6№ 3399/07.11.2023 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1467 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 231/23.12.2022 г. по гр. д. № 393/2022 г., с което Апелативен съд – Бургас отменя решение № 835/05.08.2022 г. по гр. д. № 508/ 2022 г. в осъдителните части и отхвърля исковете на Б. М. Д. срещу „ОЗК – Застраховане“ АД с правна квалификация съответно чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 72 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията на ищеца при инцидент от 20.05.2020 г. с бетон-помпа в [населено място], Общ. С., и чл. 497, ал. 1 КЗ за сумата 10 280 лв. – законни лихви в периода 09.11.2020 г. – 06.04.2022 г.

Решението се обжалва от Б. М. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два – процесуалноправни, а третия – материалноправен): 1. Влязлата в сила осъдителна присъда задължителна ли е за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието? 2. Опорочени ли са правните му изводи, когато противоречат на фактите в състава на престъплението, установено с влязла в сила осъдителна присъда? и 3. Съобразно предназначението на автомобила автобетон-помпа покриват ли се от задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите отговорността на водача-оператор на действията на водача свързани с обезопасяването й против преобръщане по време на престой при използването на бетон-помпата за пренос на бетон? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е решил процесуалноправните в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (цитира множество решения), а материалноправния - в противоречие с две решения на Съда на Европейския съюз (Решение от 04.09.2014 г. по дело С-162/13 и Решение по дело С-648/17) – допълнителните предпоставки съответно по т.1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение (по чл. 300 ГПК) и в нарушение на материалния закон (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, включително при незачитане на тълкуването от СЕС на Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, които са със запазено действие, и след отмяната й с Директива 2009/103/ЕО от 16 септември 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка). Претендира разноските по делото.

Ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 20.05.2020 г. ищецът Б. Д., сега касатор, е бил част от строителна бригада, извършваща дейности по заливане на бетон на строителен обект в [населено място], област Бургас, [улица]. Ищецът е насочвал гумения маркуч на бетон-помпата с дължина около два метра, посредством който става изливането на бетона на обекта. След изсипването на три бетоновоза в бетон-помпата, когато в нея остава около 1.5 куб. м. бетонов разтвор, задният ляв стабилизатор на бетон-помпата пропада. При последвалото наклоняване маркучът удря ищеца, който изпада на строителната площадка и получава множество телесни увреждания. Въззивният съд е приел, че фактите по инцидента допълва от одобреното от наказателния съд споразумение, с което водачът на бетон-помпата Д. Т. К. е признат за виновен в престъпление по чл. 134, ал. 1 НК – за това, че на 20.05.2020 г. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност – работа с бетон-помпа и оборудването към нея, при полагане на армирания бетон, при условията на независимо съпричиняване с трето лице, като разположил бетон-помпата на неравен терен с насипна земя, под наклон, подложил негодни дървени скари, разпънал мачтовата стрела, без да се увери, че товарът е разпределен равномерно, за да се избегне приплъзване, предоставил на необезопасения със защитни шлем, ръкавици и обувки ищец да работи с крайния маркуч на стрелата на бетон-помпата, без да е запознат с ръководството за работа, с което Д. К. е нарушил правилата, регулиращи правнорегламентираната дейност за тази работа, и по този начин е причинил тежка телесна повреда на ищеца.

Въззивният съд е приел, че за да ангажира отговорността на ответника - застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, е необходим застрахователен договор, по който покрит риск са вредите от телесните увреждания на ищеца по причина на инцидента от 20.05.2020 г. Намерил е, че спорът между страните, който е пренесен пред него с оплакванията във въззивната жалба от ответника срещу първоинстанционното решение в осъдителните части, с което исковете са били частично уважени, е за това, дали този риск обхваща гаранционно-обезпечителната договорна отговорност на ответника по задължителната застраховка с действие към 20.05.2020 г.

След това въззивният съд е анализирал националният закон. Приел е, че съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Приел е, че чл. 493 КЗ пояснява, че застрахователят покрива отговорността за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, като спорът е концетриран върху това, дали настъпилото увреждане е по причина на използването на бетон-помпата като превозно средство. Приел е също, че макар че с Кодекса на застраховането е транспонирана Директива 2009/103/ЕО, с която е отменена Директива 72/166/ЕИО, запазено (задължително) действие има Решението на СЕС от 04.09.2014 г. по дело С-162/13. С него по преюдициално запитване на Върховния съд на Словения СЕС е решил чл. 3, пар. 1 Директива 72/166/ЕИО да трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване, което отговаря на обичайната функция на превозното средство, т. е. е необходимо вредите да са настъпили при използването му като средство за транспорт, за да са покрит риск от задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е обсъдил и решението на СЕС от 28.11.2017 г. по дело С-514/16 г., за което е приел, че макар и по преюдициално запитване на въззивен съд в Португалия за тълкуването на отменената Директива 72/166/ЕИО, също има запазено (задължително) действие за тълкуването на Директива 2009/103/ЕО. Посочено е, че предмет на главното производство е бил иск на увреденото физическо лице срещу застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите за обезщетение на вреди, настъпили в резултат на преобръщане на селскостопански трактор, който не се е движил, а двигателят му е бил използван за задвижване на помпа за пръскане с хербицид. СЕС е решил, че чл. 3, пар. 1 Директива 72/166/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в разпоредбата понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към настъпилото произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира като работна машина двигателна сила, необходима за задвижване на помпа на пръскачка с хербициди. В съобразителната част на решението СЕС е подчертал, че при определени категории превозни средства се наблюдава съвместяване на функции. Те могат да се използват както за средство за транспорт, така и за машини, които генерират двигателна сила. Така могат да причинят вреди не само когато се движат, но и когато са използват в спряло положение като машини, генериращи двигателна сила. СЕС е намерил за съществено националната юрисдикция, съобразявайки конкретния случай, да прецени дали увреждането е настъпило в резултат на използване на превозното средство за транспорт или като работна машина, т. е. не за средство за транспорт, доколкото вторият случай не е покрит риск от задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Според установените факти въззивният съд е приел, че към момента на увреждането на ищеца бетон-помпата е в престой и е използвана не като средство за транспорт, а като работна машина в дейността й по наливане на бетона. Това е станало с помощта на приспособление, състоящо се от метални тръби, свързани с гумен маркуч, закрепени на метална стрела. В процеса на наливане на бетоновия разтвор бетон-помпата е била укрепена с хидравлични цилиндри от четирите си страни, което заедно с разгънатия работен орган (маркуч), осуетява всяка възможност да се използва като средство за транспорт (така заключението на вещото лице). В работния режим двигателният механизъм на бетон-помпата може да се използва и в конкретния случай е бил използван не за придвижване, а за наливане на бетонов разтвор. Въззивният съд е заключил, че телесните увреждания на ищеца, виновно причинени от водача на бетон-бомпата, не са покрит риск от договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, по който ответникът е застраховател. Допълнил е, че различен извод не следва от одобреното споразумение, с което е приключило наказателното производство срещу Д. К.. То има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НК), но за него чл. 300 ГПК не се отнася, защото престъплението по чл. 134, ал. 1 НК няма за предмет (състава му не съдържа в своите елементи) телесни увреждания, причинени другиму вследствие притежаване или използване на превозно средство.

При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите процесуалноправни въпроси не обуславят решението. Еднозначна е практиката на Върховния касационен съд, включително с решенията, на които касаторът се позовава, че влязлата в сила осъдителна присъда е задължителна за гражданския съд при разглеждането на иск, основан на последиците от престъпно деяние. Същото действие има и споразумението, одобрено от наказателния съд (чл. 383, ал. 1 НК). Както обаче въззивният съд е приел, престъплението по чл. 134, ал. 1 НК не включва в своите елементи фактите, които пораждат отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите – вреди на трети лица от притежаването или изполването на превозно средство. Следователно фактическите констатации и правните изводи в обжалваното решение не е следвало и не са базирани на задължителното действие, с което се ползва и влязлото в сила споразумение, одобрено от наказателния съд. Въззивният съд се е позовал на него, за да изясни всички факти по инцидента от 20.05.2020 г., но доколкото съставът на престъплението по чл. 134, ал. 1 НК не включва всички релевантни по чл. 477, ал. 1, респ. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ обстоятелства, в съответствие с практиката на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че то няма действието по чл. 300 ГПК. В случая, искът е основан, а спорът е проявен в обстоятелството дали виновно причинената от Д. К. тежка телесна повреда на ищеца е по причина на използването на бетон-помпата във функцията на превозно средство, включително при престой. По процесуално-правните въпроси са изключени общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, а и по т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, доколкото настоящият състав споделя установената практика по чл. 300 ГПК.

Не обуславя решението повдигнатият материално-правен въпрос, според предназначението на автомобила бетон-помпа покриват ли се от задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите отговорността на водача-оператор на действията на водача свързани с обезопасяването й против преобръщане по време на престой при използването на бетон-помпата за пренос на бетон. Това е така, защото по начина, по който е формулиран, въпросът съдържа твърдение, чиято вярност не само не е установена, а е отречена от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка – използването на бетон-помпата към момента на увреждането на ищеца като превозно средство. Въззивният съд е приел друго, решавайки и основния спор за фактите между страните, - уврежданията на ищеца са по причина на използване на бетон-помпата за работна машина, като средство в дейността по изливане на бетон. Така обжалваното решение не противоречи, а съответства на решението от 28.11.2017 г. на СЕС по дело С-514/16. Допълнително, обжалваното решение не влиза в колизия и с двете решения на СЕС, на които касаторът се позовава. И в двете решения СЕС е приел, че отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива вредите от използването на превозното средство в съответствие с обичайната му функция – като средство за транспорт, включително по време на престой. По този въпрос са изключени общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Въпреки изхода на делото отговорността на касатора по чл. 78, ал. 3 ГПК не може да се ангажира. Липсват доказателства за извършени от ответника, ответник и по касация, разноски пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 231/23.12.2022 г. по гр. д. № 393/2022 г. на Апелативен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.