Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 6155/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Тандем – СН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик (в несъстоятелност), чрез постоянния си синдик Т. И., срещу Решение № 161 от 22.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1320/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Иска присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ към Агенция по вписванията не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред административния съд се е развило по жалбата на „Тандем – СН“ ЕООД срещу отказ за възстановяване на недължимо платена държавна такса, внесена по сметка на Агенция по вписванията, обективиран в писмо от 13.07.2020 г. на директор Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ към Агенция по вписванията.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат е приел, че отказът е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон. Обоснован и при правилно приложение на закона е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него отказ.

При установените пред първоинстанционния съд факти при правилно приложение на закона е изводът му, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, същата се ръководи и представлява от изпълнителен директор. Към момента на постановяването на оспорения пред съда отказ са били в сила Вътрешни правила за реда за възстановяване на недължимо платени държавни такси, събирани за действия и услуги по правилника за вписванията (утвърдени със Заповед № РД-01-394 от 04.07.2012 г.), според които изпълнителния директор разпределя постъпилото заявление за възстановяване на недължимо платена държавна такса с резолюция на главния директор на главна дирекция „Регистри“, който организира разглеждането на заявлението и извършването на проверка за наличието или липсата на основание за възстановяване на сумата (чл. 10, ал. 1). Според чл. 12 от същите правила, „…..главният директор на главна дирекция „Регистри“ поставя резолюция върху оригинала на заявлението да бъде възстановено недължимо платената сума и в какъв размер, съответно мотивите за невъзстановяването й изцяло или частично.“ Съгласно чл. 15, ал. 1 от същите правила при установяване на неоснователност на искането на заявителя се изпраща писмен отговор, съдържащ мотивите за отказ от възстановяване, изготвен от главния директор на главна дирекция „Регистри“. По делото е представена заповед на изпълнителния директор за делегиране на предвидените правомощия по чл. 15, ал. 1 от посочените вътрешни правила на директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“.

Неоснователно е твърдяното от касационния жалбоподател, че такса в случая не се дължи, тъй като по искането за вписване е постановен отказ, а задължението за заплащане е налице само при извършване на вписване. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ) държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. Съответно според чл. 4, б. „в“ ЗДТ държавни такси се заплащат за извършване на действия и услуги от държавни съдебни изпълнители и от службите по вписванията. Или таксата се дължи за разглеждане и произнасяне по направеното искане а не, както се твърди в жалбата, при постановяване на акт, с който искането е уважено. Невнасянето на дължимата се такса е основание за постановяване на отказ за вписване – т. 6 от ТР № 7/2013 г. по тълк. д. № 7/20212 г. ОСГТК на ВКС.

Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по отправеното искане не е внесена сума над предвидения от Тарифата за държавните такси (Тарифата), събирани от Агенция по вписванията размер.

Искането до Агенция по вписванията на касационния жалбоподател намира своето основание в чл. 14 от Правилника за вписванията. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, за извършване на отбелязване (включително на актовете по чл. 17 от Правилника за вписванията), за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване. В случая е поискано вписване на съдебно решение, постановено след присъединяване на дела, при извършено вписване и на двете искови молби по присъединените дела. Това се установява от представените по делото искови молби, постановеното по тях съдебно решение и съдебно удостоверение. Внесената от касационния жалбоподател такса е в по-малък размер от предвидената в чл. 3, ал. 1 от Тарифата с оглед внесената такава за вписване на всяка от исковите молби. Следователно не е налице и надвнесена държавна такса. Следва да се отбележи, че отправеното до изпълнителния директор на Агенция по вписванията заявление е за възстановяване на недължимо платена държавна такса и същото се основава единствено на факта, че по направеното искане за вписване е постановен отказ.

С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, като постановено в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да се остави в сила.

При този резултат по делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161 от 22.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1320/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА