О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 337

гр. София, 25.01.2024

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

Ф. В.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1441 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците по делото Л. Д. А., М. В. П. и А. Н. И., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. И. Н. срещу решение № 170/26.10.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 291/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260030/01.03.2022 г., поправено с решение № 260069/29.04.2022 г., постановени по гр. дело № 25/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателките срещу „Българстрой“ ЕООД осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от неточно изпълнение на договор за строителство, сключен със споразумение от 18.03.2016 г., нотариален акт № ../... г., том ... рег. № .., н. д. № 1084/2015 г. и нотариален акт № ../... г., том ..., рег. № .., н. д. № ../..г. на нотариус с рег. № 001, като последица от което неизпълнение жалбоподателките-ищци не са могли да събират наем за недвижими имоти през периода 01.01.2017 г. – 31.10.2017 г., за следните размери на исковите претенции за обезщетения и за следните имоти: на ищцата Л. А. – за обезщетение в общ размер 79 954 лв. за 13 апартамента с идентификатори № ...., № ..., № ..; № ...; № .., № .., № ..., № .., № .., № .., №.., № .., № .. и 3 гаража с идентификатори № .., № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-..“ № .., блок „..“; .. апартамента с идентификатори № .., № ... и 2 гаража с идентификатори № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-“ № .., блок „..“; .. апартамента с идентификатори № .., № .., № .., № .. и 3 гаража с идентификатори № .., № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-.“ № ..сграда .; гараж с идентификатор № .., находящ се в подземен паркинг, съставляващ самостоятелна сграда в [населено място], местност „О.-.“, и 5 паркоместа, всяко с площ 14.05 кв. м.; на ищцата М. П. – за обезщетение в общ размер 5 627.50 лв. за апартамент с идентификатор № .. и 2 гаража с идентификатори № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-.“ № .., сграда ..; и на ищцата А. И. – за обезщетение в общ размер 30 339 лв. за 6 апартамента с идентификатори № .., № .., № 56784.383.555.2.4, № ..., № ,... № ... и гараж с идентификатор № ..., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-..“ № .., блок „..“; 2 апартамента с идентификатори № ...., № ... и 2 гаража с идентификатори № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-..“ № .., блок „..“; в тежест на жалбоподателките-ищци са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателките-ищци се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формулиран е следният материалноправен въпрос: „има ли необходимост кредиторът непременно да е създал предшестващи неизпълнението на длъжника правоотношения с трети лица, с предмет обещаната от длъжника престация, за да се приеме, че неизпълнението е причинило на кредитора вреда във формата на пропусната полза; може ли такава вреда да настъпи, макар и кредиторът да не е създал правоотношения с трети лица по повод очакваното от длъжника изпълнение“. Предлага се и следната формулировка на същия въпрос: „следва ли неизпълнението на длъжника да е осуетило само реално съществуващи/подготвени правоотношения на кредитора с трети лица, за да се стигне до вреди за последния – пропуснати ползи“. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил този материалноправен въпрос в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 3/2012 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 67/22.04.2013 г. по търг. д. № 28/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 282/27.10.2015 г. по гр. д. № 1506/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В изложението е формулиран и следният процесуалноправен въпрос: „длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност (при наличие на противоречиви доказателства – да обоснове изрично кои приема и кои – не), като отрази фактическите си и правни изводи за съществуване на спорното право в мотивите на своя акт по същество“. Жалбоподателките поддържат, че по този процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60155/16.08.2021 г. по гр. д. № 3441/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 4/08.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, решение № 18/09.03.2018 г. по търг. д. № 1512/2017 г. на I-во търг. отд. на ВКС и др.

Ответникът „Българстрой“ ЕООД в отговора си на касационната жалба излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – съображения за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е възпроизвел мотивите към първоинстанционното решение, след което е приел, че същото е валидно и допустимо; посочил е и че първоинстанционният съд изяснил обстойно фактите по делото, както и че изложил своите аргументи при обосноваване на крайните си изводи. След това въззивният съд е изложил следните мотиви:

За да установи твърдяна пропусната полза, а именно неосъществено увеличаване на имуществото си въззивничките (ищците) е следвало да докажат реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото, т. е. вредата да не бъде хипотетична. Логическото допускане за закономерно настъпване на увеличаването е недостатъчно. В мотивите на ТР № 3/2012 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника, каквито не са установени в настоящия процес. Всички приложени от ищците договори за наем са с дати през календарните 2018 и 2019 г., а единствения приложен наемен договор от 2017 г. е след процесния период – на 23.11.2017 г., с посочване на административен адрес, преди общината да издаде удостоверения за административните адреси на 18.12.2017 г. Не е установено нито от експертизите по делото, нито от събраните гласни доказателства, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност и за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Видно от разпитаните свидетели и писмените доказателства, става въпрос за затворен жилищен комплекс, изграждан върху бивши земеделски земи с променено предназначение, непосредствено преди застрояването, чиято инфраструктура се създава именно в процеса на строителство. Съгласно ТР 3/12, сигурността за увеличаване имуществото на кредитора не може да е предполагаема. Не се установява въззивниците да са апортирали или отчуждили собствени обекти, описани в исковата молба, с изключение на два гаража с идентификатори 56784.383.555.1.10 и 56784.383.555.1.12 в „М.“ ООД, в което съдружници са въззивничките (ищците) П. и И., както и съпругът `и – свидетелят Д. И., което води до неоснователност на това възражение в отговора на въззивната жалба.

На следващо място въззивният е приел, че според него не е доказано по безспорен начин неточно изпълнение от въззиваемото (ответното) дружество, като в тази връзка е посочено, че договорките на страните са за предаване на обектите в степен на завършеност „замазка и шпакловка“, според употребените изрази от свидетелите, което означава невъзможност за реална експлоатация след предаването им от ответното дружество, преди да бъдат довършени от ищците, което изисква време. Апелативният съд е приел още, че са налице твърдения и събрани гласни доказателства за забава на кредиторите, чрез несвоевременно подписване на констативни актове – образец 15 за трите сгради, в които се намират жилищните процесни обекти, и което подписване се е случило на 02.08.2017 г., като при съставянето му без подписите на възложителите – първоначалните ищци и настоящи въззивнички, съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Нар. № 3/15.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството не може, а тези актове са необходимо условие за издаване на посочените в т. 6 от споразумението от 18.03.2016 г. между страните удостоверения за въвеждане в експлоатация от О. П. Съдът е посочил и че не се констатират отразени възражения на ищците за некачествено изпълнение на строителството при съставянето на актовете, както и че няма и сключени между страните споразумения с констатирано некачествено строителство и за действия по отстраняването му по отношение на процесните сгради, така както е приложено подобно доказателство, но за друга сграда с идентификатор 56784.383.504.1. В заключение въззивният съд е посочил, че обсъденото обосновава извод за неоснователност на въззивната жалба и потвърджаване на първоинстанционното решение като правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че правните въпроси, поставени в изложението към касационната жалба, са обуславящи правните изводи и съображения на въззивния съд в обжалваното решение и са от значение за изхода на правния спор по делото, поради което е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите обаче са непрецизно формулирани, като по отношение на материалноправния въпрос са предложени и две формулировки, което налага (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) съдът да уточни и конкретизира двата правни въпроса, както следва: 1) материалноправния въпрос – за да настъпи вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в пропускане на възможност за събиране на наем от недвижим имот през периода на забавеното му изграждане, трябва ли забавата да е осуетила единствено вече съществуващи или преддоговорни правоотношения за отдаване на имота под наем, или такава вреда е възможно да настъпи, и без да са създадени и осуетени такива правоотношения; и 2) процесуалноправния въпрос – длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи по съществото на правния спор относно съществуването или не на спорното по делото субективно право.

Материалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разясненията, дадени в мотивите към ТР № 3/2012 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия – владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице, например, когато в резултат от забавата кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника, или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти.

Процесуалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд, също в противоречие с посочената от жалбоподателките практика на ВКС, с която са дадени следните разяснения: При въззивното производство съдът, при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани (мотиви към т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС). Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (мотиви към т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти. Съдът не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото. Той е длъжен да обсъди и всички изявления и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции (мотиви към решение № 60155/16.08.2021 г. по гр. д. № 3441/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).

При така установеното противоречие между обжалваното въззивно решение и цитираната практика на ВКС, касационното обжалване следва се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Отделно от това, съдът намира, че касационното обжалване следва да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК – с оглед извършването на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, поради вероятна недопустимост на същото, като постановено по нередовна искова молба, предвид това, че всяка една от жалбоподателките-ищци претендира обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в пропускане на възможност за отдаване под наем през процесния период на множество недвижими имоти, но апелативният съд е разгледал исковете им само като субективно съединени, а не и като обективно съединени искове на всяка ищца за обезщетения за пропусната полза от всеки един от процесните имоти.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 1 от ТДТССГПК, на жалбоподателките-ищци следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в общ размер 2 318.41 лв., от които: от ищцата Л. А. – 1 599.08 лв., от ищцата М. П. – 112.55 лв. и от ищцата А. И. – 606.78 лв., както и за представяне по делото на вносните документи в установения от закона срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 170/26.10.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 291/2022 г. на Пловдивския апелативен съд.

УКАЗВА на жалбоподателките в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представят по делото документи за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в общ размер 2 318.41 лв., от които: от Л. Д. А. – 1 599.08 лв., от М. В. П. – 112.55 лв. и от А. Н. И. – 606.78 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната им жалба, респ. – по отношение на съответната жалбоподателка, ще бъде върната.

След представянето на горните документи в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: