Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 6259/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС, ГР" и главен архитект на община Куклен, подадена чрез адв. Н. като процесуален представител, срещу решение № 1902 от 28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1125/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, поправено с решение № 972 от 26.05.2023 г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът – „Копривки“ АД, чрез пълномощника си адв. А., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустимa, като подаденa от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на „Копривки“ АД против заповед № 784/13.10.2020 г. на директора на дирекция „УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС, ГР“ и главен архитект на община Куклен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ, е наредено на дружеството като собственик да премахне незаконен строеж: „прокарване на водопровод с дължина 110 м за захранване на къща за гости в УПИ I-007130-жил. застр., масив 007, местност К. М. землище Яврово, община Куклен“, като извършен без изискващите се одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

С обжалваното решение, поправено относно издателя на оспорената заповед, е обявена нейната нищожност. Решението е постановено, след като с решение № 3887 от 20.04.2022 г. по адм. дело № 10462/2021 г. на Върховния административен съд е обезсилено предходно постановено решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като от касационната инстанция са дадени задължителни указания за конституиране на надлежния ответник в съдебния процес - издателя на оспорения административен акт, на когото от кмета на община Куклен с нарочна заповед са делегирани правомощията по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално некомпетентен орган предвид категорията на строежа. Излага съображения, че изпълненият водопровод в частта му извън границите на УПИ I-007130 е с характеристиките на строеж от трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ във вр. ал. 4 ЗУТ, тъй като представлява хидротехническо съоръжение с предназначение да бъде част от „водоснабдителна система“ съгласно 1, т. 32 от ДР на Закона за водите (ЗВ) и за задоволяване на питейно-битови нужди съгласно 1, т. 36 от ДР на същия закон. Посочва, че определящи за квалифицирането на строежа от тази категория са реалните му характеристики, а не липсата на приети устройствени планове за територията, в която е изпълнен. Приема, че волята на органа е насочена към цялостно премахване на незаконното строителство в продължението му от 110 м, т. е. от границата на УПИ I-007130 през поземлени имоти (ПИ) 7.8, 7.150, 7.51, 7.128 до изхода в ПИ 7.174 (109 м съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза), т. е. актът не обхваща премахване на сградната водопроводна мрежа в УПИ I-007130, нито е насочен само до водопроводното отклонение от имота на дружеството до водомерната шахта в ПИ 7.150. Според съда заповедта страда и от съществен порок във формата, тъй като не съдържа задължителните по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК мотиви и фактически основания за прилагане на възприетите от органа за относими правни норми.

Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Изводът на съда относно липсата на компетентност за издателя на оспорения административен акт, основан на категорията на незаконния строеж, се споделя от настоящия състав.

В случая заповедта за премахване е с предмет „водопровод с дължина 110 м“, изпълнен за захранване на къща за гости, собственост на оспорващото дружество, находяща се в УПИ I-007130, землище на [населено място]. Така направеното описание сочи на изграждане на водопроводно отклонение за снабдяване с питейна вода на сграда, което преминава през няколко имота, чужда собственост. От вещото лице е установено, че при сравняване на обозначеното в скицата към изготвения констативен акт трасе на водопровода с разположението му върху кадастралната карта предвид неговото начало, показаната начупена линия и местоположението на водомерната шахта сочат на съответствие с установените на място обхват и конфигурация на строежа. По одобрения за сградата инвестиционен проект и разрешение за строеж № 7/2018 г. водоснабдяването е решено със сондажен кладенец. Представеният по делото проект за сградно водопроводно отклонение от 2020 г. с трасе, съвпадащо в по-голямата си част с процесния строеж, не е одобрен, нито е издавано строително разрешение.

Правилно е прието от първата инстанция, че при изследване на въпроса за категорията на строежа е необходимо да се изходи от неговите технически характеристики и функционално предназначение, като тази преценка не е обусловена от устройствения статут на територията, в която същият е реализиран. Действително в случая с изпълненото водопроводно отклонение, преминаващо през чужди имоти в целия констатиран участък (от границата на УПИ I-007130 до водомерната шахта в ПИ 7.150 – 73 м, продължаващ през ПИ 7.51, 7.128 и 7.174, с начин на трайно ползване за второстепенна улица и селскостопански път – 36 м) се постига присъединяване на сграда от пета категория (съгласно строителното разрешение за нея) към водопроводната мрежа. То отговаря по вид и характер на съоръжение на водоснабдяването като елемент от техническата инфраструктура според 5, т. 31 ДР ЗУТ.

По делото е установено, че процесният водопровод е изпълнен в имоти извън урбанизираната територия на [населено място], за която няма одобрен ПУП – парцеларен план или ПУП – ПРЗ за конкретен имот с одобрени схеми за техническата инфраструктура към него. В случая за УПИ I-007130 такива схеми също липсват, тъй като за сградата в него е предвидено водоснабдяване от собствен водоизточник.

Обстоятелството, че съоръжения от типа на процесното се предвиждат с устройствени планове като неразделна тяхна част са план-схемите съгласно чл. 64, ал. 2 ЗУТ (каквито в случая няма), както и че водопроводното отклонение като елемент на техническата инфраструктура за свързване с водопроводната мрежа следва да се проектира и извърши по общия ред, определен в ЗУТ, не обуславя извод, че строежът е от пета категория. Разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ не въвежда такъв критерий.

Неоснователен е доводът на касатора, че строежът следва да се квалифицира като пета категория съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както е посочено в административния акт. Според цитираната норма отклоненията за присъединяване на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура, включително абонатни станции, водомерни шахти, разпределителни табла, локални пречиствателни съоръжения и др., са от категорията на съответния строеж. Изграденото водопроводно отклонение е за захранване с питейна вода на сградата в УПИ I-007130, като в частта му до съществуващата водомерна шахта по арг. от чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1/2003 г. е от същата категория като тази на основното застрояване - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ ЗУТ. Правилно обаче от съда е прието, че волята на органа е за премахване на водопровода в цялост по протежението му от 110 м, вкл. и трасето след водомерната шахта, изпълнено като отклонение до съществуваща водоснабдителна улична мрежа при изхода в имот 7.174, поради което в тази част представлява строеж от трета категория, попадащ в хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗУТ. Определеното за премахване трасе на процесния водопровод е видно от окомерната скица към изготвения констативен акт, неразделна част от оспорената заповед, като съответства с установеното от вещото лице на място местоположение и дължина с разлика от един метър. Предвид правилото на чл. 137, ал. 4 ЗУТ разпореденият за премахване водопровод в неговата цялост правилно е определен като такъв от трета категория. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора, че съдът е разширил предмета на заповедта, като е извел необоснован от събраните доказателства извод относно обхвата на задължението за премахване.

По силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Като постановява оспорената заповед с предмет водопровод, който притежава характеристиките на строеж от трета категория, оправомощеният директор на дирекция "УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС, ГР" и главен архитект на община Куклен излиза извън материалната си компетентност. Ето защо, правилно съдът обявява нищожността на административния акт съобразно чл. 146, т. 1 АПК. Настоящият състав не споделя направения извод за допуснато особено съществено нарушение във формата на заповедта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но това не се отразява на крайния извод за издаването й при липса на предвидената в чл. 225а, ал. 1 ЗУТ компетентност с оглед категорията на строежа.

Предвид изложеното и при липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, искането на ответното дружество за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено. В негова полза следва да бъде присъдена сума в размер на 1 800 лева с включен ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1902 от 28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1125/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, поправено с решение № 972 от 26.05.2023 г. по същото дело..

ОСЪЖДА община Куклен да заплати на „Копривки“ АД, [ЕИК] направените по делото разноски в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ