4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3447

София, 09.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 1420 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Р. Н. срещу решение № 1278 от 31.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1371 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 341 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Монтана за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие над сумата от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Касаторът счита, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

2. Следва...