О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3014

гр. София, 12.10.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

` А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 1392/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от „Дженерали застраховане“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от АС - Варна решение № 350/23.11.2022 г. по в. т. д. № 384/2022 г.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1/. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“, 2/. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да а ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението?“, 3/. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?“, 4/. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушение на изискването за справедливост?“.

С писмения си отговор ответникът по касацията Н. И. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови решението си, АС - Варна е приел, че единственият спорен въпрос, пренесен пред въззивната инстанция, е относно справедливия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната майка. Счел е, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай - видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет. Отчел е и внезапността и необратимостта на загубата на ищцата, тежестта, с която е понесла тази загуба е понесена – обстоятелство, което е счел за доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че ищцата е преживяла много тежко смъртта на своята майка и все още не могат да превъзмогне болката, че е била особено близка с майка си, че не е омъжена, няма деца и от раждането си е живяла постоянно със своята майка, като се случвало да бъдат разделени максимум за месец, но дори и тогава поддържали постоянно връзка по телефон, както и че внезапната смърт на майката и обстоятелствата, при които е настъпила, са се отразила изключително негативно на психическото и емоционално състояние на ищцата. Животът й се преобърнал на 360 градуса, изпаднала в тежка депресия, напуснала работа, изоставила живота си в чужбина и се прибрала в България, защото всичко в Белгия й напомняло за майка й. Психически и емоционално не се чувствала добре, посещавала психолози за помощ в преодоляването на тежката загуба, приемала и предписани й медикаменти, като и понастоящем понася загубата изключително тежко. Съдът е изложил и че вредите не се ограничават само до изживените в момента на самото трагично събитие болки и страдания, а продължават и след това, поради което и отчитайки близката родствена и емоционална връзка с починалата, факта, че загубата на майка няма паричен еквивалент, е приел, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 150 000 лева, който размер е съобразен както с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период, така и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика (използвани като помощни критерии). Намерил е за неоснователни доводите на въззивника - застраховател, основани на родствената връзка на ищцата с деликвента, тъй като родствената връзка не съставлява факт, изключващ носенето на застрахователен риск по смисъла на чл.345, ал.5, т.1 КЗ, както че не може да обуслови намаляване на обезщетението и факта, че в ПТП е починала и бабата на ищцата (по майчина линия). По тези съображения и като е съобразил безспорния по делото факт, че ищцата е получила плащане от застрахователя в размер на 90 000 лева, е приел, че предявеният иск следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 60 000 лв.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК.

Формулираните от касатора въпроси касаят определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието справедливост по чл.52 от ЗЗД, поради което са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС № 4/1968г., като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от настъпилото застрахователно събитие, като е прието, че се дължи обезвреда за вреди, които са в причинна връзка с непозволеното увреждане. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК.

Посочената от касатора практика на ВКС не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед на изложените по - горе съображения, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационното обжалване на решение № 350/23.11.2022 г. на АС - Варна, постановено по в. т. д. № 384/2022 г.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв., „Дженерали застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. И. С. Р.- А. сумата 996 лв. с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на Н. И. в производството по гр. д. № 1392/23 г. по описа на ВКС на Р.България, ІV гр. отд.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 350/23.11.2022 г. на АС - Варна, постановено по в. т. д. № 384/2022 г.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД да заплати на адв. И. С. Р.- А. сумата 996 лв. с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство и защита на Н. И. в производството по гр. д. № 1392/23 г. по описа на ВКС на Р.България, ІV гр. отд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/.