Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 694, пор. № 255

ЗАПОВЕДИТЕ ПО ЧЛ. 98 И ЧЛ. 100 ЗТСУ НЕ СА НИЩОЖНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ, АКО СА ИЗДАДЕНИ ВЪЗ ОСНОВА НА ДЕКЛАРАЦИЯ С НЕВЯРНО СЪДЪРЖАНИЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И КОГАТО ДЕЙСТВИЕТО НА ДЕКЛАРАТОРА Е ПРИЗНАТО ЗЗД ПРЕСТЪПНО ПО НАДЛЕЖНИЯ СЪДЕБЕН РЕД. ТАКИВА ЗАПОВЕДИ, АКО СА ВЛЕЗЛИ В СИЛА, ПОДЛЕЖАТ НА ОТМЕНЯВАНЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 255 ИЛИ ЧЛ. 231 ГПК.

Чл. 231 ГПК

Чл. 255 ГПК

Председателят на Върховния съд е направил предложение да се издаде тълкувателно решение по следните въпроси:

1. Нищожни ли са административните актове по чл. 98 и чл. 100 ЗТСУ, които са издадени въз основа на декларация с невярно съдържание, което по нормите на Наказателния кодекс представлява престъпление?

2. Ако се приеме, че тези актове са нищожни и не пораждат съответните правни последици, приложима ли е разпоредбата на чл. 34 ЗЗД?

Както е посочено в направеното предложение, заповедите по чл. 98 и чл. 100 ЗТСУ са административни актове. Правните последици от тези заповеди произтичат единствено от съдържащото се в тях волеизявление на административния орган, овластен да ги издава независимо от съгласието на засегнатите лица. Отчуждителното действие на заповедта по чл. 98 ЗТСУ настъпва без оглед на това дали собственикът е съгласен с отчуждаването на имота му. Обезщетяването на собственика също се извършва в предвидените от закона рамки, а не по съгласие между него и отчуждителния орган. Доколкото в някои случаи е предвидено обезщетяването да става по искане или със съгласие на собственика, касае се само до възможности за отклонение от общите правила за обезщетяването, като например: собственикът да получи жилище в друга сграда, а не в сградата, която ще се построи върху отчуждения имот (по чл. 82, ал. 1 ЗТСУ);...