О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3858

София, 04.12.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1412 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Б. П. против решение № 3984 от 23.12.2022 г. по гр. д.№ 13774/2021 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20188539 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. № 8170/2019 г. на Софийски районен съд, в обжалваната му част, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № ***, находящ се в сграда № 2, в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], район „С.”, ул. „С. век, №***, с площ 110,68 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № ***, с площ 8,02 кв. м., ведно с 2,182 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 203 ЗУТ и съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е определил срок, в който съделителите да имат възможност да инициират изготвянето на инвестиционен проект за разделяне на процесното жилище, въпреки даденото становище от главният архитект на района за поделяемост и предложените два варианта от вещото лице, изготвило приетата СТЕ, съобразено с фактическото му разделяне на два дяла.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: При установен със СТЕ поделяем имот и дадено в този смисъл становище на главният архитект на общината в производство за делба, има ли задължение въззивната инстанция, като инстанция по същество, да укаже на страните необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, съгласно чл. 203 ЗУТ и да даде срок на страните за това или това задължение е само за първата инстанция.

Ответниците по касация Р. Д. А. и Т. Н. А. оспорват жалбата и допускането до касация, поради това, че в производството пред РС е заявено от страните, че няма да изготвят инвестиционен проект и решението е съобразено с доказателствата и съдебната практика.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

С влязло в сила решение в първата фаза е допусната делба на описания апартамент при квоти 3/5 ид. ч. за касаторката /ответница по иска/ и 2/5 ид. ч. за ищците Т. и Р. А.. Съсобствеността е възникнала по договор за замяна, сключен с н. а. № 128,т.1/11.12.2010 г. на нотариус М. Т. с район на действие – РС-Кюстендил. Според заключението на СТЕ, изготвено от в. л. Б. е налице техническа възможност процесното жилище да бъде разделено на реални дяля, близки до квотите на страните. Вещото лице е предложило два варианта за разделяне на имота, отразени на приложени към заключението схеми, като първия отразява фактическото разпределено реално ползване, а втория предвижда складовото помещение за югоизточния дял да се обособи в него. Заключението е изпратено на главния архитект на район „С.” при СО, за становище относно това дали дадените от вещото лице варианти за разделяне на апартамента са възможни съобразно строителните правила и норми. Според постъпилото становище на гл. архитект на район „С.”, допуснатият до делба апартамент технически е поделяем, както е посочено във втория вариант на СТЕ. Разделянето следва да се докаже с представяне на инвестиционен проект, в съответствие с Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, който да бъде одобрен и съгласуван от органа по чл. 145 от ЗУТ. В обстоятелствената част на становището е посочено, че в случая няма представен инвестиционен проект по чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, а само СТЕ за наличие на техническа възможност за обособяване на два самостоятелни обекти от процесния апартамент в два варианта за делба. В допълнителното заключение на СТЕ от 13.01.2020 г. са допълнени дадените в основното заключение два варианта за разделяне на имота с посочване на идеалните части от общите части на сградата за всяко от новообразуваните обекти, както и стойността на необходимите разходи за разделяне на имота по всеки от вариантите. За изпълнение на вариант 1 необходимите средства са 6615,50 лв., като следва да се раздели мазето на две нови, за което разходите са 332 лв. За втори вариант необходимите разходи са 7734,98 лв. Пазарната цена на целия апартамент е 210861 лв. И при двата варианта следва да се раздели ел. инсталацията. В и К инсталацията е разделена.

В с. з. на 18.06.2020 г. пълномощникът на ответницата П. адв. С. /от който по-късно тя е оттеглила пълномощията/ заявява, че доверителката му не може да си позволи изготвянето на инвестиционен проект, но не желае и изнасяне на апартамента на публична продан. В с. з. на 29.09.2020 г. съдът е дал възможност на страните да внесат до следващото съдебно заседание инвестиционен проект за разделяне на апартамента. Пълномощникът на ответницата е заявил, че тя не иска разделяне на апартамента. Тя обаче е поискала ищците да изготвят проекта и да се разделят разноските Ищците оспорват възможността за разделяне на апартамента, тъй като за единия от дяловете няма на има комин, каквото изискване съществува към настоящия момент. Според становището на главният архитект и вещото лице, към момента на изграждане на сградата не е имало такова изискване. Ищците считат, че разделянето би било свързано със значителни неудобства за страните и големи разходи.

РС е приел, че апартамента е неподеляем, защото страните, въпреки дадените им указания, не са иницирали действия по изготвяне на инвестиционен проект за разделяне. Затова е извършил делбата по способа, визиран в чл. 348 ГПК – апартамента е изнесен на публична продан.

Въззивната инстанция е потвърдила решението, като е приела, позовавайки се на чл. 203 ЗУТ и съдебната практика – ПП-7-73, т. 5, б. „в”, че разделянето на допуснат до делба недвижим имот е възможно само при представяне на инвестиционен проект, който е одобрен от компетентния орган в общината. Посочил е, че делба, извършена чрез разделяне без да е представен инвестиционен проект е нищожна дори технически да е възможно разделянето. В съответствие с приетото в ТР № 75/81 г. на ОСГК на ВС въззивната инстанция е посочила, че съдът извършва контрол за законосъобразност на одобряването на инвестиционния проект както по отношение на неговото съответствие на строителните правила и норми, така и дали предвидените преустройства са значителни и дали създават неудобства, по-големи от обикновените. Въззивната инстанция е възприела способа, по който РС е извършил делбата, като се е мотивирал с не представяне на инвестиционен проект въпреки дадени от РС указания в този смисъл. Приела е, че апартамента е неподеляем и поради това, че делбата е допусната по отношение на едни имот между трима съделителя, е потвърдил решението за изнасяне на имота на публична продан.

Поставеният въпрос е включен в предмета на спора и е определящ за изхода от него. Относно необходимите действия, които първата инстанция следва да извърши при становище за техническа възможност за поделяемост е налице съдебна практика - Решение № 20 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014 г., I г. о., Решение № 38 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3511/2016 г., I г. о. Тези решения не разглеждат действията на въззивната инстанция при направено оплакване във възивната жалба за неправилно прилагане на чл. 203 ЗУТ.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставения въпрос, който е включен в предмета на делбата във фазата по извършването й и е обусловил изхода от спора, но по който не констатира да е налице съдебна практика.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3984 от 23.12.2022 г. по гр. д.№ 13774/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20188539 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. № 8170/2019 г. на Софийски районен съд, в обжалваната му част, с която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по касационна жалба, подадена от Л. Б. П..

Касаторката е освободена от РС от заплащане на държавна такса за цялото производство на основание чл. 83, ал.2 ГПК.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: