4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 710

гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 586 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Г. – синдик на „Кемира“ ООД /н./, [населено място], срещу решение № 685/07.11.2022 г. по т. д.№634/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 340/31.03.2022 г. по т. д.№ 1093/2021 г. на Софийски градски съд за признаване за установено по предявения от Фондация „Икономически и правни изследвания“, [населено място], иск с правно основание чл.694, ал.2, т.2 ТЗ, съществуването на парично вземане в размер на сумата от 50000 лв., съставляващо част от подлежащата на връщане сума, платена по сключен предварителен договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. между „Кемира“ ООД и „Еми“ АД и допълнително споразумение към него от 23.04.2012 г., което вземане е било предмет на последователно прехвърляне с договори за цесия от 30.07.2020 г. и 21.12.2020 г. и се ползва с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Кемира“ ООД /н./.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Ответниците „Кемира“ ООД /н./ и Фондация „Икономически и правни изследвания“ оспорват жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че по предварителен договор от 24.02.2009 г. „Кемира“ ООД като продавач и „Еми“ АД като купувач са уговорили прехвърлянето на акции и купувачът е заплатил част от цената (аванс) в размер на 2000000 лв. В допълнително споразумение от 23.04.2012 г. страните са се договорили „Кемира“ ООД да върне получената авансово цена до 31.12.2014 г., а с изявление от 17.08.2016 г. „Кемира“ ООД е признало задължението си към „Еми“ АД за остатък по заплатения аванс в размер на 50420 лв. С договор за цесия от 30.07.2020 г. „Еми“ АД е прехвърлило вземането си на „Темтекс“ ООД, а това дружество е сключило договор за цесия на 21.12.2020 г. с Фондация „Икономически и правни изследвания“. И за двете цесии длъжникът е уведомен. Фондация „Икономически и правни изследвания“ е предявила вземането си за 50000 лв. в срока по чл.685 ТЗ и същото е включено в списъка на приетите вземания, но след възражение на друг кредитор – „ДКК“ ЕАД с определение от 04.06.2021 г. на основание чл.692, ал.4 ТЗ съдът по несъстоятелността е изключил вземането от списъка на приетите вземания. Основание за оспорване на вземането е било позоваване от името на длъжника на изтекла давност.

Въззивният съд е приел, че със споразумението от 23.04.2012 г. страните са констатирали, че сключеният договор за продажба на акции от 24.02.2009 г. не е изпълнен и от двете страни и следва да се счита за прекратен, като са уговорили връщането на платената авансово цена. Синдикът на „Кемира“ ООД /н./ е направил възражение за давност на 21.01.2022 г. след изтичане на срока за отговор на исковата молба, връчена му на 28.06.2021 г., поради което е настъпила преклузия за това възражение. Изложени са съображения, че синдикът в производството по иска по чл.694 ТЗ не участва като страна по материалното правоотношение и не може да въвежда възражение за погасяване на давност на предявените вземания. Посочено е, че участието на синдика е проявна форма на защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност. Длъжникът участва самостоятелно в производството по установителния иск и единствено той разполага с правото да упражни правопогасяващо възражение за давност. Извън тези доводи въззивният съд е съобразил и признанията на вземането на длъжника „Кемира“ ООД, направено от управителя му на 16.08.2016 г., както и в отговор на покана от „Еми“ АД на 28.07.2020 г. за връщане на аванса по договора, поради което е приел, че давността не е изтекла.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя пет въпроса на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и един въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По процесуалните въпроси: „Следва ли въззивният съд да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните?“; „Когато във въззивната жалба са въведени оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада – нарушение по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?“; „Как се установява достоверността на оспорена дата на документ?“ и по материалноправните въпроси: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността?“ и „Длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договор съобразно чл.20 ЗЗД и може ли да тълкува предварителния договор, без да се съобразява с волята на страните, а да я подмени?“ основанието за допускане на касационно обжалване е противоречие с практиката на ВКС.

Тези въпроси са свързани с основния въпрос, поставен като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото – „Легитимиран ли е синдикът в производствата по чл.694 ТЗ да прави възражения за погасителна давност и правопогасяващи и правоунищожаващи възражения?“. Касаторът излага съображения, че освен носителят на правата по материалното правоотношение в теорията се приема, че възражение за изтекла погасителна давност може да се заяви от подпомагащата страна в процеса. Въведени са доводи, че по исковете по чл.694 ТЗ ищец може да е лице, което не е страна по правоотношението, от което произтича оспореното вземане, като законът не ограничава правото на оспорващия кредитор да твърди, че вземането на друг кредитор не съществува поради погасяване по давност. Според касатора в случаите на процесуална субституция субституентът защитава не свое лично материално право и доколкото синдикът участва в производството в такова качество, не следва да се отрича правото му да заявява правопогасяващи или правоунищожаващи възражения. Това право произтичало от правомощията на синдика да осигури справедливо удовлетворение на кредиторите, като не се допуска намаляване на масата на несъстоятелността чрез установяване на несъществуващи вземания поради зле воден или симулиран процес.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по този въпрос липсва съдебна практика. Независимо, че това не е единственият решаващ извод на въззивния съд, за да приеме, че вземането не е погасено по давност, въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и поради обстоятелството, че същият е свързан и с доводите, че съдът по несъстоятелността е приел, че вземането е погасено по давност по реда на чл.690 ТЗ при направено възражение от друг кредитор, а синдикът се е позовал на това възражение. Въззивният съд не е обсъждал тези обстоятелства, както и е приел и че давността е прекъсната. Във връзка с посочените доводи, както и доводите, че не са обсъдени оплакванията във въззивната жалба, че не е доказано съществуването на вземането, касаторът е поставил процесуалните въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд допуска касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Легитимиран ли е синдикът в производствата по чл.694 ТЗ да прави възражения за погасителна давност и правопогасяващи и правоунищожаващи възражения?“.

Предварително държавна такса не се дължи.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 685/07.11.2022 г. по т. д.№634/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва на председателя на І т. о. на ВКС за насрочване на открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК на страните: касатор - В. И. Г. – синдик на „Кемира“ ООД /н./ и ответници – „Кемира“ ООД /н./ и Фондация „Икономически и правни изследвания“.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: