Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: М. А. Членове: БРАНИМИРА МИТУШ. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя М. А. по административно дело № 6345/2023 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. К. Л. и И. К. Л. срещу Решение № 1559/09.03.2023 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9234/2022 г., с което са отхвърлени жалбите им против Заповед № РА-30-463 от 11.11.2020 г. на главния архитект на Столична община, нареждаща на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ премахването като незаконна поради изграждането й без строителни книжа на „едноетажна сграда – допълващо застрояване“ в ПИ с идентификатор 35239.6108.980, УПИ ХV-980, кв. 54 по плана на [населено място], район „Панчарево“ – Столична община.

Ответникът – главният архитект на Столична община, е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Противно на възраженията в касационната жалба, констатираното строителство е достатъчно ясно индивидуализирано по местоположение и технически параметри за разграничаването му от останалите обекти в имота.

Със заповедта се нарежда премахването на незаконна сграда от допълващото застрояване, описана в съставения Констативен акт № 2 – ВК 08-1341 от 19.06.2020 г., към който се препраща в мотивите на административния акт, с размери 12.00/3.60 м, ситуирана по южната граница на имота и до източната фасада на сграда с идентификатор 35239.6108.980.2, отразена в окомерна скица и чрез заснемане на обекта, позволяващи еднозначното й отграничаване с конкретно местоположение и параметри от останалите обекти в имота, т. е. строежът е установен в достатъчна за изпълнението на заповедта степен. В частност, разликата в измерените параметри на сградата при проверката на вещото лице – 10,70/3.00 м, не създава сама по себе си неяснота относно обхвата на нареденото за премахване, доколкото по назначената при новото разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза е изготвена схема на разположените в имота сгради и е представен снимков материал. При съпоставката им с констатациите в административното производство не възниква съмнение за местоположението и обема на постройката.

Неоснователен е главният касационен довод за търпимост на строежа по правилата на § 16, ал. 1 – ал. 3 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ от 2012 г., изхождащ от защитната теза на оспорващите за изграждане на сградата през 1992 г. и нейния ремонт през 2020 г. при частично изгаряне на покрива. Тежестта да се проведе пълно доказване на периода на строежа, спрямо който да се провери неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно ЗУТ, е върху оспорващите.

Изводът на съда, че „едноетажната сграда – допълващо застрояване“ в новия си вид е изпълнена през 2020 г., е обоснован като почиващ на адекватна преценка на всички събрани по делото доказателства. В тази насока становището на вещото лице, изготвило експертизата по адм. дело 9234/2022 г. на АССГ, е за частично изгаряне на предходния обект и изграждане на изцяло нова сграда с различна (тухлена) конструкция, предназначение и размери. Въз основа на изложените в съдебно заседание при разпита на експерта аргументи за разликите в строителните материали между заснетата изгоряла постройка и изградената на нейно място, от събраните свидетелски показания съдът правилно е кредитирал тези за изграждане на нов обект през 2020 г. и не е отдал тежест на останалите за съществуването му в настоящия вид от по-ранни периоди. Като реализирана след пределния момент за признаване на търпимост, обвързан от § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ с изграждането на строежа до 31.03.2001 г., сградата не може да се ползва от привилегията на търпимостта, която би осуетила нейното премахване.

Възраженията на оспорващите за осъществяване на строежа през 1992 г. и неговото частично възстановяване през 2020 г., поради избухнал на 24.10.2019 г. пожар, са основани единствено на показанията на част от разпитаните свидетели. Предходната постройка не е отразена в никой от приетите за имота план за дворищна регулация от 1980 г., квартално-застроителен план от 1984 г., подробен устройствен план от 2001 г. или кадастрална карта от 2010 г. за [населено място]. Поради това липсва обективен признак, сочещ със сигурност на по-ранен от определения от административния орган момент на нейното изграждане, както и на параметрите й.

Дори условно да се изследва търпимостта според претендираната година на строежа – 1992 г., предпоставките за нея отново не са налице. Изрично кумулативно условие за приложение на разпоредбата на § 16, ал. 2 ПРЗУТ е незаконните строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, да бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., което няма данни да е сторено.

Изграждането на постройката без дължимия разрешителен акт и при отсъствието на предпоставките да бъде призната за търпим строеж обуславят законосъобразността на заповедта за премахването й, а съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

При неоснователността на касационната жалба, в полза на общината ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ –чл. 143, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1559/09.03.2023 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9234/2022 г.

ОСЪЖДА Й. К. Л., [ЕГН], и И. К. Л., [ЕГН], да заплатят на Столична община сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРТИН АВРАМОВ

секретар:

Членове:

/п/ Б. М. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ