Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 6038/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. против решение № 30 от 08.03.2023 г., постановено по адм. д. № 187/2022 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Общински съвет Върбица, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Ответникът – министерство на земеделието, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Шумен отхвърля жалбата на С. Д. против решение № 8 по протокол 36/31.05.2022 г. на Общински съвет - Върбица, с което е отказано да се разреши изработване на проект за ПУП – ПЗ за ПИ с идентификатор 12766.79.161 по КК и КР на [населено място], община Върбица.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон, а направените от съда изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма. В тази насока е направено единствено констатация, без да се обсъдят мотивите на общинския съвет за постановяване на отказа да се допусне изработване на проект за ПУП – ПЗ. Видно от обжалвания административен акт е, че като мотиви за постановяването му е посочено, че кметът на общината има план за развитието на Курортен комплекс Върбица, описани са правомощията на общинския съвет да издаде оспореното решение, констатирано е, че имотът е в зона за рекреация и не е логично да се допуска застрояване на селскостопански постройки и други подобни като са изложени съображения за развитието на туризма в Курортния комплекс. При така изложените мотиви се налага извод, че обжалвания административен акт е издаден в противоречие с предписаната от закона форма, тъй като в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 124б, ал. 5 ЗУТ същият не съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Мотивите на отказа не се съдържат и в представената по делото административна преписка, в оспорения акт липсва позоваване на документи, представляващи част от преписката, а и такива не са налице. Напротив видно от приложената докладна записка на кмета на общината е, че е направено предложение да се разреши да се изработи проект за ПУП – ПЗ, в която насока са изложени съображения в т. ч. и че е налице и съответствие с предвижданията на проекта за ОУП на общината. Действително тези съображения не са задължителни за общинския съвет, но същите не са обсъдени и не са посочени мотиви за неприемането им. В случая изложените мотиви от административния орган са формални като липсва конкретна преценка, установяваща дали заданието и проектите към него отговарят на нормативно установените изисквания за изготвянето им, като заявлението и документите към него не са преценявани за съответствието им с изискванията на ЗУТ и специалните правила. Следователно решението на общинския съвет е постановено в нарушение на предписаната от закона форма. Същото не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съгласно правилото на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган. В случая липсват мотиви за постановяване на отказа. Липсата на мотиви препятства съда да извърши преценка за материална законосъобразност на оспорения административен акт, което обосновава и неговата незаконосъобразност.

Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционният съд за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. За да достигне до този извод съдът прави фактически установявания и излага мотиви, които не са направени и изложени от административния орган, като по този начин замества липсата на фактически основания за издаване на решението на общинския съвет, което е недопустимо. В правомощията на съда е да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт въз основа на посочените в същия правни и фактически основания за издаването му, като не може да ги допълва, изменя или заменя. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на обжалвания акт са незаконосъобразни и необосновани.

Твърдението на Общински съвет Върбица, че жалбата до първоинстанционния съд е недопустима, тъй като заявлението е за одобряване на ПУП, а не за разрешаване проект за изработване на ПУП – ПЗ, е неоснователно. Искането е направено на бланка, а от всички приложени по делото доказателства в т. ч. задание и обяснителна записка е ясна волята на заявителя. Обратното налага извод, че административният орган се произнася по незаявено искане, което обосновава нищожност на постановения административен акт.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди О. В. да заплати на С. Д. сумата 1570 лв., от които 70 лв. заплатена държавна такса и 1500 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, както и факта, че същото е близо до минималния размер - 1250 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 30 от 08.03.2023 г., постановено по адм. д. № 187/2022 г. по описа на Административен съд гр. Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 8 по протокол 36/31.05.2022 г. на Общински съвет – Върбица.

ВРЪЩА преписката на Общински съвет Върбица, община Върбица за ново произнасяне.

ОСЪЖДА О. В. да заплати на С. Д., [ЕГН] сумата 1570 лв.(хиляда петстотин и седемдесет лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ