстояние е установено в общ интерес, за да се предотврати прекомерна гъстота на застрояването, за да се осигури нормално осигуряване на светлина, огряване от слънцето и проветрение на имотите и сградите в тях. Затова не е необходимо ищецът да доказва, че неспазването на нормативно установеното отстояние му пречи да упражнява правото си на собственост, а в тежест на ответника е да установи, че е строил в съответствие с благоустройствените норми и спазвайки забраната на чл. 50 от ЗС /така решение № 40 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 296/2010 г., I г. о. /

Прието е, че съгласно т. 3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск по чл.109 ЗС са неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че преченето не се доказва при такова нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. В случая с факта, че в своята цялост сградата с идентификатор [№] е изградена без строителни книжа, е изпълнено първото условие за уважаването на негаторния иск – сградата е незаконен строеж, а построяването, държането, ползването на незаконен строеж винаги е неоснователно действие. Сградата е разположена в УПИ в нарушение нормата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ. Естеството на нарушението от страна на ответниците е такова, че самият факт на разполагането на сградата в нарушение на строителните правила и норми, установени с чл.31, ал.1 ЗУТ – вместо на нормативно установеното отстояние от 3м. от западната граница на УПИ, на разстояние от най-малко 0. 55м. до най-много 1. 90м., е достатъчен да се приеме, че неоснователното действие пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата. Макар и сградата в своята цялост да е незаконен строеж, на премахване подлежи не цялата сграда. Неоснователни са действията по незаконното и изграждане, които са довели до намаляване на допустимото отстояние, поради което подлежи на премахване частта, разположена в нормативно установената зона от три метра от западната граница на УПИ.

По насрещните искове съдът е приел следното:

По иска за събаряне на сграда с идентификатор [№] с осъщественото през 2018 г. незаконно пристрояване:

Сградата е жилищна, с площ от 35 кв. м., съществува в имота на ищцата от преди 1951 г. За нея няма строителни книжа, но тя съответства на предназначението на парцела към момента на изграждането. С извършеното пристрояване на тази сграда е запълнен ъгълът между нея и гаража на ответницата по насрещния иск, построен в съседния неин имот № 299.

Прието е, че не се установява факта на пречене на незаконната пристройка за упражняване правото на собственост на ищците по насрещния иск върху техния имот 67951.501.298. Както сграда 67951.501.300.1, така и пристройката към нея, са реализирани в имот с идентификатор [№], на границата с имот с идентификатор [№], и двата собственост на ответницата М. Ф.. Съобразно мотивите на т. 3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, в тежест на ищците по насрещния иск е да докажат наличието на обстоятелства, пораждащи пречки за упражняване правото им на собственост върху имот с идентификатор [№] в резултат на пристрояването на сграда 67951.501.300.1. Затова искът по чл.109 ЗС за премахване на тази сграда е неоснователен.

По иска по чл.45 ЗЗД е прието следното:

Налице е междусъседски конфликт, който според една от свидетелките датира от преди изграждането на сграда с идентификатор [№], съществувал още между праводателите на страните /родителите им, които били и роднини/. Свидетелката знае от детето на съпрузите Р., че Ф. им правела забележки да не говорят на висок тон, то се притеснявало да излезе на улицата, докато Ф. е там. С. била изнервена, казвала, че ще се разболее, че не може да спи. И другият свидетел чувал, че Ф. се карала на децата да не играят, да не вдигат шум. Чувал, че споровете и конфликтите са отдавна, младото семейство се нервирало, че децата не могат да играят на улицата.

Прието е, че отправянето на забележки към децата на съпрузите Р. да не вдигат шум не е въведено като източник на негативните им изживявания. Не било установено и отправянето на забележки да е било лишено от основание, при което да е противоправно поведение. И. на негативните изживявания на съпрузите Р. според твърденията им исковата молба и уточнителната молба вх. № 1672/28.03.2022 г. са отправяни от Ф. в периода 21.08.2008 г. - 30.04.2019 г. обиди, нагрубяване, провокиране, заплашване по повод извършените от тях подобрения в имота им, доказателства за каквито действия по делото не са събрани. Що се касае до правните действия - подаване на жалби по повод извършеното от тях строителство, те биха могли да представляват противоправно поведение само и единствено в хипотезата на т. нар. злоупотреба с права. Злоупотреба с право /тоест противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес, доказателства за каквото поведение не са събрани. Не е доказано и претърпяването от всеки от двамата на действителни неимуществени вреди от такова поведение. Затова искът по чл.45 ЗЗД е неоснователен.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. А. Р. и Ш. А. Р..

Жалбоподателите поддържат, че при разглеждане на първоначалния иск съдът се е концентрирал в разсъждения за незаконността на сградата в техния имот, но не се е задълбочил в разсъжденията си за това с какво тя пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост. Поддържа, че няма данни сградата на ищцата да се запазва в бъдещото застрояване на нейния урегулиран поземлен имот. Тази сграда не се ползвала по предназначение за жилище, а била кокошарник и склад и не можело пристройката в имота на жалбоподателите, изпълнена за задоволяване на остра жилищна нужда, да пречи за използването на сградата на ищцата. Сградата на ищцата била надстроена и покривът й навлизал в имота на жалбоподателите близо с половин метър, при което дъждовните води се изливали в техния имот и създавали пречки за ползването му. Решението било неправилно и в частта по насрещния иск по чл.109 ЗС. Мотивите на съда в тази част били противоречиви. Превратно било тълкувано ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, като неправилно съдът възложил на жалбоподателите доказателствената тежест. Не било отчетено, че сградата на ищцата, предмет на насрещния иск по чл.109 ЗС, се намира не само до нейния съседен имот, но и до имота на жалбоподателите, а експлоатацията й била свързана с вредни емисии от изгорели газове в близост до единственото жилище на жалбоподателите и това им пречело да упражняват правото си на собственост. Липсвало произнасяне по оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по нередовна искова молба, както и по оплакването за разместена доказателствена тежест. Неправилен бил и изводът на съда, че „не било необходимо ищецът да доказва, че неспазването на нормативно определеното отстояние му пречи да упражнява правото си на собственост, а в тежест на ответника е да установи, че е строил в съответствие с благоустройствените норми и спазвайки забраната на чл.50 ЗС“. Решението било и необосновано.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК по следните въпроси:

1. Какво подлежи на доказване от ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС;

2. Необходимо ли е ищцовата страна по иск по чл.109 ЗС да твърди в исковата молба и да доказва с какво твърдените от нея неоснователни действия на ответника й пречат да упражнява своето право на собственост;

3. Подлежи ли на разглеждане такъв иск, в обстоятелствената част на исковата молба на който не е посочено в какво се изразяват пречките за упражняване на правото на собственост на ищеца;

4. Може ли да се приеме, че всеки строеж, извършен в отклонение или нарушение на нормите на ЗУТ, представлява действие, което пречи на собственика на съседен имот да упражнява своето право на собственост;

Следва ли такъв строеж, без да се събират други доказателства, да се възприема като достатъчно основание за уважаване на иска по чл.109 ЗС;

5. Следва ли спрямо имотите, за които са били отредени общи парцели – УПИ, и впоследствие са отделени самостоятелни УПИ, с обратно действие спрямо тях да се отнасят изискванията на ЗУТ за отстояние на строежите, извършени в тях от страничната регулационна линия;

6. Може ли заради незаконна постройка – стопанска сграда, ползвана за склад и кокошарник, разположена на граничната регулационна линия и незаконно надстроена с около метър и половина, който навлиза в имота на доверителите ми на около половин метър и всички отточни води в нарушение на нормите на ЗУТ се изливат в техния имот, да бъде възприето, че намаленото отстояние към нейната калканна стена е пречка за упражняване на правото на собственост;

7. Може ли при решаване на въпросите на собствеността, така, както са уредени в Закона за собствеността, в частност споровете по чл.109 ЗС, вр. чл.50 ЗС, тежестта да бъде изместена на плоскостта на нормите на ЗУТ, като се дерогира смисълът на ЗС като закон, уреждащ и защитаващ упражняването и защитата на правото на собственост; Стопанските сгради или жилищните имоти са с приоритет при решаването на тези спорове.

Ответницата М. М. Ф. оспорва жалбата. Счита, че в изложението към нея липсват ясно формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Излага доводи и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба има за предмет исковете по чл.109 ЗС – първоначален и насрещен. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо в частта по първоначалния иск по чл.109 ЗС като постановено по нередовна искова молба. Във въззивната жалба на Ш. А. Р. и С. А. Р. не е имало оплакване, че първата инстанция се е произнесла по нередовна искова молба, затова и въззивният съд не е излагал съответни мотиви. Исковата молба по първоначалния иск съдържа всички реквизити и по нея е постановено допустимо решение.

По въпроси № 1, 2, 3, 4, 6 и 7 не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос е теоретичен и затова не може да обуслови допускане на касационно обжалване. По този въпрос се твърди противоречие между въззивното решение и Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, тъй като съдът не посочил с какво сградата на жалбоподателите пречи на ищцата М. Ф. да упражнява правото си на собственост върху къщата в своя имот. В действителност противоречие няма, тъй като съдът е преценил, че самото разположение на сградата на жалбоподателите не съответства на градоустройствените изисквания и това несъответствие е толкова съществено, че тя трябва да бъде премахната. В самото тълкувателно решение е направена уговорката, че в определени случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Дадени са конкретни примери, включително с посочване на действия на ответника в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение. Направено е обобщение, че с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Точно такава преценка е извършил и въззивният съд, като се е позовал на нарушение на нормата на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ и е приел в съответствие с практиката на ВКС, че това нормативно предвидено отстояние е установено в общ интерес и затова не е необходимо ищецът да доказва, че неспазването на нормативно установеното отстояние му пречи да упражнява правото си на собственост. По този начин въззивният съд е съобразил разясненията в посоченото тълкувателно решение. Отделен е въпросът доколко изложените мотиви са правилни с оглед липсата на данни по настоящото дело за влязъл в сила ПУП от 2019 г., който поставя регулационната граница между двата съседни имота на мястото, където минава имотната граница между тях.

Въпроси № 2 и 3 са свързани с оплакването, че в исковата молба по първоначалния иск не е посочено с какво сградата на жалбоподателите пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в своя имот. Тези въпроси не кореспондират с данните по делото и затова по тях също не може за се допусне касационно обжалване. В исковата молба и уточнението към нея са изброени няколко пречки за упражняване правото на собственост, които според ищцата процесната сграда създава: неспазване на показателите за плътност на застрояването и за отстояния на сградите на основното застрояване в един парцел; изливане на дъждовните води от покрива на процесната сграда върху стената на сградата на ищцата, неспазване на противопожарните изисквания и създаване на шум. С това изискванията за редовност на исковата молба са изпълнени.

Въпроси № 4 и 7 също не са свързани с конкретни обстоятелства по делото. Отговор на тези въпроси са дадени в ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК – че по всяко дело съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените, както и че в определени случаи самото нарушаване на строителни правила и норми е достатъчно за уважаване на негаторния иск. Въпросите не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 6 също се разминава с данните по делото. Сградата на ищцата с идентификатор 67951.501.300.2 е жилищна, а не стопанска; гранична регулационна линия все още няма, тъй като по делото няма данни заповедта за изменение на ПУП да е влязла в сила; страните не са повдигали въпрос дали тази сграда е била надстроявана и дали част от нейния покрив попада над имота на жалбоподателите, а и въззивният съд не е обсъждал този въпрос. Въпросът не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос № 5, който настоящият състав уточнява съобразно предвиденото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така: Следва ли при разглеждане на иск по чл.109 ЗС за събаряне на сграда, построена в образуван по регулация съсобствен парцел, за който сметките не са уредени, да се преценява спазването на изискванията на ЗУТ за отстоянието й до страничната регулационна линия по бъдещо изменение на регулацията, предприето с цел привеждането й в съответствие с границите на имотите в общия парцел.

Въпросът е включен в предмета на делото с оглед данните, че строителството на процесната сграда с идентификатор [№], представляващо по същество разширение на съществуваща преди това сграда в имота на ответниците, е извършено около 2006 г. - 2007 г., в образуван по регулация от 1991 г. съсобствен парцел, за който сметките не са уредени и към момента на строителството не е била стартирана процедура по изменение на ПУП, с която да се постави регулационна линия по границата между имотите в общия парцел. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разглежда специфична хипотеза на иск по чл.109 ЗС. При разрешаване на спора следва да се прецени освен това дали търсената по конкретното дело защита съответства на нарушението и дали могат да бъдат предприети и други мерки, освен исканото събаряне, с които да се постигне съвместяване на разположението на процесната сграда с градоустройствените изисквания и преодоляване на пречките, които тя създава за ползване на съседната сграда на ищцата.

Тъй като въпрос № 5 е свързан само с първоначалния иск по чл.109 ЗС, касационното обжалване следва да се допусне само по този иск. В останалата обжалвана част липсва основание за допускате на касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 326 от 01.11.2022 г. по в. гр. д. № 50/2022 г. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 260036/05.11.2020 г., поправено с решение № 260052/09.06.2021 г. по гр. д. № 113/2019 г. на Балчишкия районен съд, в частта, с която е бил уважен първоначалният иск на М. М. Ф. срещу Ш. А. Р. и С. А. Р. по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат извършеното от тях незаконно строителство на сграда с идентификатор 67951.501.1198.3 по КККР на [населено място], [община].

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата им ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: