№ 3498

гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1393/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията - наименованието на органа е изменено с ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) чрез процесуален представител Г. Г. – държавен инспектор в ТД – Варна на Комисията срещу решение № 191 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 375/2022 г. на Апелативен съд – Варна.

Ответникът Р. Н. С. не е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

С молба, вх. № 13926/03.11.2023 г. по регистъра на ВКС, подадена от И. С. – процесуален представител на Комисията в качеството й на главен инспектор към ТД – Варна, е приложено решение № 1150/01.11.2023 г. на КОНПИ, което обективира частичен отказ от иска, предявен срещу Р. Н. С.. Десезирането на съда на основание чл. 233 ГПК е по отношение на претенцията по чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) спрямо ответника С. за отнемане на сума в размер на 12 967. 50 лв., представляваща 1/4 от причинена имотна вреда на пострадалите лица по ДП № 11938-ЗМ162/2015 г. по описа на РУ – И. при МВР. След частичния отказ от иск цената на иска се намалява на 108 000 лв., формирана според представеното решение на ищцовата комисия от претенцията с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане на 1 080 дружествени дяла, всеки от тях по 100 лв., с обща номинална стойност 108 000 лв. от капитала на „Супер оил комерс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК].

Така заявеният частичен отказ от иска налага на основание чл. 233 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционното решение да се обезсилят в частта на произнасяне по искането с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ досежно паричната сума (12 967. 50 лв.) и производството по делото за отнемането й в полза на държавата да се прекрати.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване на гореописаното въззивно решение в останалата му част, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение приема следното:

С тази част от произнасянето си второинстанционният съд е потвърдил решение № 756 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 2319/2021 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, предявен от Комисията против Р. Н. С. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ на 1 080 дружествени дяла, всеки от тях по 100 лв., с обща номинална стойност 108 000 лв. от капитала на „Супер оил комерс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК].

Въззивният съд е постановил този правен резултат като е приел, че ищецът не е доказал наличието на имущество в патримониума на ответника за целия проверяван период, което да надвишава 150 000 лв. и отсъства изискуемото от §1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ несъответствие, предпоставящо отнемането на имуществото като незаконно придобито. Горното съждение е обосновано с установените по делото факти, че наличното имущество на проверяваното лице за релевантния период възлиза на 108 000 лв. Посочено е също, че аргументи за наличие на разглежданата предпоставка в случая не може да се търсят и чрез включването в имуществото на ответника на претендираната за отнемане парична сума от 12 967. 50 лв., тъй като сборът на двете цифри не надхвърля размера по §1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Според решаващия състав липсата на значително несъответствие по смисъла на последната разпоредба изключва обоснованото предположение, че имуществото на ответника е незаконно придобито като предпоставка за неговото отнемане. Затова и претенцията на държавата по този ред е намерена за неоснователна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа мотивирано основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позоваването (в самия край на изложението) на текста на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е изцяло формално, при пълна липса на изложени аргументи и доводи.

Повдигат се два правни въпроса, които страната счита да са обусловили изхода по делото и са в основата на решаващите изводи на въззивния съд, а именно:

1. „Представляват ли имущество по смисъла на §1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието по §1, т. 3 ДР на същия закон получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, ако същите не са налични в патримониума му в края на проверявания период и подлежат ли на отнемане в полза на държавата?“ и

2. „Какво съдържание е вложено от законодателя в понятието „липсва“ по смисъла на чл. 151 ЗПКОНПИ и следва ли липсата да се дължи единствено на виновното поведение на проверяваното лице или вината е без правно значение?“

По първото питане се твърди отклонение на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС, изразена в решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021/2019 г. на III г. о. – основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а второто се обосновава с липсата на произнасяне на касационната инстанция по въпроса – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационен контрол не може да се допусне.

Предвид на заявения от ищеца частичен отказ от иска за отнемане на имущество, съставляващо парична сума и десезирането на съда със спора в тази му част (именно защото сумата не е налична в края на проверявания период), поставеният втори въпрос не удовлетворява общо основание и не позволява да се осъществи достъп до касация по него.

За пълнота ще следва да се изтъкне, че питането не е релевантно дори и в хипотезата, при която се игнорира предприетият пред касационната инстанция частичен отказ от иска. Това е така, защото в обжалваното решение съдът е приел, че изводът за липса на предпоставки за отнемане по реда на специалния закон – заради отсъствие на несъответствие от над 150 000 лв., не може да бъде преодолян и с евентуалното включване към наличното имущество на ответника (процесните дружествени дялове) на паричната сума, която е предмет на този отказ. Този подход сочи, че при определяне на несъответствието въззивният съд е съобразил (макар и само хипотетично) въпросната парична сума. Той обаче не е излагал мотиви и съображения каква е причината сумата да не е налична (да липсва) в имуществото на проверяваното лице в края на проверявания период, а още по – малко да обосновава аргументи, че това е резултат от виновното му поведение. Непоставянето на правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат допълнителните основания за това – вж. мотивите към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС

Вън от горното, по повдигнатите въпроси е създадена задължителна съдебна практика, изразена в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Там е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. С постановките по т. 2 от тълкувателния акт е разяснено, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е пояснено изрично и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на Комисията е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при визираните по - горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респ. липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.

Въззивното решение изцяло съответства на горните задължителни постановки, поради което не се откриват предпоставки за допускане на обжалването на заявените от страната основания.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати по сметка на ВКС дължимата за касационното производство във фазата по допускане държавна такса в размер 30 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 375/2022 г. на Апелативен съд – Варна в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 756 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 2319/2021 г. на Окръжен съд – Варна в частта за отхвърляне на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (понастоящем с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) срещу Р. Н. С. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ на 1 080 дружествени дяла, всеки от тях по 100 лв., с обща номинална стойност 108 000 лв. от капитала на „Супер оил комерс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК].

ОБЕЗСИЛВА решение № 191 от 06.12.2022 г. по гр. д. № 375/2022 г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него решение № 756 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 2319/2021 г. на Окръжен съд – Варна в ЧАСТТА на произнасяне от съдилищата по претенцията по чл. 153 ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) на КПКОНПИ (понастоящем КОНПИ) срещу Р. Н. С. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ на сума в размер на 12 967. 50 лв., представляваща 1/4 от причинена имотна вреда на пострадалите лица по ДП № 11938-ЗМ162/2015 г. по описа на РУ – И. при МВР и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество – [населено място], пл. „С. Н. № 6 да заплати на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по сметка на Върховен касационен съд сумата от 30 (тридесет) лева - дължима държавна такса за касационно производство.

Определението в частта, в която е прекратено частично производството по делото може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, с изпращане и на препис от него, а в останалата си част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.