4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3446

София, 09.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1421 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. Б. срещу решение № 197 от 14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 525 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е потвърдено решение № 217 от 24.06.2022 г. по гр. д. № 810 по описа за 2021 г. на Добричкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.106, ал.1, т.2 от СК за прекратяване на осиновяването на В. П. Б..

Касаторът счита, че обжалваното решение е необосновано и неправилно– основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие на решението с практиката на ВКС по следния въпрос:

Законът изисква ли задължително да се изследва у кого е вината за настъпването на предвидените други обстоятелства по смисъла на чл.106, ал.1, т.2, предложение второ от СК и елемент ли е от фактическия състав на тази разпоредба да се изследва вината за настъпването на тези други обстоятелства?

В. П. Б. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 1000 лв. разноски за касационното производство.

Прокуратурата на Р. Б. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

П. П. Б. е изложил в исковата молба, че е осиновил В. В. К., което е дете на съпругата му Т. И. Б.. Отношенията със съпругата му обаче се влошили, което е довело и до недобри отношения и с детето, затова е поискал да бъде прекратено осиновяването. В допълнителна молба той е уточнил, че В. Б. е престанала да го поздравява, държи се нетипично за дете на такава възраст, станала е агресивна, започнала да пие вино със своята майка, не го зачита и не го уважава. В публичното съдебно заседание на 8.6.2022 г. ищецът е заявил, че обича детето като дъщеря, но иска да прекрати осиновяването, тъй като заради манипулативната и майка ще се наложи да плаща издръжки и ще му вземат бащиния имот.

Добричкият окръжен съд е отхвърлил предявения иск, тъй като е приел, че последващо разколебаване на осиновителя от осиновителния акт с оглед последиците му, какъвто е случаят, не е основание за прекратяване на осиновяването. Не се установява наличието на твърдените от ищеца обстоятелства, които дълбоко да разстройват отношенията между него и осиновеното дете. Осиновителната връзка не е напълно изчерпана от съдържание и между двамата продължават да съществуват отношения като между родител и дете.

Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Констатирал е, че осиновяването е продължило около шест години, през които е създадена пълноценна емоционална връзка като между баща и дете. Не е установено по делото детето да не е проявявало необходимото уважение, да е било отчуждено или да се е държало конфликтно и оскърбително. Дори след фактическата раздяла между родителите детето е продължило да търси контакти с баща си, и то не за да получава парични средства, а за да чувства неговата грижа и подкрепа и в крайна сметка - за да има баща. В заключение въззивният съд е счел, че страните по осиновителната връзка не са се дезинтересирали един от друг, не са спрели да общуват продължително време, не общуват формално, без разбирателство и без грижа или поне уважение към другия или по конфликтен начин. Дори да се приеме, че е налице временно състояние на отчужденост, това състояние е безспорно преодолимо. Осиновителната връзка не е изпразнена от съдържание, съществува все още емоционална близост, поради което осиновяването не следва да се прекратява.

От тези мотиви на въззивното решение е видно, че разрешението на поставения от касатора въпрос не противоречи приложимата практика на ВКС. В исковата молба касаторът е изложил твърдения за виновно поведение на осиновената, които не са били установени по делото. Разпоредбата на чл.106, ал.1, т.2 от ГПК наистина предвижда освен тежко провинение на една от страните по осиновителното правоотношение и друга хипотеза, при която осиновяването следва да се прекрати-наличието на обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между родител и осиновен. Тези обстоятелства могат да са обективни, или да са резултат на поведение и действия на трети лица, в случая - на съпругата по твърдение на касатора. /решения № 170/22.08.2013 г. по гр. дело № 902/2012 г. на IV ГО, № 11 от 3.02.2022 г. по гр. д. № 2021/2021 г. на IV ГО и цитираните от касатора решения № 974 от 30.01.2004 г. по гр. д. № 798/2003 г. на II ГО и № 924 от 4.10.1995 г. по гр. д. № 672/95 г. на II ГО и много други/. За да е налице дълбоко разстройство на осиновителната връзка обаче, страните трябва да са се дезинтересирали едни от други, продължително време да не общуват или общуват формално, без разбирателство и без грижа или поне уважение към другия, или дори конфликтно. Само тогава може да се приеме, че осиновителната връзка е изпразнена от съдържание, че липсва емоционална близост или е налице отчуждение или неприязън. Тогава тази връзка продължава да съществува само формално и следва да бъде прекратена и юридически, стига това състояние да не е временно/решения № 81/05.04.2016 г. по гр. д. № 5273/2015 г., ІV ГО, № 11 от 3.02.2022 г. по гр. д. № 2021/2021 г. на IV ГО, № 60253 от 18.11.2021 г. по гр. д. № 2788/2020 г. на IV ГО и др. /. В случая въззивният съд в съответствие с тази практика е приел, че няма данни за дълбоко разстройство на осиновителната връзка, а има временни проблеми, възникнали заради влошените отношения на ищеца с майката на осиновената, които могат и следва да бъдат преодолени.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на ответницата 1000 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 525 по описа за 2022 г. на Варненския апелативен съд, I състав, с което е потвърдено решение № 217 от 24.06.2022 г. по гр. д. № 810 по описа за 2021 г. на Добричкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от П. П. Б. иск с правно основание чл.106, ал.1, т.2 от СК за прекратяване на осиновяването на В. П. Б..

ОСЪЖДА П. П. Б.-[ЕГН], да заплати на В. П. Б.-[ЕГН], 1 000/хиляда/ лв. разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: