О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3901
София, 05.12.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: Д. Д.
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1455 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по делото - ищците Е. А. А. и Й. Г. Й., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Г. Й. Й., и ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД срещу решение № 463 от 07.11.2022 г. по в. т.д. № 424/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Г. Й., действащ чрез своята майка и законен представител Г. Й. Й., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му – И. Г. Й., причинена от ПТП, реализирано на 09.12.2018 г. по вина на водача на л. а. „БМВ 320“, с рег. [рег. номер на МПС] – К. Т. М., и е уважен искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от Е. А. А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й – И. Г. Й., причинена от горепосоченото ПТП, за сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от горепосочения делик, ведно със законната лихва от 22.01.2019 г. до окончателното изплащане.
По касационната жалба на ищците Е. А. А. и Й. Г. Й.:
В касационната жалба ищците излагат доводи за неправилност на въззивното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от малолетния Й. Г. Й., брат на починалия, иск поради липса на материалноправна легитимация, доколкото от приетите доказателства в процеса е установено, че между двамата братя са съществували особено близки отношения, надхвърлящи обичайните. Навеждат оплаквания и за неправилно уважаване на възражението за съпричиняване от страна на починалия пострадал на вредоносния резултат, което считат за неоснователно и недоказано. Молят атакуваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му част, като вместо него бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени за сумата 30 000 лв. за ищеца Й. Г. Й. и 40 000 лв. за ищцата Е. А. А.. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗД, ведно с начислен ДДС.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищците релевират основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на увредения, извън кръга лица по ППВС№ 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.? При поставяне на децата в житейска ситуация, в която остават изцяло без родителски грижи, осъществявана заместваща грижа единствено от възрастна баба, водеща до взаимна силна привързаност и зависимост от децата, следва ли да се оценят всички конкретни обстоятелства и последиците за връзката при тези обстоятелства?“, който считат, че е разрешен в противоречие с решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.; 2. „Необходимо ли е въвеждане и съобразяване на нови, различни от установените в ППВС 4/68 критерии, при компенсиране на неимуществени вреди на братя и сестри и възходящи от деликт или следва да се има предвид постоянната практика на ВКС по приложение на чл. 52 ЗЗД, с която са установени критериите, които трябва да се отчетат при компенсиране на тези вреди?, който поддържат, че не е разрешен нормативно или по реда на задължителната съдебна практика, поради което е от значене за развитието на правото; 3. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при наличие на доказани действително претърпени неимуществени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик, ако последният е брат, сестра, низходящ/възходящ от втора степен?“, който поддържат, че е разрешен в противоречие с ППВС № 4/68г., ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на II т. о. на ВКС; решение № 104/25.07.2014. по т. д. № 2998/2013 г. на I т. о. ВКС; решение № 28/09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011г. на II т. о. на ВКС, решение № 124/11.11.2010г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013г. на II т. о. на ВКС, решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009 г. на II т. о. на ВКС и решение № 1/05.02.2019 г. по по т. д. № 1002/2017 г. на I т. о. на ВКС, както и че спрямо него е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е формално позоваване на задължителните указания по прилагане на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС №4/68г. и сочене на обстоятелствата, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?“, който считат за разрешен в противоречие с ППВС № 4/ 1968г., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение № 104/25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на I т. о. на ВКС; 5. „За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?“, който намират, че е разрешен в противоречие с решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011г. на II т. о. ВКС; 6. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното?“, за който поддържат, че е налице противоречие с решение № 124/11.11.2010г. по т. д. № 708/2009г. на II т. о. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013г. на II т. о. на ВКС и решение № 177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на II т. о. на ВКС; 7. „Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване, т. е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет факти, за които ответникът носи доказателствената тежест?“; 8. „Налице ли е пълно и главно доказване на възражението за съпричиняване във връзка с използване на предпазен колан, обосновано със становище на вещо лице - лекар, което освен това дава хипотетични варианти, включително отрича значението на колана с оглед конкретния механизъм, при наличие на противоречиво - обратно такова, на вещо лице автоексперт?“, които два въпроса намират за разрешени в противоречие с решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 3109.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г. на ВКС, III г. о. и др. и същевременно за значими за развитието на правото; 9. „Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?“, който твърдят, че е разрешен в противоречие с решение № 147/05.12.2017г. по т. д. № 60341/2016 г. на I г. о. на ВКС и решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о. на ВКС; 10. „Нарушението на установените правила за движение по пътищата /в случая движение с малко превишена скорост/ основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване па увреждането?“, който намират за разрешен в противоречие с решение № 16 от 4.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 6 от 3.02.2017 г. по гр. д. № 53091/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 97 от 10.11.1968 г. по н. д. № 1359/67 г. на ВКС, III н. о., решение № 322 от 28.11.1973 г. по н. д. № 234/73 г. на III н. о.; решение № 407/87г. по н. д. № 365/87г. на ВС и решение № 260/83г. по н. д. № 216/83г. на ВС; 11. „При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението, а не формално да приема равна степен на вина на водача и пострадалия?“, който поддържат, че е разрешен в противоречие с решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о.; 12. „За да се приеме съпричиняване от пострадало лице, пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, трябва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване знание у пострадалия за употреба от водача на алкохол от водача над установения минимум?, който считат за разрешен в противоречие с решение № 142/15.10.15. по т. д. № 2766/14 г. на 1 т. о. на ВКС, решение № 252/05.02.2015 г. на I т. о. на ВКС и т.7 ТР № 1/2014г. от 23.12.15г. на ОСТК на ВКС; 13 „Длъжен ли е въззивният съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма? Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, ако се отразява на изхода на делото?“, който намират за разрешен в противоречие с т. 2 ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 42/ 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 1006/15.10.2010 г. по гр. д. № 619/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 42/ 05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013г. на IV г. о. на ВКС и решение № 87 от 4.1Х.1958 г. по гр. д. № 55/58 г. на ОСГК на ВС. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност.
Ответникът по тази касационна жалба - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за пред касационната инстанция.
По касационната жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД:
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта му, в която е уважен предявеният от Е. А. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено в горепосочената му част като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен. Евентуално поддържа да бъде присъдено по-ниско по размер обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт при съобразяване с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на значителния принос на починалия пострадал за настъпване на вредоносния резултат. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред трите съдебни инстанции.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ответникът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък, съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при ПТП?“ и 2. „Обвързан ли е съдът от установените лимити на отговорност в КЗ до 5 000 лв. на човек за по-широкия кръг роднини или има свобода да определя и по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди в полза на бабата на загиналия? От значение ли е за размера на обезщетението на лице от по-далечния кръг наличието на по-близки по степен роднини - син, съпруг и сестра, които също са предявили по съдебен ред своите претенции? Съществува ли противоречие между разпоредбата на параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018 г./ във връзка с чл. 493а, ал.4 КЗ и приложимото европейско законодателство и съдебна практика? Идентични ли са понятията лимит на отговорност и застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите?“, които поддържа, че са разрешени в противоречие със съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и същевременно са от значение за развитието на правото и за точното приложение на закона. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност поради присъждането от въззивния съд на необосновано завишено по размер застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, както и при неточно определяне на по-ниска степен на съпричиняване от страна на починалия пострадал.
Ответниците по тази касационна жалба – ищците Й. Г. Й. и Е. А. А. депозират писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържат становище за отсъствието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 180 лв. за осъществено процесуално представителство по касационната жалба на ответника.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т. е. те са допустими.
За до постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил въпроса за активната материалноправна легитимация на ищците – брат и баба на починалия пострадал от процесния деликт. Позовал се е на задължителните разрешения в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС, ППВС №4 от 25.05.1961 г. и ППВС №5 от 24.11.1064 г., съгласно които освен лицата от най-близкия родствен и семеен кръг, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт при деликт са и всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които при преценка на всеки конкретен случай, е справедливо да бъдат обезщетени. Въз основа на свидетелските показания на свидетелите Н. С. и Д. А. е намерил за установено, че ищцата А. е полагала грижи за децата Й. и И., докато майка им е работила в чужбина – Шотландия, за да им осигурява финансова издръжка. Бащата на децата е изоставил семейството след раждането на по-малкия си син Й., поради което и с оглед преимущественото пребиваване на майката в чужбина, за да работи, грижите по фактическото отглеждане и възпитание на внуците си е изпълнявала ищцата Е.. Й. е ходел на детста градина, а И. - на училище, като баба им ги е гледала добре. И. също е помагал в отглеждането на братчето си – водел го е на детска градина, навсякъде са били заедно, много е бил грижовен. След смъртта на пострадалия И., тъгата и мъката на ищците е била голяма, променили са се, станали са подтиснати, тъжни и разстроени. Въз основа на горепосочените свидетелски показания, неопровергани от останалите доказателства в процеса, решаващият съд е приел, че между бабата и нейния внук И. е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която е в повече от нормално присъщата родствена връзка в резултат на настъпили житейски обстоятелства – развод между родителите на децата, по смисъла на горепосоченото ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, която обосновава нейната материалноправна легитимация да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат от причинената смърт на внук й И.. По отношение на малолетния ищец Й. е счел, че двамата братя са живяли заедно, че по-големият починал брат - И. е водел Й. на детска градина, че се е грижил за него, но това е присъщо и обичайно за връзката между двама братя. Поради това, въззивният съд е счел, че не са налице отношения над присъщите, както и особена близост над обичайната, съответстваща на връзката родител – дете, отчитайки възрастта на двамата братя към момента на произшествието /почти 6 г. за Й. и 15 г. за И./, в резултат на което е заключил, че малолетният ищец Й. не е материалноправно легитимиран да получи претендираното обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ. Затова предявеният от последния иск е отхвърлил като неоснователен.
Въз основа на приетите по делото доказателства /писмени, гласни и експертни заключения/, апелативният съд е намерил за осъществени всички елементи от фактическия състав на субективното право по чл. 432, ал. 1 КЗ спрямо ищцата Е. А.. От неоспореното заключение на автотехническата експертиза е счел за установено, че ПТП е реализирано на 09.12.2018 г. в тъмната част на денонощието, на прав участък от път три - 5007, при следния механизъм: при движение на л. а. с марка „БМВ 320“, с рег. [рег. номер на МПС] , при управление от лицето К. М. със скорост около 145 км./ч., водачът е извършил маневри вляво и вдясно, заобикаляйки неравностите на пътната настилка, загубил е контрол над МПС и е напуснал платното за движение вляво по посока на движението си, автомобилът е продължил движението си и се е ударил със странична задна лява част в крайпътно дърво, извършил е сложни движения, въртейки се около хоризонталната и вертикалната си ос и удряйки се в терена с предна, задна, лява и дясна странична част. Техническите причини за настъпването на ПТП са субективните действия на водача на МПС, който е управлявал автомобила, след като е употребил алкохол, и не се е съобразил с допустимата скорост 90 км./ч., като е допуснал загуба на контрол над управляваното от него МПС. Починалият петнадесетгодишен И. Й. е пътувал на задна лява седалка зад водача на автомобила по време на произшествието; пътниците са били четирима заедно с водача, като всички са имали на разположение обезопасителни колани, фабрично оборудвани. От неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза е приел за установено, че нанесените травми на пострадалия И. са: черепно-мозъчна и лицева травма, шийна травма, коремна травма, травма на опорно-двигателния апарат, охлузвания, които са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт при процесното ПТП. Тялото на И. се е намирало в отвора на задното стъкло, като получените травматични увреждания според експерта – медик изключват поставен предпазен колан. Въз основа на горепосочения доказателствен материал по делото, съобразявайки конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта на И., начинът на възприемането й от бабата и отражението й върху психо-емоционалното й състояние, нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения при застраховка „гражданска отговорност“ и социолно – икономическите условия в страната, решаващият съд е счел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата А., сумата 50 000 лв..
По направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, апелативният съд е съобразил показанията на свидетеля И. С., който е заявил, че преди процесното ПТП са били заедно на дискотека с И. и К. /водачът на лекия автомобил/. В дискотеката са се веселили, играли са кючеци, всички са били употребили алкохол, след като излезли от дискотеката на К. не му е личало много, че е пиян – вървял е нормално, но е вдигал наздравици с алкохол. Въз основа на неоспореното заключение на медицинската експертиза, решаващият съд е приел, че водачът на автомобила е бил с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2.33 промила, която отговаря на средна степен на алкохолно опиване, характеризиращо се със значителни нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията, забавени реакции, понякога сънливост, които признаци са забележими от околните. Извел е фактическия извод, че пострадалият И. е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и че непоставянето му е оказало значение за получените травматични увреждания и за фаталния резултат поради осъщественото свободно движение на тялото в купето на автомобила. Заключил е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от И., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и качване в автомобил с водач, употребил алкохол, които обстоятелства са оказали съпричиняващо значение за настъпване на процесния деликт. Определил е съпричиняване – 50 % заради поведението на починалия и неговата възраст – непълнолетен, на 15 години. След приспадане на този процент от определеното обезщетение, е получил сумата 25 000 лв., за която е счел за основателен и е уважил иска на Е. А. А. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение:
Поставеният от касаторите – ищци първи въпрос, преформулиуран от касационния съд съобразно правомощията му по т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: Кои са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт от деликт на близки на увредения, извън кръга лица по ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.? При поставяне на братя, които не са навършили пълнолетие към момента на непозволеното увреждане, в житейска ситуация, при която отсъствието на двамата родители е заместено от фактически грижи по отглеждане и възпитание на децата единствено от баба им, осъществено ли е изключението по смисъла на ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС? осъществява релевираните общо и допълнително основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в решението му за отхвърляне на предявения от малолетния Й. Й. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и по него следва да бъде извършена проверка дали даденото разрешение съответства на задължителните постановки на ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС. Ето защо по този правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение досежно иска, предявен от малолетния ищец.
Ищците и ответникът поставят множество сходни въпроси, които могат да бъдат обобщени до правния въпрос за критериите /конкретните обстоятелства/ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинило смърт на физическо лице, приложими по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента по застраховка „гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вкл. когато той е предявен от брат и/или баба на починалия?. По този правен въпрос също следва да бъде допуснат касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка дали дадените от въззивния съд правни разрешения в атакуваното решение по предявените искове на двамата ищци съответстват на практиката на ВКС по смисъла а чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираната от касаторите. Във връзка с горепосочения правен въпрос е и поставеният от касатора – ответник правен въпрос: Обвързан ли е въззивният съд по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от лимитите на отговорност на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, посочени в пар. 96, ал.1 ПЗР ЗИД КЗ /обн. ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018 г./ вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ, касаещи по-далечния кръг роднини на починалия пострадал или има свобода да определя по -висок размер на обезщетението за неимуществени вреди?, който е от значение за изхода на конкретния правен спор и по него няма съдебна практика, което обстоятелство осъществява допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По този правен въпрос също следва да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ищците поставят и правния въпрос за способите и тежестта за доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице при деликт, преформулиран от касационния съд, който е обусловил решаващите правни изводи в атакуваното решение и касационният контрол по този въпрос следва да бъде допуснат за проверка доколко те съответстват на формираната безпротиворечива практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираната в касационната им жалба.
Двете насрещни страни се позовават на основанието по по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. В настоящия случай касаторите не излагат аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение. Поради това, не е осъществено основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Съобразно гореизложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по горепосочените четири правни въпроси в горепосочените хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 463 от 07.11.2022 г. по в. т.д. № 424/2022 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лева, като му УКАЗВА, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, касационното производство по подадената от него касационна жалба ще бъде прекратено. Ищците са освободени от задължението за заплащане на държавна такса с определение от 08.07.2020 г. на първоинстанционния съд.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за платена държавна такса по касационната жалба на ответника, съответно след изтичане на срока за това и последвало неизпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: