Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 6424/2023 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт Лимберова, срещу решение № 145/04.05.2023г. на Административен съд С. З. по административно дело № 137/2023 г. в частта, с която е изменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-403-0114328/06.12.2022г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП относно срока на мерките на административна принуда. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касационния жалбоподател обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда и при определянето на срока е спазен принципа на съразмерност. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Чилингирови 2018“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд С. З. заповед по отношение на „Чилингирови 2018“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – къща за гости в гр. Павел баня, [улица]за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 30.11.2022 г. в 13:15 ч. продажба на услуга на стойност 40 лева при извършено плащане в брой. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 30.11.2022 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението и последиците му; вида на обекта, местоположението и капацитета му и характера на дейността. Манифестирано е намерение да се съобрази принципа на съразмерност, целите на превенцията за преустановяване на незаконосъобразни практики и нормална организацията за отчитане на дейността на търговеца.

С първоинстанционното решение е изменена ЗПАМ, като срокът на мерките е намален от 14 дни на 3 дни, а в останалата част жалбата на търговеца е отхвърлена.

Според първостепенния съд административният акт е издаден от компетентен орган по приходите, овластен със заповед № ЗЦУ-1148/28.05.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и притежава формата за действителност.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Липсвали обосновани мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда. Не била отчетена липсата на данни за предходни нарушения и обстоятелството, че търговският обект предмет на ПАМ е фамилно жилище на сина на управителя и там живее малолетно дете. Като непропорционално е определено засягането на интересите на дружеството.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си в обжалваната част.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неиздаването от задълженото лице на съответен документ за продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Съответна на информационните източници е констатацията на първостепенния съд, че ответникът в първоинстанционното е провел убедително доказването на правно релевантните факти, представляващи материални предпоставки за издаване на акта. С протокола за извършена проверка се установява пропускът на задълженото лице да издаде фискален бон за осъществената касова продажба на услуга на стойност 40 лева.

Дължимо е било квалифицирането като порок на формата на ЗПАМ, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Пропуск на съда е да определи като неотносими към правната промяна и бланкетни мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

- Тежестта на нарушението не е дефинирана и неясно как е използвана като критерии за определяне на срока на мерките. А тя е определяема при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти или при съпоставка с оборота към момента на проверката. В тази връзка стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането им.

- Пропускът да се отчете продажбата от регистрирания в обекта ЕКАФП е относим към материалните предпоставки за налагане на ПАМ.

- Не е обосновано използването на вида на търговския обект и предлаганите услуги, както и броят на местата за настаняване при индивидуализирането на мерките.

- Не са описани видът и начинът на организиране на дейността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Неясно е и каква промяна в организацията на дейността е дължима.

- Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на срокът ѝ.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Настоящият съдебен състав не споделя превалиращата съдебна практика, основана на разбирането, че определянето на срока на ПАМ се извършва от органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност, та с арг. от чл. 173, ал. 1 АПК съдът да не може да измени периода на ограничението в правната сфера на адресатите на административната принуда. В случая фактическите основания за избора на срока на мярката по акта изключват възможността за индивидуализирането му от съда и е била дължима отмяна, а не изменяне на ЗПАМ. С оглед субекта на касационното оспорване и забраната за reformatio in peius по чл. 271, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК грешката на съда при прилагането на материалния закон е неотстранима със средствата на инстанционния контрол.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваната част от решението.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/04.05.2023г. на Административен съд С. З. по административно дело № 137/2023 г. в обжалваната част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА