10определение по. гр. д.№ 4024 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 60419
гр.София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4024 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. М. срещу решение № 86 от 22.06.2021 г. по в. гр. д.№ 180 от 2020 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018 г. по гр. д.№ 791 от 2018 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. М. срещу Л. Д. Й. иск за делба на:
1. недвижим имот, представляващ УПИ .... в кв..... по регулационния план на [населено място], общ.М., обл.Видин с площ от 8 000 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда-краварник със застроена площ от 990 кв. м.;
2. трактор „Б. ТК 80“, тъмночервен, с щампа на фирмата „К.“, без регистрационен номер;
3. ремарке РСД- 4 тона, зелено на цвят, с рег.№ ....;
4. автомобил „Л. Н.“, 1,9D с рег. [рег. номер на МПС] ;
5. фуражораздаващо ремарке марка „S.“-12, моно, рама № 0605, произведено през 1998 г. и доставено от Германия;
6. балирачка, марка „Ф.“, идентификатор № 18825, произведена пред 1982 г.;
7. фуражомелки- 3 броя, тип „Ц.“, с мощност 3000 вата едната и 2000 вата останалите две;
8. електропастир със соларен панел.
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на делото: позовал се е на факти /фактическа раздяла между бившите съпрузи през 2006 г. и придобиване на движимите вещи, като необходими на ответницата за осъществяване на дейността й като регистриран земеделски производител/, на които не се е позовала своевременно нито една от страните по делото: нито ищецът в исковата молба, нито ответницата в отговора. Едва при второто разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, след връщането му от ВКС, ответницата се е позовала на фактическа раздяла след 2006 г. и на обстоятелството, че движимите вещи са използвани за осъществяване на дейността й като земеделски производител, което било недопустимо. По въпроса за допустимостта на решението касаторът се позовава на решение № 121 от 22.10.2018 г. по гр. д.№ 4368 от 2017 г. на ВКС.
На следващо място, касаторът твърди, че решение е очевидно неправилно /както е било прието и в решение № 112 от 02.07.2020 г. по гр. д.№ 2877 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о./ , тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с императивна материалноправна норма /нормата на чл.21, ал.3 СК, според която съвместният принос се предполага до доказване на противното/ и тъй като е разместил доказателствената тежест, като е счел, че ищецът е този, който следва да доказва, че има принос в придобиването на делбените вещи.
Освен това, касаторът твърди, че решението противоречи на посочена от него практика на ВКС /решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д.№ 4553 от 2015 г. на ВКС, ГК, V г. о., решение № 264 от 21.03.2017 г. по гр. д.№ 2060 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 144 от 09.08.2016 г. по гр. д.№ 566 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр. д.№ 3056 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр. д.№ 430 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр. д.№ 529 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 581 от 02.08.2010 г. по гр. д.№ 1329 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 371 от 27.04.2010 г. по гр. д.№ 2840 от 2008 г. на ВКС, ГК, V г. о., решение № 54 от 08.09.2014 г. по т. д.№ 3035 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т. д.№ 2366 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 553 от 27.06.2013 г. по гр. д.№ 196 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр. д.№ 510 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д.№ 1416 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 69 от 09.07.2015 г. по гр. д.№ 1582 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д.№ 3244 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 257 от 19.12.2017 г. по гр. д.№ 4902 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 177 от 28.07.2015 г. по гр. д.№ 6369 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр. д.№ 4755 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 87 от 27.06.2019 г. по гр. д.№ 4808 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. д.№ 2656 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 15 от 16.02.2017 г. по гр. д.№ 60077 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д.№ 3224 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 4 от 13.04.2020 г. по гр. д.№ 1885 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 80 от 01.06.2017 г. по гр. д.№ 2812 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о., Тълкувателно решение № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК на ВС, решение № 91 от 31.01.2018 г. по гр. д.№ 4340 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г. о., т.2 от ППВС № 8 от 17.06.1980 г., решение № 209 от 28.10.2015 г. по гр. д.№ 2922 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 83 от 03.11.2017 г. по гр. д.№ 2383 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г. о./ по следните въпроси:
1. Дали предметът на делото се предопределя от въведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, които определят и предмета на доказване ? Може ли съдът да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават или да обсъжда доказателства, от които те не претендират за тях да възникват права ? Постановяването на решение по незаявени факти и доказателства води ли до неговата недопустимост ?
2. Чия е доказателствената тежест за оборване на презумпцията за съвместен принос, когато една вещ е придобита по време на брака между двамата съпрузи - на съпруга, който твърди, че следва да се приложи презумпцията за съвместен принос или на съпруга, който твърди, че презумпцията е неприложима, тъй като имуществото е негова лична собственост, респективно за да се обори презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е съпругът, който твърди, че придобитото по време на брака имущество е негова лична собственост, да докаже, че същото е придобито с негови лични средства ?
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях ? Необсъждането на доводите и възраженията на страните и на събрани по делото доказателства и непосочването на доказателствата за крайните изводи на решението, представлява ли съществено процесуално нарушение ?
4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди конкретните доказателства в цялото им съдържание и избирателното обсъждане само на части от тях представлява ли съществено процесуално нарушение на нормите на чл.12 и чл.235 ГПК, което да изисква отмяна на въззивното решение ?
5. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо не дава вяра на показанията на даден свидетел - защо приема, че свидетелят не е безпристрастен или по други причини не възпроизвежда вярно възприетите факти, респективно при преценката за достоверността на свидетелските показания, длъжен ли е съдът да ги съпостави помежду им, както и с всички други доказателства по делото, както и да обоснове изводите си чрез логически издържани съждения ?
6. Може ли съдът да дава указание на ответника да установи/доказва конкретни факти, каквито той не е въвел като предмет на спора с отговора на исковата молба ?
7. Може ли ответникът да въвежда, след изтичане на срока за отговор, нови твърдения за факти, а съдът да обсъжда в решението си такива факти и да основава крайните си изводи на тях ?
8. Какво характеризира понятието „фактическа раздяла“ и по-конкретно факта на разделно живеене приравнява ли се на фактическа раздяла, когато съпрузите работят в различни населени места ? Респективно, за да приеме, че е налице фактическа раздяла, която изключва съвместния принос на единия от съпрузите, длъжен ли е съдът да прецени въз основа на доказателствата по делото дали раздялата е трайна, окончателна и продължителна, прекъснати ли са всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите и дали придобиването на вещите не е осъществено с общи усилия на двамата съпрузи за нуждите и благополучието на семейството ?
9. За да се приеме, че една вещ е придобита от съпрузите по давностно владение в режим на СИО, необходимо ли е да се доказва, че и за двамата съпрузи предвиденият в закона срок е изтекъл, или е достатъчно да се установи, че този срок е изтекъл поне за един от съпрузите ?
10. За установяване на идентичността на дадена движима вещ задължително ли е да бъде установен номерът на рамата, съответно номерът на двигателя или производствения номер или е достатъчно да е налице съвпадение на множество други белези, по които вещта се различава от други подобни ?
Ответницата по жалбата Л. Д. Й. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за делба на недвижимия имот, въззивният съд е приел, че той, макар да е придобит по време на брака на страните, е лична собственост на ответницата, тъй като е бил закупен с нейни лични средства по време на фактическата й раздяла с ищеца. Изводът си за фактическа раздяла съдът е основал на твърденията на ищеца в исковата молба по бракоразводното дело. По отношение на сумата, с която е заплатен имотът, съдът е приел, че тя е набавена от отпуснат на ответницата на 16.05.2008 г. банков кредит за финансиране на дейността й като земеделски производител, в размер на 30 000 лв. /тоест нейни лични средства/. Установено било по делото, че още същия ден ответницата е превела на продавача по сделката В. Н. И. сумата 29 400 лв.
По отношение на иска за делба на автомобил „Л. Н.“, съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като автомобилът е бил придобит от ответницата също след фактическата раздяла на съпрузите през 2006 г.
По отношение на другите претендирани за делба движими вещи, съдът е приел, че по делото не е установена идентичност между описаните в исковата молба вещи и намерените вещи от вещото лице при огледа във фермата на ответницата. От друга страна ищецът не бил доказал да е съсобственик заедно с ответницата на тези вещи: не било установено по делото чии са тези вещи и от кога се намират в двора на фермата на ответницата. Не на последно място, съдът е приел, че това са вещи за упражняване на професия или занаят, които съгласно чл.22, ал.2 СК са лична собственост на ответницата, която упражнява професията „земеделски производител“. Ако ищецът е допринесъл за придобиването на тези вещи и те са на значителна стойност, той има право да претендира за част от стойността им, тоест законодателят му е предоставил облигационно, а не вещно право върху тези вещи.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта му, касаеща урегулирания поземлен имот и лекия автомобил „Л. Н.“ по седмия поставен от касатора въпрос: Може ли ответникът да въвежда, след изтичане на срока за отговор, нови твърдения за факти, а съдът да обсъжда в решението си такива факти и да основава крайните си изводи на тях ? Както бе посочено по-горе, в обжалваното решение е прието, че искът за делба на недвижимия имот и автомобила „Л. Н.“ следва да се отхвърли, тъй като имотът и автомобилът не са били съпружеска имуществена общност между бившите съпрузи, а са придобити от ответницата с нейни лични средства след фактическата раздяла на съпрузите през 2006 г. Съдът е основал решението си на фактическа раздяла, на каквато ответницата Л. Й. не се е позовала в отговора на исковата молба. Това пряко противоречи на приетото в решението на ВКС при първото касационно разглеждане на делото /решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр. д.№ 3081 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г. о./, в което е прието, че не е допустимо съдът да основава решението си на фактическа раздяла между П. М. и Л. Й., при положение че в отговора на исковата молба Л. Й. не се е позовала на такава. Противоречи и на приетото в посочените от касатора т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр. д.№ 3224 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., според които с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти.
По отношение на останалите движими вещи, касационното обжалване на решението не следва да се допуска, тъй като то е в съответствие с приетото в решението на ВКС при първото касационно разглеждане на делото /решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр. д.№ 3081 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г. о./: че тъй като тези вещи са предназначени за упражняване на професията на ответницата като регистриран земеделски производител, на основание чл.22, ал.2 СК те са нейна лична собственост, въпреки че са придобити по време на брака й с ищеца. Доколкото по делото се претендира от ищеца, че тези движими вещи са придобити от бившите съпрузи на основание давностно владение, осъществявано в периода от 2010 г. до 2016 г. /в този смисъл е уточнителната молба от 22.07.2020 г./, а е безспорно установено от представената информация за бенефициенти за ДП от Държавен фонд „Земеделие“ за периода от 2010 г. до 2016 г. и показанията на всички разпитани по делото свидетели, че през този период от време /а и след него/ ответницата е била регистриран земеделски производител, а движимите вещи по своя характер могат да се използват и са се използвали само за осъществяваното от нея земеделско и животновъдно производство, напълно в съответствие с приетото в решението на ВКС по гр. д.№ 3081 от 2019 г. в обжалваното решение е прието, че тези вещи са лична собственост на ответницата на основание чл.22, ал.2 СК.
Освен това, по отношение на тези движими вещи не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси поради следното:
1. По първия, шестия и седмия поставени въпроси, решението съответства, а не противоречи на приетото от ВКС в решението му при първото касационо разглеждане на делото /решение № 48 от 19.06.2020 г. по гр. д.№ 3081 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г. о./: че съдът може да основе решението си на разпоредбата на чл.22, ал.2 СК, дори когато никоя от страните не се е позовала на тази норма и на обуславящите приложението й факти /в случая в отговора на исковата молба ответницата не се е позовала, че вещите са нейна лична собственост поради това, че са предназначени за упражняването на професията й като земеделски производител/, тъй като тази норма е императивна, приложението й не зависи от волята на страните и съдът е длъжен да я приложи служебно.
2. Останалите поставени от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси също не могат да обусловят допускането на касационното обжалване на решението в частта му за движимите вещи /с изключение на лекия автомобил/, тъй като не са свързани с основния мотив на съда за отхвърляне на иска за делба на тези вещи - а именно, че те са предназначени за упражняване на професията на ответницата и като такива съгласно чл.22, ал.2 СК са нейна лична собственост.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението в частта му за отхвърляне на иска за делба на движимите вещи, с изключение на лекия автомобил: Няма вероятност решението в тази част да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението в горепосочената част не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Семейния кодекс и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 22.06.2021 г. по в. гр. д.№ 180 от 2020 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018 г. по гр. д.№ 791 от 2018 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. М. срещу Л. Д. Й. иск за делба на:
1. недвижим имот, представляващ УПИ ... в кв..... по регулационния план на [населено място], общ.М., обл.Видин с площ от 8 000 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна стопанска сграда-краварник със застроена площ от 990 кв. м. и
2. автомобил „Л. Н.“, 1,9D с рег. [рег. номер на МПС] .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 22.06.2021 г. по в. гр. д.№ 180 от 2020 г. на Видинския окръжен съд, гражданска колегия В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е потвърдено решение № 585 от 30.11.2018 г. по гр. д.№ 791 от 2018 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. М. срещу Л. Д. Й. иск за делба на:
1. трактор „Б. ТК 80“, тъмночервен, с щампа на фирмата „К.“, без регистрационен номер;
2. ремарке РСД- 4 тона, зелено на цвят, с рег.№ ....;
3. фуражораздаващо ремарке марка „S.“-12, моно, рама № 0605, произведено през 1998 г. и доставено от Германия;
4. балирачка, марка „Ф.“, идентификатор № 18825, произведена пред 1982 г.;
5. фуражомелки- 3 броя, тип „Ц.н“, с мощност 3000 вата едната и 2000 вата останалите две;
6. електропастир със соларен панел.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и да представи вносен документ за това в деловодството на ВКС.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.