1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60384

гр.София,

02.12.2021 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:В. Р.

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр. д. № 2719 описа за 2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.4 ГПК.

Обжалвано е определение № 539 от 30.09.2020г., постановено по в. ч.гр. д. № 374/2020 г. по описа на ОС Враца, с което като е потвърдено определение от 30.03.2020г. по гр. д.№8/2020г. на РС Враца, е прекратил производството по иска на Е. С. С. и Т. С. С. срещу „А. С. ЕООД за заплащане на сума от по 1778,44 лева за всеки един ищците по силата на сключен договор за аренда.

Частните жалбоподатели - Е. С. С. и Т. С. С., чрез процесуалния си представител поддържат, че са налице предпоставките за да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно и молят същото да бъде отменено, а делото да се върне на РС Враца за разглеждане на исковата им молба по същество.

С определение от 20.07.2021г. ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на основание чл.274, ал.4 ГПК и с определение от 23.11.2021г. по ч. гр. д. №4396/2021г. на ВКС, трето г. о. същото е отменено и делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

С определение от 30.03.2020г. по гр. д.№8/2020г. на РС Враца е прекратено производството по иска на Е. С. С. и Т. С. С. срещу „А. С. ЕООД за заплащане на сума от по 1778,44 лева за стопанската 2017г. и в размер на 1778,44 лева за стопанската 2018г. за всеки един ищците по силата на сключен договор за аренда. Съдът е изложил съображения за това, че ищците не са страни по арендния договор и могат да защитят правата си само по реда на чл.30, ал.3 ЗС.

С определение № 539 от 30.09.2020г., постановено по в. ч.гр. д. № 374/2020 г. ОС Враца, като е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството, е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно определние.

В исковата си молба Е. С. С. и Т. С. С. са поискали разваляне на договора за аренда от 01.12.2017 г., а като мотив за това са посочили забавеното изплащане на приспадащите им се части в размери от по 1778,44лв. за всеки от тях за стопанските 2017 г. и 2018 г. . С определение № 539 от 30.09.2020 г., постановено по в. ч.гр. д. № 374/2020 г. по описа на ОС– Враца е потвърдено определение от 30.03.2020 г. по гр. д. № 8/2020 г. на РС – Враца за прекратяване производството по исковете на Е. С. С. и Т. С. С. срещу „А. С. ЕООД за разваляне на договор за аренда от 01.12.2017 г., сключен между Д. С. С. и Л. Ц. С., от една страна, и „А. С. ЕООД, от друга страна, с който е предоставена за ползване под аренда земеделска земя, като ищците са поддържали, че всеки от тях притежава по 1/8 ид. ч. от земята, а останалите идеални части са собственост на Д. С. и Л. С., като четиримата са наследници на общия им наследодател С. К. С.. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като двамата ищци и съсобственици, не са страни по договора за аренда, а такива са Д. и Л. С., а след смъртта на Д. С. негов частен правоприемник е „Силедо“ЕООД, които не са предявили иска за разваляне на арендния договор. Прието е, че жалбоподателите - ищци следва да уреждат взаимоотношенията си с останалите съсобственици по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, а не могат да упражняват чужди права съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, поради което производството по иска им е недопустимо. Този извод е възприет от въззивния съд в обжалваното определение.

В изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.280 ГПК жалбоподателите поддържат, че в определението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора, а именно кои са процесуално легитимираните лица, които съобразно разпоредбите на Закона за арендата в земеделието, могат да искат разваляне на целия договор, независимо, че са собственици само на идеална част от арендуваната земя. Поддържа, че са налице основания по чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по поставения за разглеждане въпрос и на сочените основания. На същият е дадено разрешение в съответствие с практиката на ВКС. По приложението на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗА3/ ВКС се е произнесъл с ТР 2/2017 г. на ОСГК и ТК, в което е прието, че ЗАЗ създава режим на специално регулиране на договорите за аренда във връзка със спецификата на обекта на ползването, а в решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о. е прието, че договор за аренда може да бъде сключен само от собственик респ. съсобственици, които притежават повече от 50 % от общия земеделски имот, респ. само те могат да искат неговото прекратяване/чл.3, ал.4 ЗАЗ/. Договорът за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, които могат да защитят правата си по предвидени в Закона за собствеността ред.

В съобразителната част на ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че с § 6 на ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 13/07.02.2017 г., в сила от същата дата, е изменен чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, като е предвидено, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. В действалата до изменението редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ е регламентирана възможност за сключване на договор за аренда, респ. за неговото прекратяване, само от някои от съсобствениците, т. е. н е и от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от дяловете. С новата редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ се създава кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал. 1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда - общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. По приложението на чл. 31, ал. 1 ЗС при сключен от съсобственик договор за аренда е налице практиката на ВКС - например решение № 115 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 997/2017 г., II г. о., с което е дадено тълкуване в хипотеза на сключени от отделни съсобственици с различни арендатори договори за аренда, че когато договорите за аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като проявление на общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността и следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални части, е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота. Приема се, че договор за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, поради което такъв съсобственик не е процесуално легитимиран да иска неговото разваляне, а има друг път на защита на своите права в съсобствеността, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд в обжалваното определение.

Така установената практика не е неправилна, поради което не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, за да бъде коригирана същата, поради което не налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Предвид изложените съображения съдът:

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 539 от 30.09.2020г., постановено по в. ч.гр. д. № 374/2020 г. по описа на ОС Враца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: