Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Ю. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 6539/2023 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Д. Р., [ЕГН], от гр. София, чрез адв. Л. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 6705/10.11.2022 година на Административен съд София - град по адм. д. № 7871/2022 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2802/06.08.2022 година на младши автоконтрольор в отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]). Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, тъй като в жалбата се излагат аргументи свързани с тези правни основания. В него се твърди, че: 1. По чл. 239, т. 1 от АПК: са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Към искането са приложени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2802/06.08.2022 година, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2803/06.08.2022 година, Решение № 1049/20.02.2023 година на Административен съд София - град по адм. д. №7872/2022 година и Съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза № И-9209 от 04.11.2022 год. по ДП №227 ЗМК 1311/2022 г. по описа на Т. Р. управление при[Фирма 1] издадена от ВМА. 2. По чл. 239, т. 4 от АПК: Сочи, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на решение № 1049/20.02.2023 година на Административен съд София - град по адм. д. №7872/2022 година. Претендира разноски по списък.

Ответникът, В. Д., младши автоконтрольор група 01, сектор 02 в отдел Пътна полиция при[Фирма 1], не взема становище по искането.

Ответникът, Столична дирекция на вътрешните работи - София, чрез юрисконсулт Христов оспорва искането за отмяна като недопустимо и неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка, съставът на Върховния административен съд приема, че искането по чл. 239, т. 1 от АПК е подадено от активно процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 240, ал.1, т.1 от АПК (но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска), съответно искането по чл. 239, т. 4 от АПК е подадено от активно процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 240, ал.1, т.4 от АПК (но не по-късно от една година от влизане в сила на последното решение).

Разгледано по същество, искането по чл. 239, т. 1 от АПК е основателно, а искането по чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно, при следните изводи от правна страна:

Производството пред АССГ по адм. д. № 7871/2022 година е образувано по жалба на Д. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2802/06.08.2022 година, издадена от младши автоконтрольор в отдел Пътна полиция при[Фирма 1], с която на основание чл. 171, т. 2а, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е прекратена регистрацията на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Съдът е провел производството по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) решение № 6705 от 10.11.2022 г. по адм. д. №7871/ 2022 г. на Административен съд София - град не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила към момента на неговото постановяване.

Производството по отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове на лимитативно изброените в чл. 239 обстоятелства и в преклузивните срокове по чл. 240 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителят, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. За да бъде едно обстоятелство ново, по смисъла на чл. 239, т.1 АПК, то трябва да е новооткрит юридически или доказателствен факт, който е съществувал към деня на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Този факт не трябва да е новосъздаден, т. е. настъпил след влизане на решението в сила. Нужно е заинтересованата страна да не е била в състояние да научи за съществуването на факта, който е от значение за правилното решаване на спора по същество.

Хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК на която също се позовава молителят предпоставя между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

Искателят поддържа наличието на нови писмени доказателство от съществено значение за правния спор, като е представил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2802/06.08.2022 година, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2803/06.08.2022 година, Решение № 1049/20.02.2023 година на Административен съд София - град по адм. д. №7872/2022 година и Съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза № И-9209 от 04.11.2022 год. по ДП №227 ЗМК 1311/2022 г. по описа на Трето РУ при[Фирма 1] изготвена от специалисти в специализирана Химикотоксикологична лаборатория към ВМА.

От представената към искането съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза се установява, че в представените за изследване проба от кръв и урина, взета от лицето Д. Р. на 07.08.2022г. в 00:10 ч., не се установява наличие на алкохол (етанол), наркотични и/или упойващи вещества. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 10.11.2022 г. След влизането му в сила на страната е станало известно ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след като на делото е даден ход по същество. Това ново обстоятелство съдът е нямало как да вземе предвид. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решението, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат.

Искателят твърди също, че са налице и основанията за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, доколкото въз основа на същият акт за установяване на административно нарушение е издадена още една заповед за прилагане на принудителна административна мярка на същото лице, която е обжалвана по адм. д. № 7872/2022г. по описа на Административен съд - София - град. С Решение № 1049/20.02.2023 год. по описа на съда е прието, че не е налице предвидената в чл. 171, т.1, б. б от ЗДвП материалноправна предпоставка за издаване на обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради което същата е отменена. Искателят твърди, че фактическата обстановка и страните са идентични между двете дела, а постановените по двете дела решения си противоречат.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е реализиран съставът на чл. 239, т. 4 от АПК.

П. Р. № 1049/20.02.2023 год. по адм. дело № 7872/2022 год. по описа на Административен съд -София -град е прието по делото и е част от доказателствения материал. От него се установява, че производството е образувано по оспорване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2803/22-4332-003980/06.08.2022 год. издадена от мл. автоконтрольор в 01 група, 02 сектор и отдел Пътна полиция при[Фирма 1], с която на Д. Р. на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС и контролен талон № [номер]. В развилите се две съдебни производства (по адм. д. № 7871/2022 година по описа на АССГ и по адм. д. № 7872/2022 година по описа на АССГ) е налице идентичност между страните, но предметът на оспорване е различен. По адм. д. № 7872/2022 година по описа на АССГ се оспорва друг административен акт, с който на друго правно основание е постановена принудителна административна мярка, различна от тази по съдебния акт, чиято отмяна се иска в настоящото производство. С оглед на това, дори и да е налице тъждество на делата по отношение на страните, липсва такова по отношение на предмета, доколкото предметът на едното дело не се включва в предмета на другото. В този смисъл не е налице същото искане и на същото основание по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което не е налице заявената в искането хипотеза на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Независимо от горното и доколкото, съгласно развитите по-горе мотиви е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК, искането за отмяна на влязлото в сила решение се явява основателно и като такова следва да бъде уважено, като Решение № 6705/10.11.2022 година на Административен съд София - град по адм. д. № 7871/2022 година, следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Д. Р. срещу Заповед № 2802/06.08.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. б ЗДвП.

По искането за разноски, настоящият състав намира, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 2 във връзка с чл. 239, т.1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязло в сила Решение № 6705 от 10.11.2022 г. по адм. д. № 7871/2022 г. на Административен съд София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

/п/ ЮЛИЯ РАЕВА