Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 3523/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на ТД М. Б. депозирана чрез процесуален представител юрк. К., против Решение № 76/10.07.2023 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по адм. д. № 218 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е отменено по жалба на Х. Д. П., притежаваща [ЕГН], Решение № 32 – 150945/10.05.2022 г. на директора на ТД М. Б. В полза на лицето са присъдени разноски в размер на 10 лева. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК вследствие противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е извършил проверка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Аргументира се с факта, че Д. не е представила кореспонденция или други документи, предшестващи сключването на сделката. Счита, че изготвената справка от интернет сайта е събрана по надлежния ред. Поради защитата, която притежава сайтът, цялата информация в него е била сигурна. Аргументира се, че законосъобразно митническата стойност на стоката е определена по реда на чл. 70 от МКС. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, потвърждаване на административния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – Х. Д. П., не е подала писмен отговор.

Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

По делото е установено следното: На 16.10.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета митническа декларация /МД/ с MPH 20BG001008026011R8 с декларатор и вносител Х. Д. П. и пряк представител „МИРАМАР“ ООД за режим допускане за свободно обращение на стока с описание: „Употребяван пътнически автомобил - катастрофирал марка: SUBARU, модел: FORESTER, първа peг: 01.01.2017 г., цвят: GRAY, р. обем: 2500; д-тел: няма данни; шаси: JF2S JAAC7HG589718“. На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност. Към митническата декларация е приложена фактура № 2735/21.08.2020 г., издадена от „GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC”, 416 COMMERCE WAY, LONGWOOD, FL32750, САЩ. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 2 400 USD /щатски долара/, преизчислена в български лева - 4 014,70 лева. Определените, взети под отчет и заплатени вземания са следните: Мито в размер на 401,47 лв. и ДДС в размер на 883,23 лева. Извършен е последващ контрол на митническата декларация, вследствие на което митническите органи са направили проверка в електронната страница https://autoauctions.io за същия автомобил с идентични характеристики и съвпадащ номер на шаси. Открита е информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 15.08.2020 г. със статус „продаден“ (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) и с посочен продавач GEICO INSURANCE. Публикуваната продажна цена е посочена в размер на 4 475 USD и според митническите органи превишава декларираната пред тях цена в размер на 2 400,00 USD при допускане за свободно обращение. С писмо peг. № 32-298854/20.09.2021 г. от Х. П. са изискани: Доказателства в потвърждение на декларираната цена, документи относно извършените плащания към доставчика, както и др. документи и информация, в т. ч. писмени обяснения от вносителя П.. В отговор на което и с писмо от 15.10.2021 г. Х. П. е депозирала фактура, сочейки, че е заплатена и придобита колата с документ, № 2735/21.08.2020 г., издаден от „GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC”, 416 COMMERCE WAY, LONGWOOD, FL32750 USA на обща стойност 2 400,00 USD. На 04.01.2022 г. е изпратено писмо до лицето по реда на чл. 22, 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година. Писмото е връчено на П. на 25.01.2022 година. В определения 30 - дневен срок вносителят не е изразил писмено становище. На 10.05.2022 г. директорът на ТД М. Б. към Агенция „Митници“ е издал обжалваното Решение № 32-150945/10.05.2022 г., с което на основание чл. 70, 1 и 2, във връзка с чл. 71, 1, буква д) подбуква i) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с МРН 20BG001008026011R8/16.10.2020 г., е определена митническа стойност в размер на 8 433,65 лева. С цитираното решение е постановено, че на основание чл. 77, 1, буква а) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. за стоката от същата МД възниква вносно митническо задължение, като на основание чл. 77, 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. митническото задължение е определено за възникнало на датата на приемане на митническата декларация, а именно 16.10.2020 година. На основание чл. 85, 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., след прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания код по КН 87032390 /код по ТАРИК 8703239000/, спрямо митническа стойност 8 433,65 лева, е определено вносно митническо задължение в размер на 843,37 лева. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, 1, буква а) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и с чл. 77, 2 от регламента, в решението е посочено, че на датата на възникване на митническо задължение, възниква задължение и за ДДС, а именно на 16.10.2020 година. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД в размер на 9 277,02 лева. Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката в размер на 1 855,40 лева. Определено е за стоката от процесната МД, на основание чл. 105, 3 и 4 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл.105, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за вземане под отчет и досъбиране вносни мита и ДДС общо в размер на 1 414,07 лв., от които: вносно мито в размер на 441,90 лв. и ДДС в размер на 972,17 лева.

Съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон при издаване на процесното решение. Посочил е, че митническата стойност е договорната стойност на стоките. Съдът се е аргументирал с обстоятелството, че митническите органи не са обосновали основателни съмнения касателно декларираната митническа стойност на автомобила. Според съда, органът не е извършил анализ на всички относими към казуса факти и обстоятелства.

Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че предметът на правния спор не е механизмът на функциониране на интернет връзката. На касационен контрол подлежи преценката на първоинстанционния съд за отхвърляне на „основателните съмнения" по смисъла на чл. 140, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, т. е. доказани ли са основания за определянето на нова митническата стойност по процесния внос. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, но в случая митническата администрация не е справила с това си задължение. Данните, извлечени от интернет сайтовете, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил, е извършено без годни доказателствени източници, обосноваващи релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. В обсъжданият казус, липсва основание въз основа на което да се даде повече вяра на тези данни, отколкото на събраната по преписката фактура за продажба. На следващо място, дори и да се приемат за установени основанията за съмнение, че договорената цена не е реално заплатената, от това не следва автоматично извод, че реално заплатената е тази, която е посочена на https://autoauctions.io. В цитираната хипотеза, митническите органи е следвало да изложат мотиви касателно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 2 и 3 от МКС. Съответно, без да е доказал тяхната неприложимост, административният орган е определил митническа стойност пак съобразно предвиденото в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност. В този смисъл се налага извода, че съдът основателно е приел за доказано нарушението на материалния закон. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/10.07.2023 г., постановено по адм. д. № 218 по описа за 2022 г. на Административен съд – Ловеч. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ