О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4145

гр. София, 18.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 1334/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. Т., Я. Х. Т. и Е. Х. К. срещу въззивно решение № 1278 от 24.10.2022 г. по в. гр. д. № 1277/2022 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260177 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. В. Т., Я. Х. Т. и Е. Х. К. срещу В. Г. И. и О. М. И. иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м.

По делото е установено, че със съдебна спогодба по гр. д. № 2784/1976 г. на Варненския районен съд Е. Г. Д. е получила в дял сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, лятна кухня, външна тоалетна и склад - килер, ведно с 1/2 ид. част от дворното място, представляващо имот с пл. № * в кв. 193 по плана на [населено място], а Г. Г. Д. е получила в дял сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, кухненски бокс, баня-клозет, стая с отделен вход и входно антре, склад-килер, склад за гориво, ведно с 1/2 ид. част от дворното място, представляващо имот с пл. № * в кв. 193 по плана на [населено място]. С договор за дарение, обективиран в нот. акт № 19/1987 г., Е. Г. Д., със съгласието на съпруга си М. Д., е прехвърлила на дъщеря си М. В. Т. 1/2 ид. част от посочената сграда, ведно с 1/4 ид. част от дворното място. С договор за покупко-продажба /нот. акт № 18/2017 г./ Е. Г. Д. е продала на В. Г. И. жилищна сграда - еднофамилна, намираща се в [населено място], [улица], с площ от 41 кв. м, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, състояща се от входно антре, кухненски бокс, дневна, спалня, външен клозет, лятна кухня; селскостопанска сграда с площ от 7 кв. м, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, и 1/2 ид. част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], с площ от 284 кв. м /по скица с площ от 281 кв. м/, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. С нот. акт № 57/1994 г. Г. Г. Т. е продала на М. В. Т. /по време на брака й с Х. Т./ недвижим имот, представляващ жилищна сграда, разположена в [населено място], [улица], разположена към улицата, състояща се от две входни антрета, три стаи, кухня, кухненски бокс, две летни кухни и баня-клозет, както и 1/2 ид. част от дворното място, съставляващо парцел * в кв. 193 по плана на [населено място]. Х. Д. Т. е починал на 18.04.2015 г. и негови наследници по закон са М. В. Т. - съпруга, Я. Х. Т. - син и Е. Х. К. - дъщеря.

От представената по делото скица на поземлен имот с идентификатор *** е установено, че в него са изградени пет постройки. Сгради с идентификатор ***, идентификатор **** и идентификатор *** са собственост на ищците М. Т., Е. К. и Я. Т., придобити въз основа на договор за покупко-продажба от 1994 г. и по наследяване на Х. Д. Т., като същите не са предмет на делба. С влязло в сила решение № 262458 от 11.08.2021 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд е допусната делба на другите две сгради, построени в процесния имот, а именно сграда с идентификатор ****, с площ от 41 кв. м и сграда с идентификатор ****, с площ от 7 кв. м, между М. В. Т. с квота 1/2 ид. част и В. Г. И. и О. М. И. с квота 1/2 ид. част в режим на съпружеска имуществена общност.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че дворното място е съсобствено между М. Т., Я. Х. Т., Е. К., В. Г. И. и О. М. И., като върху същото са изградени пет сгради, три от които съсобствени само между ищците, а останалите две – между първата ищца и ответниците. Доколкото всички съсобственици на терена притежават и сгради, изградени в него, то е налице хоризонтална съсобственост. Парцелът е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, поради което делбата му не е допустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. За неприложимо е прието разрешението, дадено с ППВС № 2/1982 г., даващо възможност да се извърши делба между сънаследниците само на сградата и припадащите й се идеални части от мястото, по съображения, че съсобствеността по отношение на процесните сгради с идентификатор **** и с идентификатор **** и дворното място между съделителите М. Т., В. И. и О. И. е възникнала въз основа на правни сделки, а не наследяване.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Какъв е статутът (етажна собственост или обикновена съсобственост) на дворното място и подлежи ли същото на делба, когато е застроено със сгради, в хипотезата, при която нито един от собствениците на земята не притежава в индивидуална собственост една от сградите, а е налице съсобственост в отделните сгради между съсобствениците на терена; 2. Следва ли съдът, когато констатира, че застроеният със сгради терен представлява хоризонтална етажна собственост, да допусне до делба припадащите се към съответните сгради идеални части от земята, върху която са построени и необходимо ли е за това съсобствеността да произтича единствено от наследяване. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Първият поставен въпрос е решен в съответствие с дадените в т. 1, б. „д“ на ППВС № 2/1982 г. задължителни разяснения, както и с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г., I г. о., решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г., I г. о. и др., в която е прието, че когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на основание чл. 38 ЗС. Само ако съсобственик на земята не притежава обект от построените в него сгради, тази част не представлява принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС и тогава делбата на терена е допустима. Доколкото в настоящия случай е налице идентитет между лицата, които притежават сгради в процесния имот, макар същите да са в съсобственост между тях, и съсобствениците на поземления имот, то последният се явява обща част, поради което на основание чл. 38, ал. 3 ЗС делбата по отношение на него е недопустима. В допълнение следва да се посочи, че по така поставения въпрос не е налице противоречие с посочената от касаторите практика на ВКС – решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г., II г. о. и решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 4874/2017 г., II г. о., с която е прието, че когато в съсобствения поземлен имот има една сграда, която също е съсобствена, между собствениците на земята и втора сграда, която е индивидуална суперфициарна собственост на съделител, е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената сграда. В случая по делото не е установено част от сградите да са суперфициарна собственост на някой от съделителите, поради което допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, нито са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК .

По отношение на втория поставен въпрос основателно е посочено, че той е решен в противоречие с посочената в изложението практика на ВС и ВКС – т. 1, б. „е“ от ППВС № 2 от 04.05.1982 г., решение № 54 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 4977/2015 г., ІІ г. о., решение № 89 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 588/2012 г., І г. о; решение № 309 от 18.11.2011 г. по гр. д. № 215/2011 г., ІІ г. о., решение № 279 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 915/2010 г., І г. о., поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта, с която е отхвърлен искът за делба на притежаваните от М. В. Т., В. Г. И. и О. М. И. идеални части от дворното място, припадащи се към допуснатите до делба между тези съделители сгради с влязло в сила решение по настоящото дело. В останалата му част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

На касаторката М. В. Т. следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1278 от 24.10.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1277/2022 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на притежаваните от М. В. Т., В. Г. И. и О. М. И. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], район „О.“, [улица], с площ от 281 кв. м, припадащи се към изградените в него сгради с идентификатор **** и с идентификатор ****, допуснати до делба между тези съделители с влязло в сила решение № 262458/11.08.2021 г. по гр. д. № 16967/2019 г. на Варненския районен съд.

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част.

У к а з в а на М. В. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. и да представи вносния документ по делото, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: