О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3210

София 26.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ : М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1463 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място], представлявано от членовете на УС М. и С., чрез процесуалния представител юрисконсулт З. против въззивно решение № 1515 от 9.12.2022г. по в. гр. д. № 1949 по описа за 2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261353 от 20.04.2022г. по гр. д. № 16819/2019г. на СГС в обжалваната част, с която е осъдено да заплати на „Слънчева есен“ ЕООД сумата от 19 513лв., обезщетение за периода 17.12.2015г.- 17.12.2019г. за лишаване от право на ползване на трафопост, находящ се в [населено място], СО, район „Б.“, [улица], с площ от 5.23кв. м.,с прилежаща към него площ от 5.6кв. м., съставляващ УПИ ..., кв.... по плана на [населено място], ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019г. и са присъдени разноски.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Слънчева есен“ ЕООД,чрез процесуалният представител адвокат Й., с който изразява становище за липса на посочените предпоставки за допустимост. Отделно счита постановеният въззивен акт за правилен, във връзка с което излага доводите си. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 30.03.2023г., в т.ІІІ от който е посочено, че сумата е платена в брой.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел за основателен предявения иск поради наличие на предпоставките за уважаването му: Ищeцът е собственик на процесния трафопост /придобит чрез покупко-продажба с н. а.№ .., т...., рег. № ..., д.№.../....на парцел УПИ ..., целия с площ от 1 254кв. м./ Същият е пуснат в експлоатация като площадков енергиен обект през 2005г. /с разрешение за ползване № ... от .../ и е предаден на „Електроразпределение Столично“на 11.08.2005г. с приемо-предавателен протокол. На 27.09.2005г. е наредено да се постави под напрежение и от тогава се ползва от ответника без да е налице основание за това. Сключения между страните на 13.01.2005г. договор за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на чл.117, ал.1,т.2 ЗЕ не може да се разглежда като такова основание, защото с него не е договорена цена за предоставения достъп по смисъла на чл.117, ал.7 и 8 ЗЕ. Не е установена и договорка за безвъзмезно ползване. Уговорено е право за използване на изградените съоръжения за присъединяване, но след предоставянето им за изкупуване /чл.7/. Договор за изкупуване обаче, понастоящем не е сключен, независимо че ищецът е направил подобно предложение до ответника на 15.08.2005г. Металната конструкция на трафопоста е със застроена площ от 5.2кв. м., а застроената плащ на обслужващите го железобетонни капаци /шахти/ и площадка е 5.6кв. м. Съгласно заключението на приетата експертиза, тя не може да бъде преместена без да бъде разрушена.Средната й стойност, определена по методиката на ДКЕВР по чл.117, ал.7 ЗЕ възлиза на 19 513лв. за процесния период, в който размер и съдът е уважил иска. Безспорно е, че са водени подобни искове и за предходни периоди, които също са били уважавани. Въззивният съд е приел за недоказани възраженията на ответника, както за виновно поведение на ищеца във връзка със сключване на договора за изкупуване, така и за погасяване на претенцията по давност.

В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по множество поставени въпроси: 1. При претенция за обезщетение за цена достъп през собствени съоръжения за минал период, когато собственикът знае какви разходи е извършил по поддръжка и експлоатация на съоръженията, цена достъп как следва да се изчислява – въз основа на реално извършените разходи по т.3 от Методиката, вр. чл.117 ЗЕ или на база прогнозни величини – стойностите на дълготрайните материални активи на собственика на съоръженията и сумите от прогнозните годишни потребления?, 2. Дължи ли се обезщетение за цена на достъп за периода, в който страните са в преговори за сключване на договор по чл.117, ал.8 ЗЕ? Дължи ли се обезщетение за цена на достъп за периода, в който енергийното предприятие е имало готовност за сключване на договор за изкупуване на енергийния обект по §4 от ПЗР на ЗЕ, но поради липса на съдействие от страна на собственика и непредставяне на минимално изискуемите се по закон документи за сключване на договор за прехвърляне на собствеността на съоръжението, такъв не е подписан?, 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, направените от страните възражения във връзка с изразените доводи, като ги съпостави и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?, 4. Представлява ли административната процедура по §4 от ПЗР на ЗЕ, процесуална предпоставка за завеждане на иск по чл.59 ЗЗД от лице, претендиращо цена достъп за целите на преобразуване на електрическата енергия до други потребители?, 5. Следва ли съдът да се позове на законово регламентираното задължение по §4 от ПЗР на ЗЕ на лицата, претендиращи собственост на енергиен обект, да прехвърлят на електроразпределителното дружество собствеността на енергиен обект с окончателен договор под формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот? По първите въпроси, твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика, а по последните три – се позовава на противоречие на въззивния акт с решение по гр. д.№ 1605/2010г. на ІV г. о.

Настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото по-голямата част от тях /№ 1, 2, 4 и 5/ не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а по всички – е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата /вж. напр. решение по гр. д.№ 4016/2014г. на І г. о./, когато едно лице предоставя собствен обект на енергийното предприятие и там са монтирани съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението има характер на материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, при което за предоставения му достъп енергийното предприятие дължи обезщетение съгласно чл. 117, ал. 7 ЗЕ, определено по специална методика, приета от ДКЕВР. Помещението подлежи на изкупуване от лицензираното енергийно предприятие, съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, а до изкупуването за ползването му се дължи обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД. В съдебната практика /вж. и решение № 179/18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о./ се приема, че база за определяне на това обезщетение е приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Следователно, решаващите мотиви на въззивния съд са свързани с установеното ползване от страна на ответника на имот, собственост на ищеца, което ползване е без установено правно основание, а размерът на обезщетението е определен съобразно методиката на ДКЕВР В този смисъл на поставеният от касатора въпрос с № 3 следва да се отговори положително, защото въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства, доводите на страните и направените от тях възражения, във връзка с които е изложил своите съображения. Допълнителните факти, на които касаторът акцентира в поставените от него въпроси с № 1 и 2 – касаещи изследване на това какви разходи е извършил ищеца по поддръжка и експлоатация на съоръженията, за готовност на ответника за сключване на договор за изкупуване на енергийния обект по §4 от ПЗР на ЗЕ и липса на съдействие от страна на собственика – освен че са ирелевантни за изхода на спора, са и приети за неустановени от въззивния съд /а проверка за правилност настоящата инстанция в това производство не може да извършва/. Последните два въпроса, които са във връзка с административната процедура по §4 от ПЗР на ЗЕ, също не са от значение за изхода на спора и не отговорят на изискванията за общо основание за допустимост съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР №1/2010г. по т. д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, защото законодателят не е предвидил никаква връзка /още по-малко зависимост/ между нея и иска по чл.59 ЗЗД. По тези въпроси въззивният акт не е в противоречие с решение по гр. д.№ 1605/2010г. на ІV г. о., защото последното е постановено по различни въпроси /а съгласно т.2 от ТР №1/2010г. по т. д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС посоченото специално основание за допустимост изисква съвпадане на поставените въпроси/.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице никое от посочените от касатора основания по чл.280 ал.1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1515 от 9.12.2022г. по в. гр. д. № 1949 по описа за 2022г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от членовете на УС М. и С., със седалище и адрес на управление:гр.София, 1784, СО, район „М.“, [улица] да заплати на „Слънчева есен“ ЕООД [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя М., със седалище и адрес на управление: [населено място], общ Б.,[жк], ел.“вит“ № 9 сумата от 1 800лв./хиляда и осемстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :