4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3448
София, 09.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1269 по описа за 2023 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д. против решение № 3616 от 5.12.2022 г., постановено по гр. д. № 185 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ въззивен състав, с което е отменено решение № 20174493 от 20.08.2021 г. по гр. д. № 21431 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, ГО, 42 състав, в частта, с която е „Си Би глобал инвестмънт“ ООД е осъдено да заплати на основание чл.79 във връзка с чл.82 от ЗЗД на касатора сумата от 3813,31 евро обезщетение за вреди за периода от 20.08.2019 г. до 29.05.2020 г. и е постановено друго решение, с което този иск е отхвърлен.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради противворечие с материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1.Доказването на причинно-следствената връзка между неизпълнението и настъпилите вреди за ищеца може ли да включва доказване от страна на ищеца на извършени реални довършителни работи и мебелиране, при положение че ответникът е имал задължение да предостави владението на обекта „на шпакловка и замазка“ и ищецът не е имал владението на обекта?
2. Може ли да се приеме за недоказана причинно-следствената връзка, ако в горната хипотеза ищецът докаже, че е имал намерението да извърши довършителните работи и мебелирането и тези действия са осуетени именно в резултат на забавата на длъжника?
3. Може ли да се приеме, че няма сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора при описаните във втория въпрос обстоятелства?
4. Достатъчно ли е да се докаже намерението за довършване и мебелиране, за да е налице сигурна възможност за увеличаване на имуществото?
5. За да се уважи иск за пропуснати ползи от пропуск да бъде отдаден обект под наем от страна на ищеца, задължително ли е ответникът да е поел задължение да довърши и мебелира обекта на падежа или е достатъчно да е уговорено предаване на обекта „на шпакловка и замазка“?
„Си Би глобал инвестмънт“ ООД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е изложил в исковата си молба, че е сключил на 20.12.2017 г. с ответното дружество договор за строителство и покупко-продажба на конкретно посочени в договора апартамент, склад и паркомясто. Дружеството е следвало до 7.6.2019 г. да внесе всички необходими документи за получаване на разрешение за ползване на сградата, но не е изпълнило това си задължение. Ето защо е поискал да му бъде заплатена сумата от 7 054 евро, представляваща обезщетение за пропуснатите ползи в размер на пазарния наем за периода от 7.6.2019 г. до 29.05.2020 г.
В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск. Заявило е, че няма предвиден срок за издаване на разрешение за ползване на сградата, евентуалната забава се дължи на причини, за които не носи отговорност, а ищецът не е претърпял вреди.
Софийският районен съд е приел, че акт образец 15 е съставен в срок през март 2019 г., но искането за издаване на разрешение за ползване е постъпило едва на 30.09.2020 г., тоест-дружеството не е спазило тримесечния срок по чл.15, ал.2 от договора. Ищецът е доказал, че от това забавено изпълнение е претърпял вреди, свързани с невъзможност за ползване на жилището. От показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът е имал уговорка с него да му отдаде под наем апартамента на цена от 350 евро месечно, но до сключване на договор не се е достигнало, тъй като владението не му е било предадено. Ето защо първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за пропуснатите ползи от неотдаването на апартамента под наем за сумата от 3 813,31 лв. съобразно заключението на вещото лице и е отхвърлил иска до пълния предявен размер.
Софийският градски съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл.15, ал.2 от договора да подаде в тримесечен срок от издаване на акт образец 15 всички документи за издаване на разрешение за ползване и не е доказало причини за забавата, за които не отговаря. Въззивният съд обаче е счел, че по делото няма конкретни доказателства, установяващи твърдените от ищеца пропуснати ползи. Състоянието, в което дружеството е следвало да предаде апартамента означава, че след това е необходимо извършването на редица довършителни работи, както и обзавеждане на апартамента, за да е годен за отдаване под наем. Извършването на тези дейности не е задължение на ответното дружество, а са бъдещо събитие, което зависи от волята на ищеца и от необходимото технологично време. По делото обаче не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства. Дори ответното дружество да беше изпълнило задълженията си, не е сигурно увеличаването на имуществото на ищеца, тоест не се установява пряката причинно-следствена връзка между неизпълнението на ответника и твърдяните пропуснати ползи от ищеца. Затова въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в осъдителната част и е отхвърлил изцяло предявения иск.
От така изложеното съдържание на обжалваното решение не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Ето защо на това основание не може да се допусне касационно обжалване.
От мотивите на въззивния съд е видно, че разрешенията на поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора дали от неточното изпълнение на ответното дружество са причинени вреди на ищеца във формата на пропуснати ползи. Отговорите на тези въпроси имат принципен характер относно доказването на пропуснатата полза по смисъла на чл.82 от ЗЗД. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по въпроси, уточнени от състава както следва:
„Има ли причинна връзка между неизпълнението на длъжника на задължението да предаде в срок недвижимия имот в състояние „на шпакловка и замазка“ и невъзможността имотът да бъде отдаден под наем, ако за целта е било необходимо след предаването довършване и мебелиране на имота? Трябва ли ищецът да докаже, че е довършил и мебелирал имота, за да се приеме, че със сигурност е пропуснал ползи от невъзможността да го отдаде под наем?“
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3616 от 5.12.2022 г., постановено по гр. д. № 185 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ въззивен състав.
Дава седмичен срок на Д. Г. Д., считано от съобщението, да внесе 149,16 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: