Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: ДИАНА ГЪРБА. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 3256/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от ЕТ „Ц. АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“, представляван от С. Ц. Б., чрез пълномощник адв. П., и от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител юрк. З., против решение № 1348 от 07.11.2023г., постановено по адм. дело № 484/2023г. по описа на Административен съд София-област.

Всеки от касационните жалбоподатели оспорва съдебния акт в неблагоприятната за него част с искане за отмяната му и решаване на спора по същество.

Касационният жалбоподател - ЕТ „Ц. АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“ навежда доводи за неправилност на решението - постановено в противоречие с материалния закон и при неспазване на съдопроизводствените правила. По същество се оспорват изводите на решаващия съд за законосъобразно отказана финансова помощ в размер на 4 922.88 лв. по схема „Училищен плод“, като се твърди, че продуктите, по отношение на които е извършена редукция на подпомагането, са доставени по вид, брой и количество до посочените учебни заведения и са приети без забележки с приемо-предавателни протоколи.

Касационният жалбоподател – заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ счита, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Намира за неправилни изводите на съда за немотивираност на акта в частта му, с която е отказана финансова помощ в размер на 505.16 лв. Твърди, че безспорно е налице несъответствие между броя на децата, отговарящи на изисквания на чл. 8 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод" и Схема „Училищно мляко” /Наредбата/ и доставените порции за изрично посочени в акта учебни заведения, за което са представени съответни справки от Министерство на образованието.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на ЕТ „Ц.АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“ против уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г., с изх. № 01-6500/1401/21.03.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказана финансова помощ в размер на 4 922.88 лв., съответно в размер на 505.16 лв., съгласно Приложение № 1 „Справка за отказана финансова помощ на основание Приложение № 2 към чл. 9, ал. 6 от Наредбата на заявка за плащане по схема „Училищен плод“ и Приложение № 2 „Справка за отказан финансова помощ по целева група на заявка за плащане по схема „Училищен плод“. Оспореното писмо е издадено на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод" и Схема „Училищно мляко” /наричана по-нататък в изложението „Наредбата“, в приложимите редакции на разпоредбите/, а от фактическа страна е мотивирано с извършени на определени дати в конкретно посочени учебни заведения доставки на биологично произведени ябълки под минимално изискуемото количество на порция (в кг), както и установено несъответствие между броя на децата, отговарящи на изискванията на чл. 8 от Наредбата, и доставените порции в конкретно изброени учебни заведения, равняващо се на 662 порции.

С обжалваното решение съставът на Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на ЕТ „Ц. АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“ против уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г., с изх. № 01-6500/1401/21.03.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 4 922.88 лв.; отменил е отказа в останалата му част за сумата от 505.16 лв. и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г. в тази й част, като е осъдил едноличния търговец да заплати на ДФЗ сторените по делото разноски в размер на 500 лв.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 4 922.88 лв., е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Приел е, включително въз основа на резултатите от изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, за правилни констатации на органа, че доставените в тринадесет учебни заведения количества биологично произведени ябълки съгласно Приложение № 1 към уведомителното писмо, на датите 04.10.2022г., 06.10.2022г. и на 07.10.2022г., предвид броя на присъствалите на тези дати деца, правят количество/порция ябълка за всяко дете/ученик с тегло от 0,160 кг, което е под установения минимум от 0,180 кг за порция ябълка съгласно чл. 9, ал. 5 от Приложение № 2 към Наредбата. Обсъдено е и допустимото отклонение до +/- 20 на сто, предвидено в чл. 9, ал. 6, изр. второ от Наредбата, като е счетено, че заявителят на посочените дати във всички цитирани училища и детски градини е доставил по-малко от нормативно предвиденото количество ябълки и това отклонение не е било изолирано, а постоянно. Оспореният акт, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 505.16 лв., е прието, че не е надлежно мотивиран, тъй като не е посочено кои групи деца и ученици, какви плодове и в какво количество/порции не са получили. Обжалваното решение е частично неправилно.

От приобщените по делото доказателства и изслушаната съдебно-икономическа експертиза точно е установено от решаващия съд, че на посочените дати /04.10.2022г., 06.10.2022г. и 07.10.2022г./ в тринадесет училища от общо деветнадесетте училища и детски градини, включени в приложението към акта за одобрение на изпълнителя по схема „Училищен плод“, са доставени количества биологично произведени ябълки, които предвид броя присъствали деца на всяка от тези дати във всяко от изброените училища, правят количество/порция ябълка за всеки ученик с тегло от 0,160 кг, което е под установения минимум от 0,180 кг за порция ябълка съгласно чл. 9, ал. 5 от Приложение № 2 към Наредбата. Но позовавайки се на тази фактическа установеност, съдът необосновано е преценил, че в случая не следва да намери приложение нормата на чл. 9, ал. 6, изр. второ от Наредбата. Според чл. 9, ал. 6, изр. първо от Наредбата, плодовете и зеленчуците се предоставят под формата на порции за всяко дете или ученик с тегло съгласно приложение № 2, почистени и опаковани във вид, посочен в същото приложение. А съгласно изр. второ от същата разпоредба, допуска се отклонение в теглото на плодовете и зеленчуците до +/- 20 на сто. В приложение № 2 за ябълките е предвидено 0,180 кг. количество на порция, като вида на предлагане е цели ябълки – 1 брой. При съобразяване на установеното в наредбата отклонение, в случая е било допустимо отклонение в теглото на порция ябълки в диапазона – 0,216 кг/0,144 кг. Това нормативно предвидено отклонение в количеството на доставяните плодове е съобразено от съда, изчислено е, че в случая минималното тегло на порция ябълки е 0,144 кг, при което е направен несъответен на сочената разпоредба извод, че тъй като се касае за доставки на плодове с количество под установения минимум, на три посочени дати, в редица учебни заведения, очевидно се касае за постоянно, а не изолирано отклонение. Но в разпоредбата на чл. 9, ал. 6, изр. второ от Наредбата не са предвидени допълнителни условия за прилагане на въведеното отклонение, като например да се касае за единична доставка – на определена дата, по отношение на конкретно учебно заведение и т. н., а оттам да се преценява дали отклонението е системно или изолирано. Фактът, че през отчетен период 01.09.2022г.-31.10.2022г. са установени три дати, на които са доставени количества ябълки под установения минимум от 0,180 кг на порция, но с тегло в границите на допустимото отклонение - до 0,144 кг, не е основание да се откаже изплащане на част от финансовата помощ, тъй като не е налице хипотезата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата – установено неспазване на изискванията на чл. 9, 10, 11 или 11а. Решението в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, като предвид че спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отмени оспорения акт в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 4 922.88 лв., и да върне преписката на органа за ново произнасяне по заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г. в тази й част.

Касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е неоснователна.

Съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 от Наредбата, продуктите по схемите се предоставят на следните групи деца и ученици, посещаващи редовно учебни заведения, а именно деца от І до подготвителна група включително, в детските градини без децата, които се обучават в център за специална образователна подкрепа, и децата от подготвителна група и учениците от І до ІV клас включително в училищата, без децата и учениците, които се обучават в център за специална образователна подкрепа. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата одобрените заявители /какъвто е безспорно ЕТ „Ц. АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“/ могат да искат възстановяване на разходите за доставка на продукти, отговарящи на изискванията на чл. 9, 10, 11 и 11а. За целта, по аргумент от чл. 18, ал. 1 и ал. 3, т. 3, б. “а“ и б. “б“ от Наредбата, одобрените заявители подават в областна дирекция на ДФЗ по тяхното седалище заявки за плащане, към които в оригинал или заверено копие прилагат подписан и подпечатан от директора на учебното заведение документ /част ІІ от заявките/, който е приложение към заявката за плащане и включва информация за отчетния период, както следва – действително извършените доставки и количествата на доставените продукти, конвенционално или биологично произведени, и броя деца и/или ученици по чл. 8, записани в съответното учебно заведение. Съобразно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато е установено неспазване на изисквания на чл. 9, 10, 11 или 11а.

Неясната редакция на чл. 8 от Наредбата по отношение на включените в целевата група деца, обозначени като посещаващи редовно учебните заведения /но без уточнение дали се касае за записани през отчетния период деца или за реално посещавалите учебните заведения деца през този период/ и същевременно изричното изискване, въведено в чл. 18, ал. 3, т. 3, б. “б“ от Наредбата, в част ІІ от заявката за плащане да бъде посочен броят на записаните в учебните заведения деца и/или ученици по чл. 8 от същия нормативен акт, както и липсата на уточнение в получените от трите РУО писма дали указаният брой на деца/ученици по целева група се отнася до броя записани или до броя на реално посетилите учебните заведения през отчетения период деца/ученици, прави необоснован изводът, че посочените в колона 6 от част ІІ от заявката за плащане брой деца в изброените учебни заведения /ОУ „В. Л. , СУ „В. Л. , ДГ „Р. К. , ДГ „Звездичка и ОУ „Х. Б. / не съответстват на действително записаните в тези учебни заведения деца през отчетния период. От цитираните в оспорения акт писма на РУО-Ловеч, РУО-Враца и РУО-София област не може да се установи дали се отнасят до записаните или до реално посещавалите посочените учебни заведения деца, а още по-малко може да се извлече от съдържанието на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, в който органът се е позовал най-общо на констатираната от него разлика в броя на “подадените“ в заявлението за подпомагане данни, без, обаче, да уточни какъв именно смисъл влага в това понятие. Отделен е въпросът, че твърдяното от органа несъответствие между броя на децата, отговарящи на изискванията на чл. 8 от Наредбата, и доставените порции за изброените учебни заведения, не може да бъде отнесено към приетото основание за отказ по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата, тъй като не е установено неспазване на изискванията на чл. 9, 10, 11 или 11а. При тези коригиращи мотиви, а именно че конкретно изложените от административния орган фактически основания не кореспондират с посочените в акта правни основания, като наред с това, не се установяват и от данните от приобщените по делото доказателства, се явява правилен крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореният акт в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 505.16 лв.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ „Ц. АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“ против уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г., с изх. № 01-6500/1401/21.03.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 4 922.88 лв., като предвид че спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отмени оспорения акт в частта му, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 4 922.88 лв., и да върне преписката на органа за ново произнасяне по заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г. в тази й част при съобразяване с указанията, дадени в мотивите. В останалата му част решението на Административен съд София-област, като законосъобразно и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател ЕТ „Ц. АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“ следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представен списък, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. и внесена държавна такса в размер на 370 лв., или общо 1 370 лв., която сума следва да бъде възложено в тежест на Държавен фонд „Земеделие“.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1348 от 07.11.2023г., постановено по адм. дело № 484/2023г. по описа на Административен съд София-област, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ „Ц. АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“ против уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г., с изх. № 01-6500/1401/21.03.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 4 922.88 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г., с изх. № 01-6500/1401/21.03.2023г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 4 922.88 лв.

ВРЪЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявка за плащане № 01/23/300522/16752/01 от 08.11.2022г. в тази й част при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ „Ц. АЛЕКСИЕВ – С. БОЖИЛОВА“ сумата от 1 370 (хиляда триста и седемдесет) лева, представляваща разноски за производството пред касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Д. Г. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА