Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 3164/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. от гр. Шумен срещу Решение № 173/20.12.2023 г., постановено по адм. д. № 58/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от С. Н. С. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в размер на 20 000 лв, предявен солидарно срещу О. Б. и НСО-София.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, О. Б. редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение.

Ответникът, Национална служба за охрана – гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Р., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред АС - Шумен е образувано по предявените от С. Н. С. от гр. Шумен срещу О. Б. и Национална служба за охрана, гр. София субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., дължимо солидарно от двамата ответници на основание чл. 4а, ал. 1 от ЗОДОВ, произтекли от недопускането му до участие в законен протест, проведен на 11.07.2020 г. в парк "Росенец", област Бургас, резултат от незаконни бездействия на кмета на О. Б. изразяващи се в неизпълнение на задължението му по чл. 13 от Закона за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/ да прекрати незаконния протест на ПП "ДПС", проведен на 11.07.2020 г. в парк "Росенец", както и в неизпълнение на задължението му да прецени, че маршрутът на законно протестиращите до мястото на насрочения протест създава условия за нарушаване на обществения ред, поради не е изпълнил задължението си по чл. 12, ал. 1 от ЗСММ да предложи друг подходящ маршрут, позволяващ на протестиращите да достигнат до мястото на протеста с автомобилите си . По отношение ответника НСО ищецът претендира вреди от незаконосъобразното действие на началника на НСО, изразяващо се в изпращане на копие от негово писмо рег. № 1126/09.07.2020 г., съдържащо разпореждане до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" да наложи забрана за полети на въздухоплавателни средства за периода 10.07.-15.09.2020 г. в кръг с радиус от 1800 м около мястото на протеста, насрочен за 11.07.2020 г., до Директора на ОД на МВР - гр. Бургас. Претендираната солидарно от ответниците сума от 20 000 лв се иска ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

С атакуваното съдебно решение АС - Шумен е отхвърлил изцяло предявените срещу О. Б. и Национална служба за охрана - гр. София субективно съединени искове за неимуществени вреди в размер на общо 20000 лв., като неоснователни и недоказани.

За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, административният съд е заключил, че липсва първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия на кмета на О. Б. съответно - незаконосъобразното действие на Началника на НСО - София, от които се претендират вредите. Съдът е приел за безспорен факта, че, въпреки недопускането на ищеца да достигне с автомобил по общинския път, водещ до плажа, на който е ситуирано събитието, същият не е бил препятстван да стигне до обявеното за провеждане на протеста място пеша, макар и при лоши климатични условия. Анализирайки разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗСММ, АС - Шумен е заключил, че кметът на община Бургас стриктно е изпълнил задълженията си по цитирания по-горе текст - т. е. не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие да се изпълни задължение, пряко произтичащо от закон. Кметът е предприел всички необходими мерки за обезпечаване предвижването на участниците в законния протест чрез лично съдействие на място, извеждайки ги до плажа по обходен, по-пряк пешеходен маршрут. Изхождайки от обстоятелството, че Законът за събранията, митингите и манифестациите не съдържа законово определение за понятията „събрание“, „митинг“ и „манифестация“ и базирайки се на съдържанието им според Български тълковен речник, както и въз основа текста на уведомлението за провеждане на конкретния масов протест на 11.07.2020г., съдът е приел, че кметът не е сезиран с уведомление за провеждане на манифестация, за да има задължение да предложи промяна на маршрута, а заявеното място на протеста е стационарно - плажът на парк „Росенец“ –публична държавна собственост, до който всеки участник в протеста е допуснат и ищецът не твърди, че това място е следвало да бъде променяно от кмета на общината. Отделно от гореизложеното съдът е развил и съображения за това, че задължението по чл.12, ал.1 от ЗСММ всъщност възниква за организаторите на съответното събитие / в случая – г-н Д. Н. и г-н И. М., които са подали уведомлението за гражданския протест от 08.07.2020г./, а не за кмета на общината, който, възлагайки на директора на ОД МВР - Бургас със своя заповед № 1679/09.07.2020г. създаването на необходимата организация за опазване на обществения ред при провеждане на конкретния мирен протест, всъщност е изпълнил всички свои задължения по ЗСММ.

АС - Шумен е приел, че не е налице и твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Бургас да изпълни пряко произтичащото от разпоредбата на чл.13 от ЗСММ свое задължение да прекрати събирането на симпатизанти на ПП „ДПС“ на същия ден и на място в непосредствена близост до обявеното в уведомлението място на протеста – плажът на парк „Росенец“, поради това, че това събрание, митинг или манифестация не било организирано и не се провежда по установения в ЗСММ ред. За да стигне до този извод, съдът се е мотивирал с обстоятелството, че привържениците на ДПС твърдят, че са „на гости“ на своя почетен председател с цел да демонстрират уважението си към него, поради което събирането им не попадало в обхвата на понятията“събрание“ ,“митинг“ или „манифестация“ по см. на ЗСММ - от една страна, а от друга – кметът на община Бургас е узнал за това събиране при пристигането си на място след 11.00 ч в деня на обявения от „Да,България“ протест и, след като не е бил сезиран по надлежния ред, за него не е възникнало задължение да предприеме действия за неговото преустановяване.

Съдът е заключил, че не е налице и твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо действие от страна на началника на НСО, от което се претендират вредите. Според съда издаденото от началника на НСО писмо е в рамките на законовите му правомощия и е законосъобразно / както впрочем твърди и самият ищец/, а изпращането му на директора на ОД на МВР - Бургас не може да се приеме за незаконосъобразно фактическо действие, тъй като почива на предоставените на НСО по закон възможности при осъществяване на служебните си задължения във връзка с охраната на дадено лице, тази служба да търсят и получават съдействие от органите на държавната власт, органите на местно самоуправление, физическите и юридическите лица, в т. ч. и органите на полицията / чл.29 от ЗНСО/, поради което изпращането му не е незаконосъобразно. Нещо повече – както издаването на това писмо, така и изпращането му на органите на ОД на МВР - Бургас по никакъв начин не засяга права и законни интереси на ищеца и не поражда за него задължения, т. е. не рефлектира върху правната му сфера, още повече, че същото е отменено с последващо писмо.

При тази фактическа обстановка административният съд е приел, че не се установява спрямо ищеца да са осъществени сочените от него неправомерни бездействия от страна на кмета на О. Б. както и твърдяното незаконосъобразно действие на началника на НСО, поради което е останала недоказана първата кумулативно изискуема предпоставка за основателност на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица на О. Б. респективно на Национална служба за охрана, при упражняване на административна дейност. Отделно от гореизложеното АС – Шумен е изложил и съображения за това, че недоказани остават и останалите материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на ответниците за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално настъпила вреда от вида на твърдяната, както и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка на подобна вреда с твърдените незаконосъобразни бездействия и действие, доколкото ищецът безспорно е осъществил конституционно гарантираното си право на участие в събрания, митинги и манифестации по чл.43 от Конституцията, тъй като се доказва по делото реалното му участие в протеста.

По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция като неоснователна.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице незаконосъобразно бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. При липсата на който и да е от трите елемента на фактическия състав на визираната норма, не може да се реализира отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Изискванията на специалния закон в случая не са налице.

Обоснован и съответстващ на събраните по делото доказателства е решаващият извод на АС - Шумен за липса на първата от кумулативно предвидените по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на О. Б. и Националната служба за охрана за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически бездействия и действие, от които се претендират вредите. Настоящата касационна инстанция споделя в този смисъл развитите от административния съд правни доводи във връзка с изпълнението на задълженията на кмета на О. Б. по чл. 12, ал. 1 от ЗСММ и чл.13 от ЗСММ и законосъобразността на действията на началника на НСО, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

По отношение на твърдяното бездействие на кмета на О. Б. изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 13 от ЗСММ да прекрати незаконния протест на ПП "ДПС", проведен на 11.07.2020 г. в парк "Росенец", настоящият състав допълва мотивите на административния съд, като приема, че не е налице незаконосъобразно фактическо действие и поради следното : Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗСММ кметът прекратява събранията, митингите или манифестациите, когато не са организирани или не се провеждат при условията и по реда, установени с този закон. Макар мероприятието да не е организирано по реда на ЗСММ и кметът да не е уведомен по реда на чл. 8 от същия закон за провеждането му, то прекратяването му следва да стане въз основа на волеизявление на административния орган, обективирано в писмена заповед. След като е налице задължение за кмета да извърши правни действия /да издаде заповед за прекратяване на събранието, митинга или манифестацията, която представлява годен за обжалване административен акт/ не може да се приеме, че е налице фактическо бездействие по задължение, пряко произтичащо от закон.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради несъобразяване от страна на съда с предходни съдебни решения, постановени във връзка с подадена от него искова молба за същите вреди, но срещу друг ответник – ОД на МВР - Бургас. Съображенията за необходимостта от зачитане на силата на пресъдено нещо са правилни, но са неприложими в настоящия случай, тъй като липсва съвпадение на предмета на спора по двете дела. Силата на пресъдено нещо се формира само по предмета, по който съдът се е произнесъл (Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, мотиви към т. 18). Единствено диспозитивът, но не и мотивите на съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо .

Изложените съображения за нарушаване на чл. 11 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи също са неоснователни. Всички изложени възражения в тази насока от касационния жалбоподател касаят изготвения от органите на ОД на МВР - Б. П. за провеждане на специализирана полицейски операция за опазване на обществения ред по време на обществено-политическо мероприятие и неговото изпълнение и са неотносими към настоящия спор.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на ответника, Национална служба за охрана-София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представения по делото писмен отговор, е основателно и на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди такова в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173/20.12.2023 г., постановено по адм. д. № 58/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен.

ОСЪЖДА С. Н. С. от гр. Шумен, [ЕГН] да заплати на Национална служба за охрана - гр. София сумата от 100 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА