Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 6816/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Арсенал“ АД - гр. Казанлък срещу решение № 104/03.04.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2022 г. по описа на Административен съд – С. З. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отмени Решение № РР-4632 от 27.07.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/ в частта му по т. 2 – „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване“ и по т.2 от раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта“ като незаконосъобразно със законните последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, „Арсенал“ АД - гр. Казанлък, се представлява от юрк. И., който поддържа касационната жалба, а по същество моли съдебното решение да бъде отменено по изложените в касационната жалба съображения.

Ответникът, директорът на БДИБР, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител по делото е депозирано писмено становище с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура / понастоящем Върховна прокуратура/ дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С атакуваното съдебно решение АС – С. З. е отхвърлил жалбата на „Арсенал“ АД - гр. Казанлък срещу Решение № РР-4632 от 27.07.2022г. за продължаване срока на действие на разрешително № 33140116 (стар № 301800)/23.02.2007 г., последно продължено и изменено с решение № РР-1444/01.03.2012 г., за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в частта му по т. 2, в която е изменено разрешително № 33140116 (стар № 301800)/23.02.2007 г., продължено и изменено с решение № РР-1444/01.03.2012 г., като са определени по-строги индивидуални емисионни ограничения за показателите Общ азот, Общ фосфор и Нефтопродукти, не са заложени параметри в ИЕО за показатели Живак и Кадмий и е поставено изискване в т. 2 от раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта“ за разработване на програма от технически мерки, действия и срокове за недопускане наличието в заустваните отпадъчни води на приоритетно опасните вещества Кадмий и Живак.

За да стигне до този правен резултат, АС – С. З. е приел за установено, че „Арсенал“АД е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 33140116 /стар №301800/ от 23.02.2007 г., последно продължено и изменено с решение № РР-1444/01.03.2012 г., издадено от директора на БДИБР, за ползване на повърхностен воден обект - река Тунджа, която е част от водно тяло с код BG3TU900R042, за заустване на два потока отпадъчни води от експлоатация на съществуващ обект: „Производствена база“, находящ се в землището на град Казанлък, в две точки на заустване. В разрешителното са били определени разрешените индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ за заустваните води, както следва: Заустване №1 /Поток № 1 - промишлени отпадъчни води след заводска пречиствателна станция с Qср. ден=6200,00мі/ден, Qмакс. ч.=0,072мі/сек и Qср. год.=1 550 000,00 мі/год. при следните индивидуални емисионни ограничения: Активна реакция рН 6,0ч9,0, Неразтворени вещества – 25мг/дмі, Нефтопродукти - 2,5 мг/дмі, Арсен 0.1 мг/дмі, Кадмий - 0,1 мг/дмі, Хром (шествалентен) - 0,1 мг/дмі, Хром (общ) - 0.5 мг/дмі, Мед - 0.5 мг/дмі, Олово - 0,2 мг/дмі, Живак - 0,01 мг/дмі, Никел - 0,5 мг/дмі, Цинк - 2,0 мг/дмі, Цианиди (свободни) 0,2 мг/дмі и Фосфор (общ) - 5.0 мг/дмі и Заустване №2 /Поток №2 – смесен поток с Qср. ден= 8 200,00мі/ден, Qмакс. ч.=0,095мі/сек и Qср. год.=2 050 000,00 мі/год. при следните индивидуални емисионни ограничения: Активна реакция pH 6,0 ч 9,0, Неразтворени вещества - 25 мг/дмі, Нефтопродукти - 2,5 мг/ дмі. Арсен - 0,1 мг/дмі, Кадмий - 0.01 мг/дмі, Хром (шествалентен) 0,1 мг/дмі, Хром (общ) 0,5 мг/дмі, Мед - 0,5 мг/дмі, Олово - 0,2 мг/дмі, Живак - 0.01 мг/дмі, Никел 0,5 мг/дмі, Цинк - 2.0 мг/дмі, Цианиди (свободни) - 0.2 мг/дмі, Фосфор (общ) - 5,0 мг/дмі, Азот (общ) - 15 мг/дмі, БПК5- 25 мг/дм и ХПК - 70 мг/дм. Срокът на действие на издаденото в полза на „Арсенал“АД разрешително за заустване на отпадни води е бил до 23.02.2022г.

Със свое заявление вх. № РР-08-108/03.11.2021 г. акционерното дружество е поискало продължаване срока на действие на издаденото разрешително, цитирано по–горе и с Решение № РР-4632/27.07.2022 г. на директора на БДИБР на основание чл. 52, ал. 1, т. 4, чл. 78, ал. 2, чл.72, ал. 1, т. 2, от ЗВ вр. чл.78а от ЗВ, чл. 22, ал. 1, чл. 35, ал. 11 и 15 от Наредба №2/08.06.2011 г., чл.56, ал. 1, т. 6, т.7, т.8, т.9, т.10, т.14 и т.15, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗВ, вр. чл. 16, ал. 1, т. 3, вр. Приложение № 3 от наредба № 2/ 08.06.2011 г., чл. 194б, чл.159, ал. 3 и чл.146о, ал. 3 от ЗВ е продължен срока на действие на разрешителното и същото е изменено, като освен направени корекции относно точното местоположение и адрес на обекта, данни за водния обект и водното тяло, са променени и параметрите на разрешителното с въвеждане на по-строги Индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ по някои показатели, а именно: за Общ азот от 15 мг/дмі на 12 мг/дмі /за Смесен поток ПОВ, БФОВ и ДОВ/; Общ фосфор от 5 мг/дмі на 2 мг/дмі /за двата потока отпадъчни води - Поток № 1 ПОВ и Смесен поток ПОВ, БФОВ и ДОВ/ и нефтопродукти от 2.5 мг/дмі на 0,5 мг/дмі /за двата потока отпадъчни води – Поток № 1 и Смесен поток/, а за показатели живак и Кадмий, за двата потока отпадъчни води, не са заложени параметри в ИЕО. Предвидено е и допълнително изискване, обективирано в раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта“, т. 2, за разработване на програма, в която да се предвидят необходимите технически мерки, действия и срокове във връзка с чл.16, параграф 6, второ тире от Директива 2000/60/ЕО и във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.2, т.1 и 143 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите от 2006г, за не допускане наличието в заустваните отпадъчни води на приоритетно опасните вещества /ПОВ/ Кадмий и Живак.

За да постанови решението си административният орган се е позовал на становище от 15.03.2022 г., изготвено от експерти в отдел „Планове за управление на водите“ при Дирекция „Планове и разрешителни“ към БДИБР, с което е констатирано влошаване на екологичното състояние по БЕК макрозообентос - от умерено през 2016 г. – 2019 г. до лошо екологично състояние през 2020 г. Именно установеното влошаване на екологично състояние на водното тяло – приемник на заустваните отпадъчни води, както и данните от собствения мониторинг на река Тунджа, съгласно които след точката на заустване измерените стойности на вредните биологични елементи и химически вещества са по-големи от тези преди точката на заустване на отпадъчните води за показателите Общ азот и Общ фосфор, според административния орган налагат определяне на по-строги ИЕО за тези показатели, с оглед постигане на целите за опазване на околната среда за повърхностно водно тяло - приемник на отпадъчни води – възстановяване на доброто екологично състояние, опазване на доброто химично състояние на водното тяло и предотвратяване на евентуалното му влошаване. По отношение показателите кадмий и живак решаващият административен орган е приел, че съгласно чл. 16, 6, второ тире от Директива 2000/60/EO, както и във връзка с разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 1 и 143 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите от 2006 г. в срок до 2021 г. следва да се осигури пълното преустановяване на заустванията, емисиите и изпусканията на всички приоритетно опасни вещества, посочени в Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 на Наредбата за стандарти за качество на околната среда за приоритетите вещества и някои други замърсители (ДВ, бр. 97 от 11.12.2015 г.) /сред които безспорно попадат химичните елементи кадмий и живак/, поради което не трябва да се допуска наличието на тези две вещества в заустваните отпадъчни води.

АС – С. З. е заключил, че решение на директора на БДИБР в оспорените части, е законосъобразно като постановено от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл. 79а, ал. 2 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, във вр. с чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗВ, в съответствие с изискванията за писмена форма и излагане на мотиви от фактическо и правно естество, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, като е съобразена и целта на закона - опазване на повърхностните води чрез намаляване на тяхното замърсяване и прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества. Съдът е заключил, че макар производството по издаване на обжалваното решение на директора на БДИБР да е отпочнало по заявление на титуляра на първоначалното разрешително с цел продължаване срока на същото при условията на чл.78 от ЗВ, впоследствие административният орган е приел, че са налице фактическите условия на чл. 73, ал.1, т. 3 от същия закон и в рамките на производството по продължаване срока на издадено вече разрешително е преминал към служебно изменение на част от условията на разрешителното при продължаване срока му на действие, независимо от това, че до този момент „Арсенал“АД-гр.Казанлък е спазвал условията по предходното разрешително. Според АС - С. З. правилно и обосновано директорът на БДИБР е констатирал възникнали противоречия с обществените интереси по см. на чл.73,ал.1, т.3 от ЗВ, като нарушаването на обществените интереси в случая се изразява в това, че с разрешеното на дружеството-жалбоподател водоползване на воден обект се създава опасност от негативни въздействия върху качеството на водите по см. на чл.49, ал.1,т.4 от ЗВ. Административният съд е заключил, че административният орган при издаване на обжалваното решение правилно и в съответствие с материалноправните си правомощия по чл.35 , ал.7, т.1 от Наредба № 2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване / Наредба №2/2011г./ е определил в акта си по-строги ИЕО за показателите Общ азот, Общ фосфор и Нефтопродукти, не е заложил параметри в ИЕО за показатели Живак и Кадмий и е поставил изискване в т. 2 от раздел „Други условия, съобразно спецификата на обекта“ за разработване на програма от технически мерки, действия и срокове за недопускане наличието в заустваните отпадъчни води на приоритетно опасните вещества Кадмий и Живак.Според съда това допълнително ограничение, заложено от административния орган в обжалвания му акт, се обосновава както от установените при извършените поне три замервания и взети проби за емисионен контрол на отпадъчните води недопустими завишения стойностите на някои вредни елементи и вещества, така и на база становището от 15.03.2022г., изготвено от експерти в отдел „Планове за управление на водите“ при дирекция „Планове и разрешителни“ към БДИБР и се явява необходимо за постигане на целите за опазване на околната среда за повърхностното водно тяло - приемник на заустваните отпадъчни води, а именно : река Тунджа след яз.Копринка до яз. Жребчево, р. Крънска и долно течение. Съдът е стигнал до извод и за друга форма на съответствие на издадения административен акт с целта на закона – при констатирано влошаващо се екологично и химично състояние на водното тяло, директорът на БДИБР е избрал по-благоприятната от двете възможни форми на намеса, като е удовлетворил искането на дружеството за продължаване срока на разрешителното му, но при налагане на по-строги ИЕО за онези показатели, водещи до увреждане състоянието на водното тяло, ползвано за заустване на отпадъчни води от промишлена дейност, с което е постигнал съразмерност на наложените ограничения спрямо очакваните ползи и продължаването дейността на дружеството.

Съдът е обосновал законосъобразност на решението на директора на БДИБР и във втората му обжалвана част по т.2 от раздел „Други условия съобразно спецификата на обекта“ за разработване на програма от технически мерки, действия и срокове за недопускане наличието в заустваните отпадъчни води на приоритетно опасните вещества /ПВВ / Кадмий и Живак. В тази връзка съдът е отхвърлил направеното от дружеството –жалбоподател тълкуване на разпоредбата на чл.16, 6,второ тире от Директива 2000/60/ЕО на ЕП и Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите / Директива № 2000/60/ЕО / във вр. с чл.118, ал.2,т.1 и 143 от ПЗР към ЗИД на ЗВ в смисъл, че доколкото ЕК не била приела разписание за пълното или поетапно преустановяване на заустванията, емисиите и увредите от приоритетно вредните вещества / сред които безспорно попадат Кадмий и Живак/, то срокът по 143 от ПЗР на ЗИД на ЗВ вр. чл.118, ал.2,т.1 от ЗВ не бил започнал да тече, съответно неправилно било вменено в задължение на дружеството изготвянето на такава програма за недопускане наличието в зустваните участъци на веществата Кадмий и Живак. Съдът е цитирал Решение № 2455/2001/ЕО на ЕП и Съвета за приемане на Списък на приоритетни вещества, който се добавя като Приложение Х към Директивата, както и други, предприети мерки за контрол на емисиите на ПВВ, цитирани в преамбюла на Директива 2013/39/ЕС за изменение на Директива 2000/60/ЕО и Директива 2008/105/ЕО по отношение на приоритетните вещества в областта на политиката за водите. Според АС-С. З. обстоятелството, че разписаните срокове и мерки по см. на чл.16,6 от Директива 2000/60/ЕО не са систематизирани в един документ не може да обуслови извод за липса на прието от ЕП и Съвета „разписание“, каквото според съда цитираните решение и мерки съставляват. Предвид гореизложеното и въз основа на 143 от ПЗР на ЗИД на ЗВ и чл.118, ал.2,т.1 от ЗВ административният съд е приел, че административният орган правилно е предприел мерки за изработване на техническа програма за пълно преустановяване след 2021г. на заустването в повърхностни води на ПВВ Кадмий и Живак

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно ценене на събрани по делото доказателства - в частност порочното според касатора становище на експертите от отдел „Планове и разрешителни“ към БДИБР от 15.03.2022г. и превратното позоваване на резултатите от собствения мониторинг на дружеството. Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба твърдения за липса на задължителни реквизити на становището, опорочаващи неговата автентичност и доказателствена сила. Цитираната от дружеството-касатор Практическа инструкция за създаване и оформяне на документите в публичната администрация / на заложените изисквания в която по твърдения на касатора становището от 15.03.2022 не отговаря/ е изготвена от Института по публична администрация и няма характеристиките на подзаконов нормативен акт, а по-скоро на помагало. Действащите подзаконови нормативни актове в тази сфера - ПМС №123 от 25.05.2009г. за изискванията за институционална идентичност на администрациите и Инструкция №1 от 11.06.2009г. за институционална идентичност на администрациите, издадена от министъра на държавната администрация и административната реформа, съдържат правила за оформяне на образците за заявления/искания, индивидуални административни актове, декларации и други документ, издавани при административно обслужване, каквото не е производството, при което е издадено становището – от една страна, а от друга - тези ПНА съдържат общи правила за съвсем друг тип документи - заявления за административна услуга, правила за оформяне на индивидуални административни актове, визитни картички, материали за кореспонденция, бланки, оформяне на кореспонденция, рекламни материали. Очевидно е, че процесното становище не попада сред нито една от горните класификации на документи, издавани от администрацията.

Обстоятелството, че върху Становището има вписвания на ръка, както и наличието на дата до подписа на един от подписалите част от него експерти, различна от датата на самото становище, не нарушава съдържанието, истинността и валидността на документа.

Не може да бъде споделено и оплакването на касатора за това, че както административният орган, така и първоинстанционният съд неправилно са ценили резултатите от собствения мониторинг на дружеството за състоянието на заустваните от него отпадни води. Административният орган при преценка условията за продължаване действието на издадено вече разрешително едновременно с преценката за опасностите от замърсяване на ползваното водно тяло, не само че не е длъжен да се съобразява с тази част от извършения собствен мониторинг за състоянието на водите след заустване на отпадните такива, удостоверяващ ненарушаване на допустими максимални стойности на замърсяване по разрешителното, а напротив – за изпълнение целите на ПУРБ и закона същият е длъжен да се позове най-вече на отрицателните данни от собствения мониторинг, удостоверяващи неспазване на максимално допустимите ИЕО. По признание на самия касатор, съдържащо се в касационната жалба / което следва да се цени при условията на чл.175 от ГПК / в поне 50 % от случаите при извършения собствен мониторинг в периода 2018-2021 г. пробите са показали надвишаване на допустимите показатели за наличие на вредни вещества във водното тяло след заустване на отпадните води от промишлената дейност на дружеството.

Неоснователни са и развитите от касатора доводи за неправилност на съдебното решение като противоречащо на материалния закон в частта му, в която административният съд приема законосъобразност на административния акт по отношение незалагането на допустими максимални стойности за веществата Кадмий и Живак и поставянето на условие за изготвяне на технологична програма за недопускане наличието на тези приоритетно опасни вещества в заустваните отпадъчни води.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд в решението му правни доводи относно приложимостта на разпоредбата на чл.118, ал.2,т.1 от ЗВ във вр. с 143 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, доколкото графикът по чл.16, т.6 от Директива 2000/60/ЕС на ЕП и Съвета е отпочнат с Решение № 2455/2001/ЕО на ЕП и съвета от 20 ноември 2001г., с което е утвърден Списъка на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО, т. е. от тази дата тече 20-годишния срок за прекратяване на заустванията на тези приоритетно опасни вещества, сред които страните не спорят, че попадат веществата Кадмий и Живак. Подвеждащи като извадени от контекста на т.4 от Преамбюла на Решение № 2455/2001/ЕО на ЕП и Съвета са твърденията на касатора, че със самото решение, въпреки утвърдения с него Списък, се признава невъзможност за пълното премахване на веществата Кадмий и Живак, тъй като същите присъстват в природата, което пък от своя страна водело до неправилност на съдебното решение в частта, в която признава законосъобразност на административния акт там, където същият не предвижда никакви допустими стойности на тези вещества в заустваните в река Тунджа отпадни води. В същата т.4 от цитираното решение изрично е посочено, че наличието на кадмий и живак в природата следва се съобразява при определяне на мерките за премахване изливането във водна среда на тези приоритетно опасни вещества, произлизащи от човешка дейност. Това условие е спазено при издаване на оспореното решение на директора на БДИБР, доколкото изрично в становището на експертите от отдел „Планове и разрешителни“ към БДИБР от 15.03.2022г. , в графа „ Необходимост от условия в разрешителното „ изрично е записано следното : „ Заустването на приоритетно опасните вещества кадмий и живак се счита за преустановено, ако измерената концентрация на съответното вещество в отпадъчните води /ако е налично/, не надвишава концентрацията съгласно нормативно определените минимални изисквания за качеството на водата на довеждащия водопровод, захранващ производствената дейност, при осигурено пробовземане едновременно на вход на водопровода за производствената дейност и точката на пробовземане .“ Становището от 15.03.2022г. изхожда от експерти към БДИБР и е послужило за фактическо и правно основание за издаване на обжалвания административен акт, като неколкократно е цитирано в него, поради което и на основание Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, изложените в него мотиви следва да се приемат и като мотиви на самия административен акт, т. е. в съответствие с изложеното в Становището следва да се тълкува понятието“ преустановяване заустването на приоритетно опасните вещества Кадмий и Живак“, употребено в оспореното решение на директора на БДИБР. Горните правни доводи определят като неоснователни и развитите от касатора в жалбата му твърдения за постановяване на съдебното решение на АС-С. З. в противоречие с разпоредбите на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води и тези на Наредба № 9 от 16 март 2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Въпреки гореизложеното и дори да не се прилагаше разпоредбата на чл.118, ал.2 т.1 от ЗВ във вр. с чл.16, т.6, второ тире от Директива 2000/60/ЕО / каквото не е становището на настоящия касационен състав/, то и в този случай както съдебното решение на АС - С. З. така и атакувания пред него административен акт биха съответствали на приложимите материалноправни разпоредби, доколкото по силата на националното ни законодателство – разпоредбата на чл.73, ал.1,т.3 от ЗВ и най-вече разпоредбата на чл.35, ал.7,т.1 от Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, в правомощие на директора на съответната басейнова дирекция се предоставя възможността да определи по-строги индивидуални емисионни ограничения от заложените в нормативната ни база, когато това е необходимо за постигане целите за опазване на околната среда за повърхностното водно тяло – приемник на заустваните отпадъчни води.

Твърдението на жалбоподателя, че от 5 години няма промишлено производство, генериращо като отпаден продукт веществата кадмий и живак обезсмисля на първо място правния му интерес от обжалване на административния акт в частта му, в която са предвидени нулеви допустими стойности за тези вещества при точките на заустване, а от друга – облекчава задълженията му за изготвяне на програмата по т.2 от раздел „ Други условия съобразно спецификата на обекта“, отразяващо се отново на интереса му от атакуване на акта и по раздел „Други условия на разрешителното“..

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касационната жалба, такива не следва да бъдат присъждани, въпреки благоприятния за него изход от спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104/03.04.2023 г., постановено по адм. д. № 565/2022 г. по описа на Административен съд – С. З.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА