Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: С. Б. Л. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 6167/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), чрез юрисконсулт Т. Б., и от П. М., чрез адвокат, против решение № 2086/30.03.2023 г. постановено по адм. дело № 7391/2022 г. по описа на Административен съд - София-град.

Касаторът - КЕВР твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че Законът за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ не поставя изискване към вида и предназначението на строежа, поради което в случая няма основание да се откаже прилагането на чл. 24, т.1 ЗЕВИ по отношение на подаденото от Марков искане. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД срещу решението на КЕВР. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В касационната жалба на П. М. се посочва, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изведените от съда изводи не съответстват на установеното по делото. Посочва, че имотът се намира в урбанизирана територия, свързан е към електропреносната мрежа и към искането до ЕР Юг ЕАД е приложен и план за застрояване. Твърди, че от експертизата по делото безспорно се доказва, че в имота има строеж, който може да се използва като жилище. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Електроразпределение Юг ЕАД против Решение № Ж-295/28.06.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са му дадени задължителни указания, както следва: 1. В четиринадесетдневен срок след получаване на решението да издаде и предостави на П. М. становище за условията за присъединяване на обект фотоволтаична електроцентрала 30 kW, предвидена за изграждане в имот УПИ IX-208, кв. 12, [населено място], общ. С. З. при условията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел II. 2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 ЕР Юг ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

За да постанови посоченото решение, КЕВР е сезирана с жалба с вх. № 64593/23.03.2022 г., подадена от П. М. против отказ на електроразпределителното дружество, обективиран в писмо № 13413/08.03.2022 г., да издаде становище, тъй като в недвижимия имот не съществува присъединена сграда, поради което предвидената за изграждане ФЕЦ не отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ.

Комисията за енергийно и водно регулиране издала атакуваното Решение № Ж-295/28.06.2022 г., като в мотивите на същото е приела, че значението на понятията сграда и постройка е приравнено.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 ЗЕВИ и е посочил, че чл. 24 ЗЕВИ предвижда изключение от правилото, въведено с чл. 23 от същия закон относно изискванията за присъединяване на такива обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и условията, на които същите следва да отговарят, за да бъдат присъединени към електропреносната мрежа. Според АССГ целта на изключението по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е да се стимулира използването на електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление затова е предвидено изискването да е налице сграда в имота, а остатъчното количество произведена, но неизползвана електрическа енергия следва да се изкупи от оператора по предвидени в закона преференциални цени. Съответно, щом разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ представлява изключение, то не може да бъде тълкувано разширително, включително и що се отнася до значението на понятието сграда, употребено от законодателя за целите на закона.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилно АССГ е отменил Решение № Ж-295/28.06.2022 г. на председателя на КЕВР и е върнал преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Настоящият състав не намира за необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Обосновано с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е направил извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР поради постановяването му в противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел. Действително, както КЕВР е посочила в административния акт, ЗЕВИ има за цел да стимулира производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници - чл. 2 от ЗЕВИ, като съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, на производителите следва да бъде представен гарантиран достъп на енергия, произведена от възобновяеми източници. Правилно е посочено в съдебното решение, че гарантиран достъп не следва да означава безусловен достъп и именно поради тази причина в глава четвърта, раздел втори на ЗЕВИ са уредени предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЕВИ операторите на разпределителните електрически мрежи ежегодно от 28 февруари представят на оператора на преносната мрежа предвижданите за едногодишен период електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към разпределителните мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по райони на присъединяване и нива на напрежение. Разпоредбата на чл. 23 ЗЕВИ определя реда, по който лицата, които искат да изградят обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници следва да процедират, като тази процедура е предвидена именно в изпълнение на целите на ЗЕВИ, по чл. 2 и чл. 18 с цел постигане на предвидимост и обективност и за да не се допуска дискриминация по отношение на всички желаещи да бъдат включени в електропреносната мрежа производители.

Правилен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ регламентира изключение от въведеното с чл. 23 от същия закон правило. Целта на това изключение е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията, какъвто е смисълът, вложен в понятието сгради, използвано в ЗЕВИ.

Именно изложеното разбиране следва да се приеме за съответстващо на разпоредбите на приложимото право на ЕС. В т. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/2001 от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на електроенергия от възобновяеми източници е посочено, че с увеличаване на значението на потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимостта от дефиниране на понятието потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и, не на последно място, се появява необходимостта от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират и продават електрическа енергия, без да са изправени пред непропорционални административни тежести.

От изложените съображения следва, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски на касационните жалбоподатели не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на Електроразпределение Юг ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2086/30.03.2023 г. постановено по адм. дело № 7391/2022г. по описа на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране и П. М., [ЕГН], да заплатят на Електроразпределение Юг ЕАД сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА