О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
гр. София, 30.04.2024годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 520 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ФИМБАНК“ П.Л.С. /”FIMBANK”p.l.c./, представлявано от адв. И. Т., срещу решение № 298 от 31.10.2022г. по в. т.д.№ 74/22г. на Апелативен съд Варна в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260173 от 15.11.2021г. по т. д. № 751/2019г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора против „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД и „А. Н. Ко. Лимитед отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на първия ответник от втория за сумата 209 139 евро, представляваща разлика над 67 471,50 евро /за която сума искът е уважен/ до претендираните 276 610,50 евро.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо. Поддържа, че в производството по чл.464 ГПК за оспорване на вземането на присъединен кредитор съдът е обвързан от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по делото, по което е издадено изпълнителното основание – в случая т. д. № 1893/2018г. на Окръжен съд Варна, и предметът на делото между кредитора и длъжника, по което е издадено изпълнителното основание, следва да съвпада с предмета на делото по чл.464 ГПК. Твърди, че въззивният съд по същество се е произнесъл по незаявен от ищеца иск, който е оспорил вземането на първия ответник за кейови такси и други услуги на договорно основание, т. е. е оспорил с иска си вземането точно така, както преди е било заявено от първия ответник и присъединено по т. д. № 1893/2018г. на Окръжен съд Варна. Сочи, че при съобразяване на диспозитива на постановеното по посоченото дело неприсъствено решение е безспорно, че сумите са присъдени на договорно основание, а именно във връзка с чл.228 ЗЗД - за кейовите такси за наема на кейовата стена на „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД /Булярд/ и във връзка с чл.258 ЗЗД - т. е. по договор за изработка/. Поддържа, че в обжалваното решение е прието, че част от посочените суми се дължат от втория ответник, но не въз основа на сключен с първия ответник договор, приемайки, че такъв не е доказан, а на основание издадена заповед № В-3-165 от 03.11.2017г. на директора на Д. М. администрация – Варна за арест на кораб „Амсел”, както и на негово разпореждане № В-3-81 от 30.04.2018г., без въззивният съд да посочва изрично какъв е според него характерът на правоотношението, създавано с тези заповеди. Намира, че по този начин въззивният съд е излязъл извън предмета на делото, по което е издадено изпълнителното основание, с което е постановил недопустимо решение. Излага и съображения за неправилност на обжалваното решение, като поддържа, че: 1/ цитираното от въззивния съд разпореждане на Морска администрация – Варна е било издадено не във връзка с арест на кораба, а във връзка с обстоятелството, че в края на месец април 2018г. екипажът на м/м „Амсел” е слязъл от кораба поради ненавременно изплащане на техните заплати и от това е произлязла необходимостта да се разпореди извършването на надзор на кораба от Булярд; 2/заповед № В-3-165 от 03.11.2017г. на директора на Морска администрация – Варна за арест на кораба „Амсел” няма никакво отношение към ремонта на кораба и респективно към договорените други услуги; 3/ възстановяването на разходите на Булярд за извършването на възложените от Морска администрация – Варна действия и начислените кейови такси не може да се търси на договорно основание между Булярд и корабособственика „А. Н. , както е сторено по т. д. № 1893/2018г. на Окръжен съд Варна. Поддържа още, че въззивният съд неправилно е изчислил сумата на дължимите според него кейови такси след 30 04.2018г. въз основа на ценовата листа на Булярд, приета от Съвета на директорите на дружеството, като по този начин е заместил липсата на договореност за тези цени между страните и е извършил собствена калкулация по справедливост, вместо в този случай да базира изчисленията си на пазарните цени, удостоверени от двете експертизи. Излага и доводи, че протокол от 08.12.2017г. на СД на Булярд, към който е приложена ценовата листа, не следва да се кредитира, тъй като явно не отразява действителното състояние на прилаганите цени и най-вероятно е съставен след разпореждане № В-3-81 от 30.04.2018г.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправен въпроси:
1. Допустимо ли е съдът да се произнася по незаявен от ищеца иск в исковата молба? Твърди се противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/85г. на ВС, ТР № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС, решение № 34 от 11.08.2016 по т. д. № 3107/2014г. на ВКС.
2. В производството по чл.464 ГПК за оспорване на вземането на присъединен кредитор съдът обвързан ли е от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по делото, по което е издадено оспореното изпълнително основание, и следва ли да съвпада предметът на делото между кредитора и длъжника, по което е издадено изпълнителното основание, с предмета на делото по чл.464 ГПК?
3. Възможно ли е въз основа на акт на държавен орган да възникне договор между две лица, без да е налице съглашение между тях за създаване на правна връзка?
Ответникът „Булярд корабостроителна индустрия” ЕАД, представлявано от адв. Е. М., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като поддържа, че: 1/ първите два въпроса се основават на несъстоятелни твърдения, тъй като с исковата молба е оспорено съществуването на вземането му в общ размер на 276 610,50 евро, а не е оспорено съществуването на договор, сключен между двамата ответници, и въззивният съд не се е произнесъл извън предявения от касатора петитум, а искът по т. д. № 1893/2018г. на Окръжен съд Варна не е основан на твърдения, че услугите са извършени на основание сключен договор с втория ответник; 2/ във връзка с третия въпрос не е посочена съдебна практика, в противоречие с която е разрешен, а от друга страна, въпросът не е разрешен в посочения от касатора смисъл, тъй като въззивният съд не е достигнал до извод за възникнал договор между ответниците. В тази връзка намира за неоснователно и оплакването за недопустимост на въззивното решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът „А. Н. Ко. Лимитед не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове за установяване, че в полза на „Булярд корабостроителна индустрия“ АД не съществува вземане от „А. Н. Ко ЛИМИТЕД, за което е образувано т. дело №1722/2017г. на ВОС, ТО, в размер на сумата от 776 772.58 евро за извършени ремонтни дейности и предоставени услуги на м/к АМСЕЛ в периода 21.05.2017г. до 15.11.2017г., а по втория съединен кумулативно иск по т. дело № 1893/2018г. на ВОС, че не съществува вземане в общ размер 276 610.50 евро, от които сумата 243 232.50 евро представлява дължими кейови такси по фактури № 7841/02.05.2018г., № 664/31.05.2018г.; № 682/30.06.2018г.; № 707/31.07.2018г.; № 18154/31.08.2018г.; № 18240/30.09.2018г. и фактура № 770/25.10.2018г., а сумата 33 378 евро представлява извършени дейности от „Булярд Корабостроителна индустрия“ АД по надзора на м/к Амсел в полза и за сметка на „А. Н. Ко Лтд по фактури: № 664/31.05.2018г., № 682/30.06.2018г., № 707/31.07.2018г., № 18154/31.08.2018г., № 18240/30.09.2018г. и № 770/25.10.2018г. В условия на евентуалност, при установяване съществуването на вземане в полза на „Булярд Корабостроителна индустрия“ АД от „А. Н. Ко Лтд за част от вземанията за кейови такси, се поддържа искане за признаването им /определянето им/ до размера 531.95 евро с ДДС на ден такси за престой на кораба в пристанището, еквивалентни на 1040.40 лева/ден.
Приел е, че легитимацията на ищеца се основава на качеството му на взискател, по чието вземане е образувано изп. дело №447/2018г. на ЧСИ Ст.Д., ВОС, за вземане, основано на договор за паричен заем с „А. Н. Ко Лтд, обезпечен с ипотека върху м/к Амсел, вписан в корабния регистър на Кипър, ИМО №9076387, въз основа на постановено в полза на ищеца осъдително решение на Граждански съд във Великобритания, като се твърди извършено разпределение между кредитори, предявено им на 10.04.2019г., вкл. на присъединения кредитор „Булярд Корабостроителна индустрия“ АД, който е легитимиран с обезпечителна заповед, издадена по т. дело №1722/2017г. на ВОС и изпълнителна заповед по т. д. № 1893/2018год. на ВОС.
Приел е, че по т. дело № 1893/2018г. на ВОС, образувано по искова молба на „БУЛЯРД Корабостроителна индустрия“ АД, с неприсъствено решение по чл.239 ГПК ответното дружество „А. Н. Ко Лтд, регистрирано в Р. М. е осъдено да заплати на „Булярд Корабостроителна индустрия“ АД сумата 243 232.50 евро, вкл.ДДС, представляваща дължими кейови такси за периода 15.11.2017г. – 24.10.2018г., и сумата 33 378.00 евро, вкл. ДДС, представляваща извършени дейности по надзора и състоянието на м/к „Амсел“, обективирана в посочените фактури, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от депозиране на исковата молба – 30.11.2018г. до изплащането им, както и сумата 37293.65 лв. разноски по делото, на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЗД, чл. 258 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че предявените искове са с правна квалификация по чл.464 ГПК, не е спорна легитимацията на страните, както и наличието на правен интерес на ищеца от иска с оглед извършеното разпределение в изпълнителното производство по чл.460 ГПК и постановеното решение по в. гр. д. №1078/2019г. на ВОС, ТО.
Във връзка с предявения втори отрицателен установителен иск, решението по който е предмет на касационно обжалване, въззивният съд е изложил следните съображения: Приел е, че присъдените на първия ответник суми обхващат дължими поради престоя на кораба „Амсел“ в пристанище на Булярд, кейови такси, както и предоставени на същия кораб пристанищни услуги по време на престоя от 15.11.2017 год. до 24.10.2018 год. Намерил е за безспорно между страните, че Булярд при извършване на кораборемонтна дейност на м/к Амсел е приел последния на свой кей, като корабът е останал там до отпътуването си след проведената публична продан. Посочил е, че се оспорва наличието на договорена между страните ценова листа на предоставяните услуги, както и се оспорва наличието на договорно основание на посочените задължения. Изтъкнал е, че претендираната сума обхваща извършени услуги и такси за периода от 15.11.2017г., когато се твърди, че е приключил вторият етап на ремонта на кораба, до 24.10.2018г., когато е постановено от съдебния изпълнител възлагане на кораба за отговорно пазене на пазача Булярд корабостроителна индустрия АД. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че пристанището на Булярд е именно специализирано пристанище по см. на чл.109а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ, и корабите, които имат престой или оперират в пристанищата по чл.107-109, с изключение на военните кораби, заплащат таксите по чл.103в. Посочил е, че таксите по ал.1 се определят по размер и се събират от собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището. Отбелязал е, че линейните кейови такси се определят по размер, обявяват се публично и се събират от собствениците на пристанища - чл.107 – 109 от закона. Приел е за безспорно, че след приключване на ремонтните дейности в сухия док /след 13.06.2017г./ корабът е останал в пристанището на Булярд, както и че в края на м.10.2018год. корабът е бил напуснат от екипажа и изоставен от корабособственика, като му е назначен пазач от ЧСИ – дружеството - изпълнител на ремонта и собственик на пристанището, считано от 24.10.2018г. Приел е, че тези обстоятелства обуславят по необходимост начисляването на такси за престоя на кораба в специализираното пристанище на Булярд, а обусловени от това са и предоставяните на кораба пристанищни услуги. Посочил е, че е представен протокол на заседание на СД на ответното дружество „Булярд корабостроителна индустрия” АД от 08.12.2017г., с който са приети изменения на Ценовата листа в частта, касаеща кейовите такси, считано от 01.01.2018г., съгласно който за времето на ремонт не се начисляват кейови такси. Въззивният съд е приел, че за предоставените кейови такси и услуги на кораба следва да се ангажира отговорността на собственика на кораба, „А. Н. , а не на възложителя „Фаетон“ Н. И. Съобразил е, че продължителния престой на кораба Амсел на пристанището на БКИ не е по причина на възложителя „Ф. Н. , а по причина на задължения на собственика на кораба – ответника „А. Н. Ко Лимитед, тъй като корабът е задържан със Заповед на Дирекция МА № В-3-165/03.11.2017год. за задължения на корабособственика „А. Н. Ко Лимитед към Фимбанк за сумата от 4 484784,93 щ. д. Поради това е достигнал до извод, че на корабособственика би следвало да се възложат дължимите суми за кейови такси и услуги за престоя на кораба, а не на възложителя „Фаетон“.
По отношение на размера на дължимите такси е съобразил, че претенцията на Булярд е за периода от 15.11.2017 год., когато се твърди, че окончателно е приключил ремонтът и е издадена обобщената фактура на „Фаетон“ Н.И., до 24.10.2018год. - когато е назначен пазач на кораба от ЧСИ. Приел е, че кейови такси и услуги за времето на ремонта не се дължат, като според т.01.05 от ОУ кейови такси се начисляват от първия ден след подписване на „Акт край на ремонт“. Приел е за безспорно, че такъв акт за приключване на ремонта не е представен, от което не може да се направи извод, че към сочената от ответника начална дата – 15.11.2017г., ремонтът е бил завършен и за задържания към този момент в пристанището му кораб се дължат кейови такси и такси за услуги на кораба. Отбелязал е, че съставянето на Акт за приключване на ремонта е предпоставка за започване на начисляване на кейови такси и съответните разходи за услуги, респективно такива не се дължат до съставянето на този акт. Намерил е, че първата сигурна дата, към която може да се приеме, че ремонтът е бил приключил, като корабът все още се е намирал на кей в пристанището на Булярд, е датата на издаване на Разпореждане № В-3-81/30.04.2018год. на Д. М. администрация, с което са възложени конкретни действия, в т. ч. ежедневен оглед и почасови инспекции за състоянието на кораба с цел предотвратяване възникването на произшествия, инциденти, бедствия и замърсяване на морската среда. Посочил е, че към този момент м/к Амсел все още е под арест и не може да напусне пристанището. Поради това е приел, че от 01.05.2018 год. започват да се дължат на Булард на основание цитираното Разпореждане № В-3- 81/30.04.2018год. на МА суми за кейови такси и услуги. Съобразил е, че с това разпореждане на Булярд са възложени задължения и отговорности относно м/к Амсел, като то не е свързано с договора за ремонт, а с извършения арест на кораба Амсел, забраняващ напускането на пристанището, поради което и разходите, свързани с престоя на кораба на кея на БКИ, следва да се възложат на корабособственика, за чиито задължения е наложен арестът и е издадено Разпореждането от 30.04.2018год.
Въззивният съд е приел, че липсва основание за определяне на таксите и разходите по пазарни цени, като е изложил съображения, че възлагането на тези дейности на конкретно пристанище е сторено по административен ред от Морска администрация и поради това разходите следва да се определят съобразно ОУ на това конкретно пристанище, в случая пристанище със специално предназначение Булярд. Намерил е, че корабът е ползвал кея на БКИ от 01.05.2018 год. до 24.10.2018 год. и за посочения период кейовите такси и услуги следва да се определят въз основа на ценовата листа на Булярд. Приел е, че дължимите кейови такси за периода 01.05.18г. - 24.10.2018год., включващи и такса за опазване, са в общ размер на 146 467,50 евро без ДДС, 175 761 евро с ДДС, а извършените услуги, включително предписаните от Дирекция „Морска администрация - Варна“, са в общ размер на 27 815 евро без ДДС, 33 378 евро с ДДС. Поради това е достигнал до извод, че общият размер на дължимите суми за кейови такси и услуги е сумата от 209 139 евро с ДДС, поради което Булярд има вземане от корабособственика „А. Н. Ко Лтд в посочения размер и искът за посочената е неоснователен. Приел е, че за разликата над 209 139 евро до предявените 276 610,50 евро, т. е. за сумата 67 471,50 евро искът е основателен и следва да бъде уважен.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираните от касатора първи два процесуалноправни въпроса са свързани с доводите му за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по незаявен от ищеца иск и при излизане извън предмета на делото, по което е издадено изпълнителното основание за оспореното вземане. Изложените от касатора твърдения, обосноваващи довода за недопустимост и относимостта на поставените въпроси, са че той с исковата си молба е оспорил вземането на първия ответник за кейови такси и други услуги на договорно основание, както е било заявено от първия ответник по т. д. № 1893/2018г. на Окръжен съд Варна и присъдено с решението по това дело – на договорно основание, а именно във връзка с чл.228 ЗЗД /за кейовите такси за наема на кейовата стена на Булярд/ и във връзка с чл.258 ЗЗД /т. е. по договор за изработка/, докато въззивният съд недопустимо е приел, че част от посочените суми се дължат от втория ответник на основание издадена заповед № В-3-165 от 03.11.2017г. на директора на Д. М. администрация – Варна за арест на кораб „Амсел” и на негово разпореждане В-3-81 от 30.04.2018г., без да се посочва изрично какъв е характерът на правоотношението, създавано с тези заповеди.
Настоящият състав констатира, че с исковата молба по т. д. № 1893/2018г. на Окръжен съд Варна „Булярд корабостроителна индустрия“ АД е поискал „А. Н. Къмпани лимитед да бъде осъден да му заплати сумата 276 610,20 евро, дължими за оказани от пристанището на ищеца услуги в периода 15.11.2017г. – 24.10.2018г. на собствения на ответника кораб – м/к „Амсел“. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е извършил ремонтни дейности на кораба, като за тези услуги за периода до 15.11.2017г. е заведено т. д.№ 1722/2017г. на Окръжен съд Варна; че междувременно ищецът е бил уведомен за издадени определения за обезпечение на бъдещи искове за дължими от корабособственика суми, в резултат на които от „Морска администрация“ са издадени три заповеди за арест на кораба – Заповед № В-3-142 от 29.09.2017г. срещу корабособственика, заповед № В-3-158 от 16.10.2017г. срещу „А. Маритайм“ С.А. – управляващото кораба дружество, и заповед № В-3-165 от 03.11.2017г. срещу корабособственика за непогасени задължения по банков заем; че въпреки дезинтересирането от кораба на корабособственика – ответник по иска, добросъвестно в изпълнение на законовите изисквания и добрите търговски практики, действайки като добър търговец, е продължил да осъществява и за последващия период – от 15.11.2017г. до 24.10.2018г. редица услуги по отношение на кораба – корабни и пристанищни, разноски по надзора на кораба и неговото състояние, в т. ч., но не само: пристанищни услуги – кейови такси, подаване на електричество, вода, изхвърляне на отпадъци и други, стойността на които е предварително определена и известна на ответника. С исковата молба, по която е образувано настоящото дело, ищецът – касатор в настоящото производство, е оспорил съществуването на това вземане, като е изложил твърдения, че първият ответник „Булярд корабостроителна индустрия“ АД е сключил договор за ремонт на кораба не с ответника „А. Н. Къмпани лимитед, а с дружество „Ф. Н. И. “, поради което представените по т. д. № 1893/2018г. на Окръжен съд Варна фактури за периода 15.11.2017г. – 24.10.2018г. без основание са издадени с получател втория ответник, доколкото техен съконтрахент по договора за кораборемонт е посоченото друго дружество; че видно от твърденията на първия ответник в исковата му молба по посоченото дело за дезинтересиране на корабособственика – втория ответник, твърдените услуги за този период не са извършени на договорно основание; че поради това – поради липсата на договорно правоотношение, стойността на кейовите такси и услуги е следвало да се определят по справедлива пазарна цена.
Настоящият състав, като съобразява така изложените от страните твърдения и мотивите на обжалваното решение намира, че въззивният не се е произнесъл по непредявен иск, нито е излязъл извън предмета на делото, по което е издадено изпълнителното основание за оспореното вземане. В решението си въззивният съд е обсъдил именно твърденията на ищеца – касатор в настоящото производство, на които се основава предявеният от него отрицателен установителен иск, както и твърдените обстоятелства, въз основа на които първият ответник е предявил иска си за вземането в производството по т. д. № 1893/2018г. на Окръжен съд Варна, като формираните въз основа на тях правни изводи са израз на решаващата му дейност. Несъгласието на касатора с правните изводи на въззивния съд, в това число с дадената от него правна квалификация, е относимо не към допустимостта на обжалваното решение, а към неговата правилност, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Поради това, доколкото доводът за недопустимост на въззивното решение и поставените във връзка с него първи два въпроса са предпоставени от фактически твърдения, които не съответстват на данните по делото, искането за допускане на касационен контрол по тях е неоснователно.
Третият въпрос по начина, по който е формулиран, също не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е формирал решаващата воля на съда. Въззивният съд не е приел, че вземането на първия ответник се дължи на основание договор с втория ответник, възникнал въз основа на акт на държавен орган, а е изложил съображения, че вземането произтича от престоя на м/к А. в пристанището на първия ответник поради извършения арест на кораба за задължения на корабособственика – втория ответник, и с оглед на това съгласно чл.103в, ал.1 и чл.107 – 109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ последният дължи такси, които се определят по размер и се събират от собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището. Предвид мотивите на въззивния съд, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. При този изход на делото на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника „Булард корабостроителна индурстрия“ АД следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 25 213,93 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298 от 31.10.2022г. по в. т.д.№ 74/22г. на Апелативен съд Варна в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260173 от 15.11.2021г. по т. д. № 751/2019г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от „ФИМБАНК“ П.Л.С. /”FIMBANK”p.l.c./ против „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД и „А. Н. Ко. Лимитед отрицателен установителен иск за несъществуване вземане на първия ответник от втория за сумата 209 139 евро, представляваща разлика над 67 471,50 евро /за която сума искът е уважен/ до претендираните 276 610,50 евро.
ОСЪЖДА „ФИМБАНК“ П.Л.С. /”FIMBANK”p.l.c./, съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, чрез адв. И. Т., да заплати на „Булярд Корабостроителна Индустрия” АД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Е. М., сумата 25 213,93 лева /двадесет и пет хиляди двеста и тринадесет лева и деветдесет и три стотинки/ - разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: