Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 6277/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция (ТД) М. В. чрез юрк. М. Р. против решение № 2599/18.04.2023 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 54/2022 г., с което е отменено решение рег. № 32-382395/29.11.2021г. на същия митнически орган.
В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретното оплакване е, че първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните по делото доказателства. Касаторът твърди, че процесната стока е хидрогенирана мазнина, практически без вода, към която са добавени вещества като сорбитановите естери и представлява смес, което определя тарифно класиране в позиция 1517, а не в декларираната от вносителя позиция 1516.
Искането е за отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. При условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „М. Г. Б. ЕАД, град София чрез адвокат С. Ж. моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Дружеството счита, че за да се класира декларираната палмова мазнина в позиция 1517 следва да се установи по категоричен начин, че маслото или мазнината е претърпяла по-напреднала обработка. В случая е установено, че има прибавяне на сорбитол стеарат в минимални количества, който има свойства на емулгатор т. е. стабилизира мазнината против разслояване, без да променя структурата. Претендира присъждане на разноски.
Със становището от 12.12.2023 г. ответникът поддържа доводи, че извършеното изследване от ЦМЛ не може да бъде отнесено към процесната стока, тъй като изследваните проби не могат да бъдат отнесени към протокол за вземане на проба № 23/17.02.2021 г.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд – София град е било решение рег. № 32-382395/29.11.2021 г. на директора на ТД М. В. с което за декларираната от „М. Г. Б. ЕАД стока по МД с MRN 21BG002002044950R6/15.02.2021 г. „естерифицирана палмова мазнина, APICON NH М01 /заместител на какаово масло/“ е определен нов код по ТАРИК 1517909990 със ставка на митото 16 %, приложима за държава на произход Индонезия, коригирана е митническата декларация и са определени допълнителни задължения за вносно мито в размер на 2 276.75 лева и ДДС в размер на 455.35 лева – общо 2 732.10 лева.
Като фактическо основание за извършената от митническия орган промяна в тарифното класиране са послужили резултатите от митническа лабораторна експертиза на проба от стоката, взета с протокол № 23/17.02.2021 г. изготвена от Централна митническа лаборатория, според които стока с наименование „APICON NH М01“ представлява препарат, съставен от смес от растителни мазнини или техни фракции, дори и химически модифицирани с добавен сорбитанов емулгатор. Въз основа на така установените обективни характеристики на стоката, на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки (ОБХС) за позиция 1517 е прието, че попада в обхвата на код по ТАРИК 1517 90 99 90. Според митническия орган стоката не се класира в декларирания в митническата декларация код от позиция 1516, тъй като от тази позиция изрично са изключени мазнините, маслата или техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдиран, ако в процеса на модификацията участват повече от една мазнина или масло, както и позиция 1516 не включва мазнините и маслата и техните хридрогенирани фракции и т. н., които са претърпели по-напреднала преработка, като например текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) с цел да служат за хранителни цели.
С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения административен акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.
От фактическа страна съдът е установил, че на 15.02.2021 г. от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД с МД MRN: 21BG002002044950R6 /15.02.2021 г. е декларирана при режим „допускане за свободно обращение“, стока с описание „естерифицирана палмова мазнина, APICON NH М01 /заместител на какаово масло/“ с бруто тегло 23421,08 кг, нето тегло 22640 кг с код по ТАРИК 1516209880 и държава на произход Индонезия. Ставката на приложимото мито за декларирания тарифен код към трети страни е 10,90%.
С протокол № 23/17.02.2021 г. от стоката от контейнер EISU3933782 е взета проба за анализ относно правилното тарифно класиране. Пробата е взета в района на контейнерен терминал на П. В. З. от представител на В. К. ООД и е изпратена за анализ в Централната митническа лаборатория с писмо рег. № 32-56428/18.02.2021 г.
С митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 06_22.02.2021/29.09.2021 г. е установено, че изследваната проба с лаб. код № 1477_ 2002 _21 представлява твърда, непластична при 25 градуса бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, с хомогенна структура и неутрален мирис. Според експертизата при проведените анализи в стоката се доказва съдържание на сорбитанови естери - емулгатор (в качеството на модификатор на кристалната структура) и са идентифицирани триглицериди, характерни за смес на палмова и палмистова мазнина - смес от растителни мазнини и масла.
С оспорения административен акт митническият орган е класирал стоката в позиция 1517 с код по ТАРИК 1517 90 99 90, за която ставката на митото е 16 %.
Съдът е кредитирал изцяло заключението на съдебно – техническата експертиза (основно и допълнително), изготвено от вещото лице Д. Г. – инженер химик по въпроси, поставени и от двете страни по делото и е описал е подробно отговорите на експерта, дадени след изследване на проба от стоката, предоставена му с приемо – предавател протокол от 29.04.2022 г. и писмо рег. № 32-136341/27.04.2022 г. на ТД М. В. в акредитирана лаборатория ИЛ „Ф. Л. .
При тези факти въз основа на Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС - приложение І към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (включени в част първа, Уводни разпоредби, раздел І на КН), при съобразяване на Обяснителните бележки към КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за тълкуването на обхвата на позициите и подпозициите, съдът е приел, че спорът по делото е дали декларираната стока следва да се тарифира в позиция 1516 от ОБХС, която включва мазнините и маслата от растителен вид, които са били хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, но не са били обработени по друг начин, или по позиция 1517 „Маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителни мазнини и масла и техните фракции от № 1516“.
Според съда решаващ критерий за разграничение на стоките по двата тарифни кода е дали същите са претърпели обработка по друг начин, освен да са били хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани.
От доказателствата по делото е приел, че от митническия орган, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал.1 АПК не е доказано наличието и количеството сорбитол/сорбитанови естери в пробата. В мотивите си съдът е посочил, че МЛЕ след хидролиза на пробата чрез качествен хроматографски анализ открива сорбитол, което доказва наличие на сорбитанови естери в пробата/стоката. Според съда това обстоятелство не е надлежно доказано, тъй като то не се потвърждава от съдебно – техническата експертиза, поради липса на лаборатория в страната – акредитирана или не за изследване на сорбитол. Според вещото лице Григорова чрез използвания от МЛЕ метод РАП 51 „Качествено определяне на сорбитанови емулгатори в мазнини чрез ВЕТХ“ е извършен качествен анализ, но не е установено количеството сорбитол, което е от значение за определянето на сорбитановите естери като емулгатор, който не води до промяна на състава и физикохимичните показатели на маслото (когато количеството е под 1.0%) или като модификатор, (текстуратор), който променя кристалната структура на продукта (когато е вложено по-голямо).
Според съдебно – техническата експертиза продуктът представлява смес от палмова и палмиста (палмоядкова) мазнина. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че палмовата мазнина се произвежда от месестата част на плода на палмата, а палмистата мазнина - от ядката на плода, но в случая няма доказателства, дори и продуктът да съдържа сорбитол, че сорбитановия естер е в количество, което да промени кристалната структура на мазнината, т. е. да играе роля на текстуратор, а не на емулгатор.
Доводите на митническия орган, че след като продуктът съдържа смес от повече от един вид масло следва да се определи код по ТАРИК 1517, съдът е отхвърлил като неоснователни. В тази връзка е посочил, че съвкупното тълкуване на позиции 1516 и 1517 не обосновава такъв извод, тъй като отличителният критерий между тях е друг – наличие на допълнителна обработка, каквато по делото не е доказана. Според съда, за да се класира стоката - палмова мазнина в позиция 1517 следва да се установи по категоричен начин, че маслото или мазнината е претърпяла по-напреднала обработка, като например текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура). Такова установяване липсва в административното и в съдебното производство. Емулгирането е смесване на две взаимно несместващи се течности, които чрез добавяне на трето вещество - емулгатор стават хомогенни. В случая според митническата лабораторна експертиза №06_22.02.2021/ 29.09.2021 г. „инфрачервеният спектър на пробата е типичен за триглицериди, различен от емулсиите „вода в масло”. От вещото лице по съдебно – техническата експертиза е изяснено, че са смесени два вида масло, добито от плода на маслената палма. При това положение, според съда, е нелогично да се тарифира смес от два вида масло по код, различен от кода на всяка една от съставките на същата смес, които самостоятелно също могат да бъдат предмет на внос, освен ако при смесването не е станала някаква промяна във физикохимичните показатели на маслото.
В тази връзка съдът е посочил, че митническите органи са тези, които трябва да установят наличието на фактическите основания, посочени в административния акт за промяна на декларирания от вносителя тарифен код и за определяне на позиция по ОБХС, различна от посочената в декларацията. От доказателствата по делото е установено, че само ЦМЛ извършва изследвания, които да определят адекватно състава на вносната стока. Поради това съдът е приел, че от изготвената експертиза следва безспорно да е ясно в какво се изразява допълнителната обработка, както и процентното съдържание на добавените подобрители и как те са се отразили на състава на стоката. При липсата на доказателства за тези обстоятелства и въз основа на съдебна практика по аналогичен случай, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Решението е неправилно постановено.
Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение за промяна в тарифното класиране на стоката в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, но преценката му по приложението на материалния закон е в противоречие с тълкуването на критериите за тарифно класиране на стоки в позиция 1517 от КН, дадено в решение от 15 юни 2023 г. по дело С-292/22 г., т. 44, прието от Съда на ЕС след постановяване на решението.
Съгласно общо правило 1 за тълкуване на КН тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и забележките към разделите или към главите от тази номенклатура. Решаващият критерий за тарифното класиране на стоките следва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, както са определени в текста на позицията от посочената номенклатура и на забележките към съответните раздели и глави (т. 38 от решение по дело С-292/22 и цитираната съдебна практика).
В конкретния случай принципно вярно съдът е приел, че спорът по делото е за тарифното класиране на стоката с наименование „естерифицирана палмова мазнина, APICON NH М01 /заместител на какаово масло/“, декларирана при режим допускане за свободно обращение от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД с МД с MRN: 21BG002002044950R6 /15.02.2021 г. в позиция 1516 или позиция 1517.
Позиция 1516 от КН обхваща мазнините и маслата от растителен вид, които са били хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, но не са били обработени по друг начин. Съгласно обяснителните бележки към позиция 1516 от КН, тук не се включват мазнините и маслата и техните хидрогенирани фракции и т. н., които са претърпели по-напреднала обработка, като например текстуриране (видоизменение на текстурата или на кристалната структура) с цел да служат за хранителни цели (№ 1517). От тази позиция са изключени и мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, ако в процеса на модификация участват повече от една мазнина или масло (№ 1517).
Позиция 1517 обхваща маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителни мазнини и масла и техните фракции от № 1516. Съгласно обяснителните бележки към позиция 1517, тук се включват и мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, ако в процеса на модификация участват повече от една мазнина или масло.
От изложеното следва, че позиция 1516 обхваща мазнините, маслата и техните фракции, хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, ако в процеса на модификация участва само една мазнина или масло. В т. 44 от решението по дело С-292/22, Съдът на ЕС посочва, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват "смеси", а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък "препарати", а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС. С. С. нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а.
В разглеждания случай фактическото основание, послужило за промяна в тарифното класиране на процесната стока е, че представлява смес от две растителни мазнини – палмова мазнина (палмово масло) и палмистова/палмоядкова мазнина (палмоядково масло). Това е установено както от МЛЕ, така и от вещото лице по съдебно – техническата експертиза (л. 118). Доводите на ответника по касация за нередовности във връзка със запечатването на изследваните от експертизите проби, се навеждат за първи път в касационната инстанция, с писменото становище по съществото на спора от 12.12.2023 г. и не следва да бъдат обсъждани, предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че в първоинстанционното производство дружеството не е оспорило заключението на съдебно – техническата експертиза, включително и относно годността на изследваната проба от стоката. Възраженията на страните и предприетите процесуални действия за събиране на доказателства са относими към наличието на допълнителна обработка на палмовата мазнина и по-конкретно наличието на сорбитол, сербитанови естери в продукта и неговите количества в продукта. По отношение на експертните заключения, че стоката е смес от две растителни мазнини не са направени възражения и не са ангажирани доказателства за оборването им.
При наличните по делото доказателства, че продуктът представлява смес от две растителни мазнини, участвали в процеса на модификация, то съгласно цитираните по-горе обяснителни бележки към позиция 1516 от КН и т. 44 от решението на Съда на ЕС по дело С-292/22, този продукт попада в обхвата на позиция 1517, без да е необходимо да е претърпял допълнителна обработка, която да води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен и каквато обработка не е доказана по делото. (В този смисъл е и решение № 11357/21.11.2023 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 1041/2023 г. по аналогичен спор между същите страни). Съдебната практика на Върховния административен съд, на която се е позовал първоинстанционният съд (по адм. дело № 7518/2020 г.) не се отнася за внос на стоки, за които да е установено, че представляват смес от растителни мазнини, изключени от позиция 1516 на КН.
Като е приел, че единственият отличителен критерий между двете позиции 1516 и 1517 е наличието на допълнителна обработка на продукта и е основал преценката си за материалната незаконосъобразност на определения от митническия орган тарифен код 1517 90 99 90 на липсата на доказателства за така обработка на процесната мазнина със сорбитол или сорбитанови естери и тяхното количество в продукта, което е от значение за определянето му като емулгатор или модификатор (текстуратор), първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението.
Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество, както се отхвърли жалбата на Милки груп био ЕАД срещу решение № 32-382395/29.11.2021 г. на директора на ТД М. В. за промяна на декларирания код по ТАРИК от 1516209880 на код по ТАРИК 1517909990 за стока естерифицирана палмова мазнина, APICON NH М01 /заместител на какаово масло/“, декларирана при режим допускане за свободно обращение с МД с MRN: 21BG002002044950R6 /15.02.2021 г. и установените на това основание допълнителни задължения за внасяне на мито и ДДС.
При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дружеството разноски.
На касатора следва да се присъдят разноски по 360 лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции – общо 720 лева, на основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в рамките на искането, направено от директора на ТД М. В. в касационната жалба и в представеното по делото писмено становище от 29.11.2023 г.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2599/18.04.2023 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 54/2022 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Милки груп био ЕАД, гр. София против решение рег. № 32-382395/29.11.2021 г. на директора на ТД М. В.
ОСЪЖДА Милки груп био ЕАД, гр. София, [ЕИК] да заплати на А. М. сумата 720 лева разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА