О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60661

гр. София,01.12.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №220 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. С. К. против решение №11716 от 28.07.2020г. по т. д. №929/2020 г. на Апелативен съд - София, с което след като е обезсилено решение №132 от 13.01.2020г. по т. д.№65/2019г. на Окръжен съд-Благоевград, производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените от А. К. против „Старт 2015“ ЕООД искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.124, ал.2, изр.2 ГПК за признаване за установено, че с вписване под №20170925115204 по партидата на „Старт 2015“ ЕООД в ТР е вписано несъществуващо обстоятелство - избор на А. К. за управител на дружеството; на евентуалния иск за прогласяване нищожността на вписване под горния номер в частта му, с която А. К. е вписан като управител; на евентуалния иск за установяване недопустимостта на вписването под същия номер в частта, с която А. К. е вписан като управител и субсидиарен иск по чл.604 ГПК, във вр. с чл.30 ЗТРРЮЛНЦ за заличаване на извършеното вписване под №20170925115204 по партидата на „Старт 2015“-ЕООД.

Касаторът обжалва въззивното решение и моли да бъде отменено като неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага аргументи, че има правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.29 ЗТР, тъй като спрямо него за периода от 25.09.2017г. до 03.10.2017г. е вписано несъществуващо обстоятелство въз основа на нищожно решение. Поддържа, че никога и по никакъв повод страните не са изразявали воля А. К. да бъде избиран за управител и това се дължи единствено и само на техническа грешка. При условията на евентуалност поддържа и тезата, че извършеното вписване е нищожно или недопустимо, като извършено въз основа на нищожно решение на едноличния собственик на капитала на дружеството-ответник. Счита, че правният интерес от предявените искове следва от обстоятелството, че към процесния период /вкл. към момента на подаване на исковата молба/ е бил кмет на О. Б. и за него е имало законова забрана по чл.41 от ЗМСМА да извършва дейност като управител на търговско дружество. Същевременно, с вписването на това несъществуващо обстоятелство, респективно с нищожното или недопустимо вписване, е поставен в положение, в което забраната на чл. 41 от ЗМСМА е нарушена.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на спора правни въпроси:

„1/ Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.29 от ЗТР за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство за лице, което към момента на предявяване на иска не е съдружник и управител на ответното търговско дружество?; 2/ Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.29 от ЗТР за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство към минал момент?; 3/ Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл.29 от ЗТР за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, относно обстоятелства, които към момента на предявяване на иска са променени?“. Позовава се на наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС: ТР №1 от 06.12.2002г., т. д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение №21/07.07.2016г. по т. д. №3010/2014г. на І т. о., решение №140/15.10.2015г. по т. д. №2092/2014г. на І т. о., определение №244/08.04.2013г. по ч. гр. д. № 979/2012г. на ВКС, определение №457/12.06.2014г. по ч. гр. д. №985/2014 г. на ВКС, определение №244/08.04.2013г. по ч. гр. д. №979/2012г. на ВКС. Относно допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не излага доводи.

О. С. 2015 ЕООД, представлявано от управителя И. Б. излага становище за основателност на касационната жалба. Поддържа, че изрично е признал предявените искове и не оспорва тяхната основателност, както е било заявено и пред въззивната инстанция. Процесното решение не съответствало на действителната воля на едноличния собственик на капитала на дружеството, поради което в Търговския регистър било вписано несъществуващо обстоятелство въз основа на нищожно решение на едноличния собственик.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

Въззивният съд констатира, че ищецът А. К. предявява иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че с вписване под №20170925115204 по партидата на „Старт 2015“ ЕООД в ТР е вписано несъществуващо обстоятелство - избор на А. К. за управител на дружеството; евентуален иск за прогласяване нищожността на вписване под горния номер в частта му, с която А. К. е вписан като управител; евентуален иск за установяване недопустимостта на вписването под същия номер в частта, с която А. К. е вписан като управител. Предявява и субсидиарен иск по чл.604 ГПК, във вр. с чл.30 ЗТРРЮЛНЦ за заличаване на извършеното вписване под № 20170925115204 по партидата на „Старт 2015“-ЕООД.

С първоинстанционното решение е прието, че ищецът има правен интерес от предявените искове, предвид твърдението му, че вписването в ТР на несъществуващи обстоятелства за периода от 25.09.2017г. до 03.10.2017г. може да го увреди, тъй като има законова забрана в чл.41 ЗМСМА като заемащ длъжността кмет да е вписан като управител на търговско дружество. За да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да прекрати делото, въззивният състав намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на специалните установителни искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Приема, че тези искове са предоставени за защита на лице, което твърди покок на вписването /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство, като наличието на правен интерес от търесната защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Изтъква аргументи, че съгласно т.3 от разясненията, дадени в обстоятелствената част на ТР №1 от 6.12.2002г. на ОСГК на ВКС, решението по исковете за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство имат действие занапред. Въз основа на влязлото в сила решение по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, съобразно разпоредбата на чл.604 ГПК, във вр. с чл.30 ЗТРРЮЛНЦ извършеното вписване ще бъде заличено занапред. То няма да има за последица заличаване на вписаното обстоятелство със задна дата - от момента на извършването му. Въз основа на възприетото решаващият съдебен състав достига до извода, че изложените от ищеца твърдения не обуславят правен интерес от предявените искове.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора въпроси засягат проблема за правния интерес от исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, но по начина, по който са формулирани, не отговарят на изискванията за правен въпрос на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Решаващият съдебен състав не е излагал тезата, че само съдружник или управител в търговско дружество има правен интерес от предявяване на установителните искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, като изрично е възприел, че всяко лице, което обоснове правен интерес, както и прокурора може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписване, както и за установяване несъществуващо обстоятелство. Съдът не е аргументирал извода, че за ищеца липсва правен интерес от предявените искове, тъй като към момента на подаване на исковата молба процесните вписани обстоятелства вече са променени. За да обоснове решението си, че в случая не е налице правен интерес от предявените искове, съдът е анализирал изложените в исковата молба конкретни факти и обстоятелства за твърдяното засягане на правната сфера на ищеца, на негови законни права и интереси от извършеното вписване по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ. Събразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, въззивната инстанция е достигнала до извод, че с оглед действието на съдебното решение по исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и заличаването занапред на вписаните обстоятелства, изложените от ищеца факти не обуславят правен интерес от търсената защита, тъй като не може да бъде постигнат целеният резултат.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11716 от 28.07.2020г. по т. д. №929/2020г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.