О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 348

гр. София, 15.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№559 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение №773 от 05.12.2022 г. по в. т.д.№803/2022 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №908 от 21.07.2022 г. по т. д.№428/2022 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от НАП против „Евокон“ ЕООД /н/ искове за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 148 607.92 лв., от които 130 631.72 лв., главница и 17 976.20 лв., лихви за забава.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че изводът на въззивната инстанция, че обезпечените със запор вземания не се ползват с привилегията на обезпечени в производството по несъстоятелност, е неправилен и не съответства на смисъла и съдържанието на императивната разпоредба на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, която не подлежи на стеснително тълкуване. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Дали публичните вземания, предявени от НАП, обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в Централния регистър на особените залози след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, които безспорно попадат в приложното поле на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, следва да се удовлетворяват с поредността, определена от същата разпоредба и подлежи ли на стеснително тълкуване разпоредба, регламентираща привилегия на удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация „Евокон“ ЕООД /н/ не изразява становище по жалбата.

Синдикът на „Евокон“ ЕООД /н/ не взима становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че съгласно нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ подлежат на предпочтително удовлетворение вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. Изложил е съображения, че посочената разпоредба следва да се тълкува корективно, като се отрече привилегирования характер на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, по съображения, основани на чл.12, ал.2 от ЗОЗ. Счел е, че последица от вписването на запора е противопоставимостта на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, а не привилегированото удовлетворяване на кредитора с вписан обезпечителен запор от стойността на запорираните вещи, доколкото в тази хипотеза, при принудително изпълнение заложният кредитор има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Изразил е становище, че това тълкуване изхожда от целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, което не е насочено към възникване на право на предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като насочването на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор преди това - арг. от чл. 32а от ЗОЗ. Оттук е достигнал до извод, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по несъстоятелност, който извод съответства и на уредбата на обезпечителния запор в ГПК, кореспондира и на разпоредбите на чл.217, ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 от ДОПК /които също не регламентират привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от публичния изпълнител/, както и на нормата на чл.724 от ТЗ, която третира като привилегировани само заложните и ипотекарните кредитори, но не и кредитор, в чиято полза е наложен обезпечителен запор. Като самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове е приел и недопустимостта на вписването на процесните обезпечителни мерки по реда на ДОПК - основание за вписването им е нормата на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ /ДВ, бр.108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр.100 от 2008 г./, която предвижда, че в ЦРОЗ се вписва запорът, наложен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но с новелата на цитираната норма от ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по реда на ДОПК обезпечителни запори.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но спрямо този въпрос не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че е въведено бланкетно, то не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличие на визираното основание - когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В константната практика на ВКС не съществува съмнение, че разпоредбата на чл.772, ал.1, т.1 от ТЗ подлежи на корективно тълкуване в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, а именно, че във връзка със запори, вписани по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ГПК не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността /чл.638, ал.4, изр.2 от ТЗ/.

В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с визираната практика и тъй като не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №773 от 05.12.2022 г. по в. т.д.№803/2022 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.