О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4226

София, 21.12.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 1438 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Д. З., против въззивно решение № 626 от 06.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 1019/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение № 261187 от 28.07.2021 г. по т. д. № 361/2020 г. на Софийския градски съд в обжалваната част, в която на основание чл. 405, ал. 1 КЗ „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „Привиа“ АД сумата от 42 767,31 лева, представляваща част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ в пълен размер от 45 000 лева, дължимо за вредите от застрахователно събитие „кражба“, ведно със законната лихва върху нея от 18.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3124,39 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължима за периода от 31.05.2019 г. до 17.02.2020 г., представляващо част от лихва за забава в пълен размер от 4675 лева, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С решението са присъдени съдебни разноски.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата „Привиа“ АД в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че на 27.06.2018 г. между страните е бил сключен договор за застраховка „Каско +“, обективиран в застрахователна полица № 440118213074446 от 27.06.2018 г., с който „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД се е задължило да обезщети собственика на лекия автомобил - обект на застраховката - „Привиа“ АД за вредите, причинени в срока на нейното действие – от 00:00 ч. на 28.06.2018 г. до 23:59 ч. на 27.06.2019 г. от настъпване на застрахователно събитие, като съгласно клаузата на т. 2.2.1 от общите условия, покрит от полицата застрахователен риск представлява и кражбата на цялото застраховано моторно превозно средство. Видно от удостоверение № 338200-1374/30.01.2019 г., издадено от МВР- VІІ РУ-СДВР се установява, че на 25.01.2019 г., в срока на действие на застрахователния договор, Д. З. И. – служител на „Привиа“ АД по безсрочен трудов договор, е заявил за установеното на същата дата противозаконно отнемане на застрахования автомобил, паркиран в [населено място],[жк], между бл. № .. и бл. № .., отнет през времето от 16.30 ч. на 24.01.2019 г. до 10.30 ч. на 25.01.2019 г. С постановление от 25.03.2019 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, образуваното срещу неразкрит извършител наказателно производство за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК е било спряно. От данните по образуваната пред „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД преписка по щета № 44012951900017 е установено, че на същата дата – 25.01.2019 г. Д. З. И. е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователно събитие. В показанията си, дадени пред първоинстанционния съд, свидетелят Д. З. И. е изяснил обстоятелствата около сключването на застрахователния договор, като е посочил, че представител на застрахователя е извършил оглед на целия автомобил /отворил е всички врати, капаци, направи снимки от всички ъгли/, след което е издал констативен протокол за активация на застраховка „Каско“. Изложил е, че единствените забележки на застрахователя по отношение състоянието на автомобила са били „козметични“, свързани с драскотини по корпуса на автомобила, което е било отразено в протокола. Удостоверил е, че застрахованият автомобил е бил ползван като заместващ, в случаите, когато даден автомобил от автопарка е бил на сервиз, като е бил предоставян както на клиенти на „Привиа“ АД, така и на негови служители. Свидетелят е заявил, че към датата на кражбата автомобилът е бил ползван от него като служител на дружеството, а не от трето лице. Съгласно автотехническата експертиза, в заключението от 23.11.2020 г., средната пазарна стойност на процесния лек автомобил „Порше 911 Карера“, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 48 267 лв. Експертизата е дала заключение, че ако в резултат на предишно произшествие, автомобилът е бил тотално увреден, след което е бил възстановен в първоначалния си вид, действителната му стойност може да бъде намалена с 10 %, съответно би била в размер на 43 440 лв. От допълнителното заключение на автотехническата експертиза се установява, че действителната стойност на процесното моторно превозно средство към деня на настъпване на събитието, при съобразяване на наличните му увреждания, отразени в интернет-пространството следва да бъде намалена с 5-6 %, респективно възлиза на 45 371 лв., която сума превишава претендираната по иска такава от 43 440 лв. Предвид направеното от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД възражение за прихващане с насрещното му вземане за сумата от 672,69 лева, представляваща незаплатена четвърта вноска от дължимата застрахователна премия по полицата, искът е основателен за сумата от 42 767, 31 лв., в какъвто размер правилно е бил уважен от първата инстанция. По възраженията на ответника въззивният съд е приел, че вносът на застрахованото превозно средство от страна извън Европейския съюз, прекратяването на неговата регистрация, поради напускане на страната през 2017 г. и повторната му регистрация по заявление от 26.06.2018 г., както и данните, че то е участвало в пътнотранспортно произшествие, преценени поотделно и във връзка помежду им, не са от естество да обосноват извод, че автомобилът със споменатия идентификационен номер е бил унищожен, а при сключването на застрахователния договор е бил представен друг автомобил, неправомерно обозначен със същия идентифициращ номер на рама или, че сам по себе си автомобилът не е бил годен обект на договор за застраховка „Каско“, доколкото при сключването му служителите на застрахователя след оглед са установили единствено „козметични“ забележки, свързани с драскотини по корпуса на автомобила. При настъпване на процесното застрахователно събитие застрахованият автомобил не е бил ползван от трето лице, а от служител на „Привиа“ АД по трудово правоотношение – свидетелят И., под чийто надзор се е намирал, който е подписал застрахователната полица и е уведомил застрахователя и МВР - СДВР за извършената кражба. Ето защо, липсва причинна връзка между конкретното застрахователно събитие, за вредите от което се претендира обезщетението и допуснатото през предходен период отклонение в начина на ползване от декларирания в предложението такъв, поради което неуведомяването на застрахователя за това обстоятелство не се е отразило на неговото настъпване, нито е увеличило вредите от него, в който смисъл е и нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, даваща право на застрахователя да откаже плащане на обезщетението.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: „Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи в Общите условия, който дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета /т. 9.1.9 от Раздел I от ОУ /?“, за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В случая не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Поставеният въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване, доколкото въззивният съд не се е произнесъл в сочения от касатора смисъл – не е установил действия на застрахования, които представляват опит за измама или измама на застрахователя в това число деклариране на обстоятелства от застрахования или негов представител, различни от действително случилото се и/или да са представени документи с невярно съдържание. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда сами по себе си не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, те представляват касационно оплакване за неправилност на решението. Не се разкрива и соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това, ако застрахователят се домогва да установи застрахователна измама, то това обстоятелство може да бъде установено само с влязла в сила присъда, което в случая не е налице. Има формирана и ненуждаеща се от промяна съдебна практика – решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 124 от 04.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 77 от 16.07.2015 г. по т. д. № 1048/2014 г. на ВКС, ІI т. о. и др., съгласно която приложението на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ - понастоящем чл. 408, ал. 1 КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от него, но обосноваване произнасяне на въззивния съд в противоречие с тази практика, в отговор на поставения въпрос, не е налице.

По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответната страна по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 3825 лева, с включен ДДС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 626 от 06.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 1019/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] да заплати на „Привиа“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 3825 /три хиляди осемстотин двадесет и пет/ лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: