О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60773
гр.София, 30.11.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2618/ 2021 г .
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К. срещу въззивно решение на Добрички окръжен съд № 260099 от 21.04.2021 г. по гр. д.№ 54/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Добрички районен съд по гр. д.№ 1218/ 2020 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” /ГД ПБЗН/ иск, квалифициран по чл.234 ЗМВР, за заплащане на сумата 19 600 лв – обезщетение за прослужено време и стаж.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следните /уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на Общо събрание на гражданска и търговска колегии на Върховния касационен съд/ материалноправни въпроси: за приложимия закон, уреждащ отношенията при прекратяване на служебните и трудови отношения със служители на МВР и в частност приложими ли са наред със специалния ЗМВР правилата на ЗДСл; представлява ли преобразуването на служебните правоотношения със служители на МВР, придобили право на пенсия, заобикаляне на закона с цел избягване на заплащане на обезщетение по чл.234 ЗМВР и не представлява ли преобразуването съвкупност от два акта – прекратяване на старото правоотношение и възникване на ново; кога възниква правото на обезщетение за прослужено време на пенсионирани служители на МВР – към момента на пенсионирането им или към момента на прекратяване на служебното им правоотношение. Счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната...