Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 6465/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Национална електрическа компания ЕАД, представлявано от изп. директор М. Г., против Решение № 3108 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело №11447/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт с имплицитни доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски.

Ответникът - старши инспектор Р. Р., на длъжност началник на група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- гр. Ловеч представя писмен отговор, в който развива съображения за неоснователност на касационното оспорване. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствието на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С Решение № 3108 от 10.05.2023 год., постановено по адм. дело № 11447/2022 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на „Национална електрическа компания“ срещу предписание, издадено на осн. чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и обективирано в Констативен акт № КА-ПБЗН-ЛЧО-4-14/29.11.2022 г., издадено от старши инспектор Р. Р., на длъжност началник на група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Превантивна и контролна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- гр. Ловеч към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерството на вътрешните работи, а именно да се приложи, на основание чл.35, ал.2 от Закона за защита при бедствия, в аварийния план на обекта „Карта на уязвимите от заливане зони“, съгласно изискванията на т.4.8. от Приложение №2 към чл.57, ал.2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата) (обн. ДВ бр.9 от 31.01.2020 год.), издадена на основание чл.141, ал.2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл.35, ал.2 от ЗЗБ.

Съдът е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити – посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Не е установен и порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес.

Мотивирането на акта е разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес, съответно до отмяна на издадения акт (чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК). Посочено е правилно, че липсата на представител на оспорващото дружество при извършената проверка и съставяне на констативния акт не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като впоследствие актът е връчен на изп. директор на дружеството, който го е обжалвал в срок, т. е. неговото право на пълна защита не е било накърнено. С тези изводи съдът се солидаризира изцяло. Всъщност съдът е приел, че в съответствие с чл.35 и чл.36 от АПК, административният орган е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. Действително, в случай, че жалбоподателят не се е запознал с всички събрани по преписката доказателства, това процесуално право той може да упражни в пълен обем в съдебния процес, като оспори писмените доказателства или представи нови такива.

По отношение приложението на материалния закон съдът е приел, че с нормата на чл.138а, ал.1 от Закона за водите е въведено задължение за собствениците или ползвателите на водностопански системи и съоръжения и на обекти по чл.131, ал.1 да изготвят аварийни планове по реда на чл.35 от ЗЗБ или да възложат тяхното изготвяне на оператори и съответно да осигуряват изпълнението на предвидените в тях мерки.

Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредбата, аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение № 1 от Наредбата, като няма спор по делото, че процесният язовир „Луковит“ е класифициран именно от първа висока степен на потенциална опасност.

Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че задължението за прилагане на посочената карта не е негово, тъй като по делото е безспорно установено, „НЕК“ АД има качеството на собственик на поземлен имот с идентификатор 44327.257.30, находящ се на територията на гр.Луковит, в който е включена „язовирна стена масивна от зидан камък“ с площ 2 980 кв. м., съгласно Констативен нотариален акт №64, том І, рег.№850, н. д.№53/30.05.2017 г.

Действително, по см. на 1, т.94 от ДР на Закона за водите, язовирът е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. По делото е безспорно установено обаче, от приложения авариен план/л.72 и сл. от делото/, че отговорността по изпълнението му е на предприятие „Язовири и каскади“, в което са сформирани групи, действащи по изпълнение на аварийния план на „НЕК“ ЕАД и че язовирът се използва единствено за енергодобив.

Именно поради това именно оспорващото дружество има задълженията по чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗЗБ.

Отбелязано е, че не е налице идентичност между картите по чл. 146з от ЗВ и картите по т. 4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата. Първите са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите са част от аварийния план на язовира и се изготвят от собственика/оператора на язовира.

Не е възприето и становището на жалбоподателя, че липсва методика за изработването на авариен план като по този начин собственикът не е в състояние да изпълни даденото предписание. Такава методика действително липсва, но изготвянето на същата не е предвидено нито в Закона за водите, нито в Наредбата, а липсата й не освобождава лицата от изпълнение на задължението им за изготвянето и прилагането на картите към аварийния план.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата и взето отношение по възраженията на страните, съдът е достигнал до правилни изводи за неоснователност на жалбата.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че /съгласно чл. 7 от Наредбата, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ/, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по ЗВ и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗББ и чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ.

Възраженията на касатора в жалбата са, че съдът не е отчел, че прилагането на карта на уязвимите от заливане зони към аварийния план на обекта Язовир „Луковит“ не е негово задължение, защото тези карти се изготвяли от басейновите дирекции към МОСВ.

Тази защитна теза не съответства на приложимите материалноправни разпоредби, тъй като специфичната нормативната уредба дефинира три вида карти:

1. Карта на районите под заплаха от наводнения;

2. Карта на районите с риск от наводнения;

3. Карта на уязвимите от заливане зони.

Първите два вида са регламентирани в Закона за водите - Глава девета, раздел III със заглавие „Карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения (чл. 146д и сл.).

Третият вид карти, прилагането на какъвто вид карта е предписано в процесния констативен акт, са регламентирани в Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., Наредбата), издадена на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ.

За изготвянето на първите два вида карти са създадени:

- Национална методика за картиране на заплахата и риска от наводнения, утвърдена със Заповед № РД-833/30.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите;

- Методика за предварителна оценка на риска от наводнения, одобрена със Заповед № РД-940/20.11.2020 г. на министъра на околната среда и водите.

За изготвянето на третия вид карти - карти на уязвимите от заливане зони, няма утвърдена единна методика. При този вид карти се изисква да се очертае обхвата на зоните на заливане при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са нормативно предвиден задължителен елемент от съдържанието на аварийния план за всеки един обект - язовир, съгласно т. 4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. Основната разпоредба - чл. 57, ал. 2 на Наредбата предвижда, че специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите са определени в Приложение № 2 към същата наредба

Съобразно т. 4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност, съгласно чл. 141б от Закона за водите. Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картата на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата.

Третият вид карти по съдържание частично съвпадат с първия вид карти. Картите на уязвимите от заливане зони могат да се изготвят съгласно Националната методика за картиране на заплахата и риска от наводнения, утвърдена със Заповед № РД-833/30.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, при спазване на общите изисквания, тъй като частично съвпадат с карта на районите под заплаха от наводнения.

Както правилно е посочил административният съд, от съществено значение за решаването на спора е уточнението, че не съществува идентичност между картите по чл. 146з от ЗВ и картите по т.4.8 от Приложение №2 към чл. 57 от Наредбата. Картите по чл. 146з от ЗВ касаят районите под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ - уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на обеми от язовир в аварийни условия.

Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район, а вторите са част от аварийните планове на язовирите.

Първите карти се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите от собственика/оператора на язовира.

Логическата последователност води до извода, че първо се изготвят аварийните планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а впоследствие се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. След като язовир „Луковит“ е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, „ НЕК“ ЕАД, в качеството му на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея, е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони.

В този смисъл неоснователно е възражението в писмената защита на касатора, че той е в невъзможност да изпълни това предписание, поради липсата на нови, актуализирани карти съобразно предстоящата актуализация на Плановете за управление на риска от наводнения за периода 2021-2027 г.

Собственикът/операторът на язовира има възможността да изисква от държавните органи необходимата информация за да изготви аварийния план в съответствие със законовите изисквания, вкл. и това по т. 4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, изр. първо, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3108 от 10.05.2023 г., постановено по адм. д. № 11447/2022 год. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ