О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 175

гр. София, 16.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1480/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 443/23.01.2023 г. на П. Х. П., подадена чрез адвокат Ю. С., срещу въззивно решение № 234/05.12.2022 г. по в. гр. д. № 237/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. Към кой момент следва от страна на съда да се установи правото на собственост на погрешно заснетата в кадастралната карта част от имот при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР; 2. Към кой момент следва да се установи дали ищцата Х. Д. е носител на правото на собственост върху спорния имот към момента на изработване на кадастралната карта през 2007 г. въз основа на приетите писмени доказателства и технически експертизи при предявен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск едва през 2022 г.; 3. Води ли произнасянето на въззивния съд извън обема на търсената защита по отношение на претенцията, с която въззивницата е призната за собственик на имот с площ от 117 кв. м., а не на 90 кв. м., каквато именно е била заявената от страна на последната претенция; 4. Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ дворно място, което е било изключено от строителните граници на населеното място и в частност на [населено място],[жк]; 5. Може ли да се придобива по давност собствеността върху такъв имот, попадащ извън регулация; 6. Следва ли въззивния съд да приеме, че дворищната регулация е била приложена, щом като нито са били заплатени придаваемите места към парцел *-*, собствен на ищцата Х. Д., нито са били заети от нея като собственик на парцела, към който са били придадени; 7. Кога дворищнорегулационният план е приложен, какъв е начинът за неговото прилагане и от кой момент се прекратява отчуждителното действие на същия; 8. Следвало ли е да намерят приложение разпоредбите на §8, ал. 1 във вр. §6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ, когато придаването по регулация на процесната част е било извършено от предходния, а не по действащия регулационен план. Ответникът по касационната жалба Х. Б. Д., чрез адвокат И. Ж., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендират се сторените в производството пред касационната инстанция съдебни разноски.

Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 32/01.03.2022 г. по гр. д. № 673/2021 г. на Районен съд - Троян, с което е отхвърлен предявеният от Х. Б. Д. против П. Х. П. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че е допусната грешка в кадастралната карта относно заснемането на поземлен имот с идентификатор ***, като част от около 90 кв. м. от този имот погрешно е заснет като част от поземлен имот с идентификатор ***, която грешка следва да бъде отстранена чрез нанасяне на границата на поземлен имот с идентификатор *** в съответствие с имотната граница на имот пл. № * по кадастралния план на кв. О., [населено място] от 1981 г., съответно признаване за установено, че ищцата е собственик на спорната част от около 90 кв. м., като част от собствения поземлен имот с идентификатор ***. Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на П. П., че Х. Д. е собственик на недвижим имот, придобит по силата на договор за дарение, представляващ, към момента на влизане в сила на КККР на [населено място],[жк]със заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, имот с площ от 117 кв. м. – част от поземлен имот целия с площ 929 кв. м., находящ се в [населено място], обл. Л., с адрес [улица] – урбанизирана територия с номер по предходен план № * с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-49 от 31.08.2007 на ИД на АГКК и е допусната поправка на грешка в заснемането в КККР на [населено място],[жк], на частта от 117 кв. м. от процесния поземлен имот чрез присъединяването към поземлен имот с площ 929 кв. м., находящ се в [населено място], обл. Ловеч, с адрес [улица] – урбанизирана територия с номер по предходен план №*, с идентификатор ***, по координатни точки 1,2,3,5,6,7,8-Х,У или заключена между букви А, Б, В, Г, Д, Е, колорирана със сив цвят на скица-проект № 2 към заключение № 4489/28.07.2022 г. на СТЕ, неразделна част от съдебното решение.

Въззивният съд е приел, че процесният имот е нанесен по регулационен

план на [населено място], одобрен със заповед № 78/10.03.1932 г. и № 1104/24.03.1932 г. на Министъра на обществените сгради, пътища и благоустройството, като имот с пл. № *, за който е бил отреден парцел в кв. 43 с придаваемо място от северната страна от имот с пл. № *. За имот с пл. № * са отредени парцели *-*, *-* и *-* в кв. 43. Сега действащият регулационен план на населеното място е приет със заповед № 912/22.10.1981 г. на председателя на ИК на ОНС-гр. Ловеч. От представените по делото скици на този регулационен план се установява, че имот с пл. № * по регулационния план от 1931 г. е заснет като УПИ-* с пл. № * в кв. 82 с площ от 620 кв. м. и УПИ-*, пл. №* в кв.82 с площ 380 кв. м. Установено е от приетите технически експертизи, че не са уредени регулационните сметки, касаещи придаваеми части към двата парцела от север, представляващи земеделски земи. По всички регулационни планове източната граница на процесния имот е била уредена и е преминавала по стената на жилищната сграда в съседния имот с пл. № *. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри УПИ *-* и част от УПИ *-* в кв. 82 са включени в имот с идентификатор ***, собственост на ищцата Х. Д.. Придаваемите части от север към УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 82 са обособени като самостоятелен имот с идентификатор № ***, като в тях се намират и 117 кв. м. от УПИ *-* в кв. 82 в източната и северната му част.

Съдът е анализирал промяната на собствеността на процесния имот през годините, като е приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху него въз основа на договор за дарение от 24.10.2018 г. от своята баба Х. Ц. Д.. Имотът е описан като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 929 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], с номер по предходен план № *. Бабата Х. Д. също е придобила имота по силата на договор за дарение от Х. Ц., съпруга на починалия Т. Ц., собственик на процесния имот въз основа на разделителен протокол за съдебна делба от 13.01.1977 г., съставен от Троянския районен съд. Вещото лице е посочило, че е налице разминаване в площта на процесния имот, дължащо се на различните геодезични методи за измерване на площта през различните години, а не в резултат на неуредени отношения между прехвърлителите.

С констативен нотариален акт № 129/2008г. за право на собственост, придобито по давностно владение и с нотариален акт № 130/2008г., обективиращ договор за дарение, ответникът П. П. се легитимира като собственик на множество недвижими имоти, един от които е поземлен имот с идентификатор *** с площ от 795 кв. м. в [населено място],[жк], съседен на процесния имот, собственост на ищцата. Въззивният съд е посочил, че доколкото в първоинстанционното производство не е извършена индивидуализация и конкретизация на спорната част, е назначена допълнителна техническа експертиза, която е очертала границите на спорното място, заключено между североизточната граница на имот № *** и № ***, по координатни точки и е изчислила площта му на 117 кв. м. Въззивният съд е посочил, че [населено място] е образуван при обединяването на четири села през 1976 г. – Видима, Зла река, О. и Н.. Към 1932 г. [населено място] е имало одобрен регулационен и кадастрален план, в който имотът, собственост на ищцата, е бил нанесен с пл. № *, с придаваемо място от север от имот № *, като не са събрани никакви доказателства, че той е бил собственост, вкл. към 2008г., на П. П. или на негов праводател. Регулационният план е приет при действието на Закона за благоустройството на населените места в К. Б. /отм./. В него е уредено непосредствено вещнопрехвърлително действие относно придаваемите части при дворищната регулация. Предвидено е, че дворищните регулации влизат в сила един месец и половина след обнародването им, освен като не бъдат обжалвани.Стопанинът е длъжен да присъедини придаваемото място, а след това съседът може да се снабди с изпълнителен лист за дължимата сума. При прилагането на дворищнорегулационния план по ЗТСУ /отм./ е налице трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./. В случая спорното място е било част от имота на ищцата още от 1932 г. в регулационните граници на двата урегулирани поземлени имота - УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 82 по плана на [населено място],[жк]. Дворищнорегулационният план не е бил приложен от ответника по иска, тъй като той не е заел имота, предвид събраните гласни доказателства и по регулационния план от 1981г. процесната част не е била придаваема към неговия имот. До приемане на КККР на [населено място] през 2007 г. процесното място е било урегулирано като част от УПИ *-* в кв. 82 и спрямо него не е имало какъвто и да е спор между страните, като то се е ползвало от Т. Ц., а впоследствие от Х. Д. и ищцата Х. Б. Д.. Към момента на одобряване на КККР на [населено място] границата между имотите с идентификатори *** и *** е следвало да бъде на север по слога между двата имота, а вътрешната източна регулационна граница е следвало да бъде имотна. Предвид допуснатата грешка, спорната част, обособена между б. А, Б, В, Г, Д и Е по скица-проект 2 на вещото лице, следва да бъде присъединена към имота на ищцата.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. чл. 288 ГПК.

Първият и вторият въпрос относно момента, към който следва да се установи правото на собственост при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението. С него е прието, че ищцата е титуляр на правото на собственост към момента на предявяваване на иска, като детайлно е проследено прехвърлянето на процесния имот още от 1971 г., когато съдът с разделителен протокол за съдебна делба е потвърдил собствеността на прадядото на ищцата Х. Д.. Това разрешение не противоречи, а съответства на цитирана от касатора съдебна практика на ВКС. В ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК е прието, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. В случая касаторът обосновава твърдяното противоречие с аргумент за нередовност на исковата молба поради противоречие на обстоятелствената част и петитума, в който се искало установяване на собствеността на спорната част към минал момент /2004 г./. При проверка на това обстоятелство, обосноваващо вероятна недопустимост на въззивното решение, порок от този вид не се открива, доколкото в исковата молба и в уточнението, направено в съдебно заседание пред въззивния съд, не се съдържа искане в този смисъл.

Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по третия въпрос от изложението във връзка с обема на търсената защита при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Наведени се доводи относно нарушаване на диспозитивното начало в гражданския процес при произнасянето на съда, доколкото въззивният съд е признал за установено, че ищцата е собственик на имот с площ от 117 кв. м., а не 90 кв. м., каквато е била претенцията . Предмет на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР съгласно горепосоченото ТР 8/2016, ОСГК, когато се претендира установяване на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот /тоест, когато се твърди грешка в кадастралната карта/, е само тази спорна част от имота. Въззивният съд, допускайки допълнителна СТЕ, която да индивидуализира спорната площ с посочване на нейните граници и точна квадратура, се е произнесъл в рамките на заявената от ищцата претенция, доколкото от приетите по делото доказателства е установил грешка при заснемането в кадастралната карта и кадастралните регистри. Съдът е надлежно сезиран с искане, в което спорната част е очертана по местоположение, приблизителна площ и координатни точки. След като е установил основанието на предявения иск, съдът е допуснал поправка на грешката в заснемането на кадастралната карта чрез присъединяването на спорната площ, конкретизирана с посочване на координатните точки от скица-проект №2, неразделна част от неговото решение, между които е заключена.

Четвъртият и петият въпрос, формулирани от касатора, не обуславят решаващите изводи на въззивния съд. С оглед на това те не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване на решението. Свързани са с твърдението на касатора, че съдът е постановил решението си въз основа на факти, които не са установени по делото. Твърди се, че имотът на ответника е придобит по силата на давностно владение. В решението не е отречено правото на собственост на ответника върху имот с идентификатор *** въобще. Проследени са нотариалните актове за собственост, като е прието, че още към 1932г. спорното място е било част от имота на ищцата. Доколкото предмет на спора е част от ответния имот по координатни точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-Х, У или заключена между букви А,Б, В, Г,Д,Е, колорирана със сив цвят на скица-проект №2, неразделна част от съдебното решение, за която част е установено, че никога не е била придаваема към имота на ответника и е част от имота на Х. Д. в регулационните граници на двата УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 82 още от 1932 г., то въпросите относно възстановяването по реда на ЗСПЗЗ на дворно място и придобиването недвижим имот, попадащ извън регулация, по давностно владение, не са обусловили изхода на спора и не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Последните три въпроса от изложението относно приложението на дворищнорегулационния план също не предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С него е прието, че нито по регулационния план от 1932 г., нито по този от 1981 г. спорната част е била придавана към ответния имот. Няма данни да е осъществен някой от посочените в ТР № 3/1993 г. на ОСГК, способи за приложение на регулационния план, но доколкото и в нито един от тях спорната част не е придадена към имота на ответника, въпросите за неговото приложение са неотносими. Одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри по действащия ЗУТ нямат отчуждително действие, поради което макар и спорната част да е отразена в имота, собственост на ответника, то той не е станал неин собственик. Въззивният съд е приел, че по заварената от ЗУТ регулация няма неуредени регулационни сметки /няма придаваеми места/, поради което не намират приложение разпоредбите на §6, ал. 2 и ал. 4 и §8, ал. 1 ЗУТ.

Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, а именно – вероятна недопустимост. Въззивното решение не е процесуално недопустимо. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или ако без да е надлежно сезиран с разглеждането на спора, е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. В настоящия случай порок от сочената категория не се открива.Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск и в обема на търсената от ищеца защита.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

Предвид изхода на делото касаторът следва да заплати на Х. Б. Д. разноските по делото в размер на 1200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234/05.12.2022 г. по гр. д. № 237/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА П. Х. П., [населено място], да заплати в полза на Х. Б. Д. сумата от 1200 лева - разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: