О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3810
София, 30.11.2023 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.
ЧЛЕНОВЕ: А. Ц. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1344 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуален представител юрк. В. Т., против решение № 314 от 08.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 383/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което, след частична отмяна на решение № 37 от 19.05.2022 г., постановено по т. д. № 158/2021 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, е уважен изцяло предявеният от Н. Р. З. против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане допълнително на сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – морални болки и страдания от загубата на майка й Х. М. А., починала на 15.10.2020 г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 10.06.2021 г. – датата, на която ищцата е предявила цялостното си искане пред ответника, до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебно деловодни разноски.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по жалбата Н. Р. З. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. И. Р., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и изразява становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
В производството пред въззивната инстанция са били безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Установено е наличието на застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Спорни са били размера на дължимата обезвреда за претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и наличието на съпричиняване. Въззивният съд е приел, че възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно, тъй като според вещото лице по допуснатата САТЕ в конкретния механизъм на произшествието поставянето на предпазен колан не би довело до настъпването и получаването на по-леки увреждания, тъй като основната функция на стандартния 3-точков обезопасителен колан е да задържи тялото към седалката на автомобила при директен челен удар. Предпазният колан няма обезопасителни функции при страничен уред. При определяне на справедливия размер на обезщетението в размер общо на 150 000 лв. съдът е съобразил, че ищцата /46 г./ е дъщеря на починалата Х. М. А. /67 г./. Посочил е, че разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво описват Х. като енергична, позитивна жена, с чувство за хумор. Ищцата и Х. живеели в различни населени места, но поддържали редовни телефонни контактни. Често взаимно си гостували. Били привързани една към друга, а Х. била „опора“ за дъщеря си. Смъртта причинила страдание и мъка на ищцата, която и понастоящем страда за загубата на майка си. При изследване съдържанието на връзката с пострадалия следва да се има предвид, че фактът на разделно живеене сам по себе си не представлява критерий, относим към определяне обема на вредите. Отношенията с пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на вредите, респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и при отчитане на техния траен характер. Разделното живеене на пълнолетно дете и родител не е показателно за отношенията между тях и по никакъв начин не презумира „отчуждаване“ и само „формална близост“, както твърди ответникът. Ето защо, липсата на съвместен бит, нормален за възрастта на ищцата, не може да обуслови намаляване на обезщетението на фона на доказаните трайни отношения, основани на близост, взаимна грижа и подкрепа. Изложил е, че не може да обуслови намаляване на обезщетението и факта, че в ПТП е починала и сестрата на ищцата. При двойна загуба вредите за ищцата не могат да бъдат разграничени, но това не следва да бъде основание за намаляване на обезщетението. Обратно – съдебната практика приема, че тежките последици в психологичен план при двойна загуба следва да се отчитат като увеличаващ фактор за определяне на обезщетението /решение № 66 от 29.05.2017 г. по т. д. № 1464/2016 г. на ВКС, II т. о./. Нямат правен характер доводите на ответника, основани на родствената връзка на ищцата с делинквента / Р. А. е баща на Н. Р. З./. Родствената връзка не съставлява факт, изключващ носенето на застрахователен риск по смисъла на чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ.
Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „ Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“; 2. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?“; 3. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?“; 4. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?“ и 5. „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на приноса на увреденото лице, в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС, изразена и в ППВС № 17 от 18.11.1963 г. и цитираните решения на ВКС?“. Сочи, че първите два въпроси са решени в противоречие практиката на ВКС, обективирана в решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г., IV г. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г., II т. о., решение № 92 от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. IV г. о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., третият и четвъртият с решение № 84 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г., I т. о., решение № 154 от 30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г., II т. о. и решение № 142 от 15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г., I т. о., и петият с ППВС № 17 от 18.11.1963 г., както и, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. По първия и втория процесуални въпроси за задълженията на въззивния съд няма колебание в практиката на ВКС, че въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. С оглед установената по приложението на чл. 52 ЗЗД последователна практика, изразена в ППВС № 4/1968 г. и следващи решения на ВКС, съгласно която при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят размера на вредата, като определящо е наличието на връзка между съответните обстоятелства и вредата, а не само по себе си видът на обстоятелствата, които могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест съобразно особеностите на конкретния случай, съдът не е постановил решението си без обосновка. Извършил е анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил обосновани изводи по всички наведени от страните доводи и възражения относно правилността на първоинстанционното решение. Приел е, че ищцата, като дъщеря на починалата е имала силна емоционална връзка с майка си. Последната е била нейна „опора“ и независимо, че двете не са живели в общо домакинство, смъртта на Х. е причинила страдание и мъка на ищцата, която и понастоящем страда за загубата на майка си. Касаторът не е посочил, кои конкретно доказателства, доводи или възражения не са били обсъдени от въззивния съд. Така формулирани въпросите изразяват несъгласието на касатора с крайните изводи на съда и не биха могли да обосноват допускане на касационното обжалване. Дори да се приеме, че по тези въпроси е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, то както стана ясно по тях не се разкрива поддържаното допълнително основание – противоречие с приетото в практика разрешение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите въпроси нямат предвиденото в процесуалния закон съдържание. Същите представляват касационни оплаквания. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че въззивният съд е процедирал в съответствие с даденото в практиката разрешение в пълно съответствие с тълкуването на правните норми на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а трайната практика по въпросите изключва наличието на бланкетно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважена молбата на пълномощника на ответника по жалбата за заплащане на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адвокатско възнаграждение за касационното производство определено от съда в размер на 5625 лв., с включен ДДС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 314 от 08.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 383/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. И. Р. - А. от АК - Силистра на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 5625 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: