Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕТРУ. И. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 2919/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. С., гражданин на Афганистан, против Решение № 828 от 07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 336/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. С., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 22450 от 21.12.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не се установява процесуалните права на жалбоподателя да са препятствани и ограничени по никакъв начин в развилото се съдебното производство.

Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона също са неоснователни. В решението е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт.

В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Твърденията му за съществуваща заплаха, поради войната и „талибаните“, без да посочи от какво е породена и в какво се изразява, не може да бъдат възприети като основателни. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ.

Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Афганистан поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са налице. Ако и в страната по произход да е налице вътрешен въоръжен конфликт, то насилието не е безогледно и повсеместно на цялата и територия. Обстановката в Афганистан сама по себе си не дава основание да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е налице страх от преследване, не е установено по отношение на него да е налице реална опасност, която да е била повод за напускането му. Дори да е налице обща ситуация на несигурност в държавата по произход, то тя не е достигнала степен на безогледно насилие, с опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Същото се установява от фактите в представената при разглеждане от първоинстанционния съд справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно положението в Афганистан, потвърдени и с представената актуална такава пред настоящата инстанция.

Фактите, на които жалбоподателят се основава, следва да бъдат преценени и с оглед цялостното му поведение, на първо място с липсата на желание да поиска предоставяне на закрила във възможно най-ранния момент, когато това е възможно, при приложението на чл. 4, т. 5 от Директива 2994/83/ЕО. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че чужденецът не е имал намерение да поиска такава от компетентните власти в Р. Б. Влязъл е на нейна територия, не по установения в закона ред на 09.04.2023 г., като след задържането му от полицията и регистрирането му, подава молба за закрила и 10 дни по-късно я напуска по същия начин, без да бъде приключена процедурата по предоставяне на закрила. Установява се на територията на Германия, откъдето е върнат съгласно Регламент „Дъблин“. Отделно от това, при проведеното интервю чужденецът изрично заявява, че иска да живее някъде като бежанец, но след като не е приет другаде в Европа, желае удовлетворяване на молбата му за закрила в България. Същият не се явява и в производството пред касационната инстанция при установеното, че не е на посочения в жалбата адрес, където е настанен, като търсещ убежище. Поведението на чужденеца дава повод да не бъдат кредитирани твърденията му, че го е страх да се завърне в страната си по произход, а тези, че я е напуснал по икономически причини, които не предпоставят предоставяне на убежище.

По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 828 от 07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 336/2024 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА