Р Е Ш Е Н И Е

№ 303

София, 22.05.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 1540 /2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационна жалба, подадена от Т. Ц. Т. е допуснато касационно обжалване с определение № 4129 от 18.12.2023 г. на решение № 394 от 26.11.2022 г. по гр. д.№ 514/2022 г. на Окръжен съд-Перник, с което е отменено Решение № 260170 от 09.03.2022г. по гр. д. № 606/2021г. на Районен съд – Перник и вместо това е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден М. И. Г. да прекрати неоснователните си действия, възпрепятстващи нормалното и пълно упражняване правото на собственост на ищеца върху УПИ ***, квартал *** по план на [населено място], [община], като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на УПИ ***и навлизаща в него.

В касационната жалба, касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото съдът не е преценил, че е налице смущаване и пречка за упражняване правото му на собственост – невъзможност да постави ограда без премахване на тръбата, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът е разгледал и е приел, че решението на РС страда от неправилности, които не са посочени във въззивната жалба, т. е., че съдът не е съобразил че въззивното производство се развива при ограничен въззив. Твърди се и необоснованост за изводите, че не са доказани предпоставките на иска по чл. 109 ЗС. По същество счита, че не е доказано кой е поставил тръбата и че тя наводнява имота на ищеца.

Ответникът по касация М. И. Г. оспорва касационната жалба. Счита, че са доказани пречките, които е посочил в исковата молба, като смущаващи правото му на собственост, а изводите на възивния съд счита за неправилни и необосновани.

Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Предявен е от касатора иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден ответника М. И. Г. да прекрати неоснователните си действия, възпрепятстващи нормалното и пълно упражняване правото му на собственост върху УПИ ***, квартал ***по план на [населено място], [община], като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на УПИ *** и навлизаща в него. Твърди, че тази тръба му пречи, защото навлиза в имота му, а и защото не може да постави ограда на регулационната граница на собствения си имот. Допълнително посочва, че водите от тръбата наводняват част от имота му и препятства ползването на тази част и застрояването.

Ответникът оспорва с твърдението, че е разкопавал улицата и че е поставил тръбата, а и защото ищецът няма строително разрешение за ограда.

Безспорно е установено, че ищецът е собственик на УПИ ***, квартал *** по план на [населено място], а ответника – на УПИ ***, кв.***, който е срещу стоящ през улица. СТЕ е установила, че без строителни книжа е прекарана PVC тръба с диаметър 110 мм. под повърхността на [улица], водеща вероятно от УПИ ***, кв.***, която навлиза един метър от уличната регулационна линия в имота на ищеца. Ако имота на ищеца се загради, тръбата ще преминава през оградата. Възможно е да се изгради ограда, но при изпълнението й вероятно тръбата ще трябва да се премахне. Според вещото лице не са спазени техническите изисквания за поставяне на тръбата по гл.ІV, раздел ІV ЗУТ – няма предвиждане за прокарване на тръба по този начин, проект и строителни книжа. Към момента на огледа от вещото лице не са изтичали от тръбата води, но съобразявайки свидетелските показания, че е имало неприятна миризма, вещото лице е посочило, че водите вероятно са отпадни – дъждовни и отходни. Вещото лице е докладвало, че е констатирал следи от протичане на води в УПИ ***. Разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели К. Г. и Д. Д. установяват, че през 2019 г., когато ответникът започнал да строи сграда и ограда в имота си, започнало наводняването на двора на ищеца, миришело неприятно. Т. повдигнал нивото на своя имот, за да не се наводнява. През месец май 2020 г., когато посетили имота на Т. били свидетели как се полагала тръба, която заблатява имота на ищеца – свършвала в двора му. Тръбата била прокарана напречно на улицата от имота на ответника – било разкопано и вече засипано, поради което могли да преминат. Последно лятото на 2020 г. свидетелите видели оттичането на канална вода и миришело неприятно. През 2021 г. ходили в имота на ищеца и видели, че пак се наводнява, но по-малко. Тръбата се виждала в имота на ищеца и била точно там, където трябва да е оградата му.

При тези доказателства, първата инстанция е приела, че са доказани предпоставките на иска по чл. 109 ЗС, че е установено пречене за упражняване правото на собственост, което е твърдяно в исковата молба – навлизане на тръбата в собствения имот на ищеца, невъзможност да направи ограда от към улицата без да се премахне тръбата и неприятна миризма при отичане на води от тръбата, които наводнявали и двора в по-ранен момент, а последното е пречка и за засаждането му.

Във въззивната жалба ответникът М. И. Г. е направил оплакване, че не е бил редовно призован за заседанието пред РС и е бил лишен от възможността да участва в производството и да ангажира доказателства. Твърдял е, че искът не е доказан, защото СТЕ прави констатации и изводи с вероятност и съдът не е извършил съпоставяне между доказателствата – експертизата и свидетелските показания.

Правилно въззивният съд е приел, че е неоснователно оплакването за нередовно призоваване за открито съдебно заседание пред РС, тъй като на ответника е бил връчен препис от исковата молба и е предупреден за последиците при неизпълнение на задължението по чл. 41, ал.2 ГПК, ако не изпълни задължението си по ал.1 на същия текст, поради което не е уважено искането му за допускане на гласни доказателства.

По същество въззивният съд е приел, че събраните доказателства са недостатъчни, за да установят, че наличието на въпросната тръба пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, защото вещото лице посочило, че е възможно да се постави ограда, но при изпълнението й вероятно тръбата ще трябва да се премахне, не било установено и до каква степен тръбата навлиза в имота на ответника. Съдът се е мотивирал и с това, че ищецът не е представил строителни книжа, които да установяват вида и параметрите на евентуално изграждащата се ограда, респ. доказателства, установяващи, че въпросната тръба категорично пречи на изграждането, както и до каква степен пречи на евентуалния строеж. Въззивният съд е приел, че не са доказани и твърденията на ищеца, че течаща от тръбата вода му пречи да засажда и отглежда зеленчукова градина, доколкото по делото не се съдържат доказателства нито за наличие на такава зеленчукова градина, нито за възпрепятстване на ищеца за създаването и отглеждането й, в резултат от полагането на процесната тръба. Съдът се е мотивирал и с това, че дори ответника да е изградил „съответното съоръжение (отводнителен канал или отходен канал)“, то се явява публична общинска собственост по смисъла на чл.19 ал. 1 т.4 б. „а“ от Закона за водите, респ. собственик на това съоръжение става съответната Община. Нито едно доказателство по делото не посочвало с категоричност, че именно ответникът е положил процесната тръба, а твърденията на свидетелите в подкрепа твърденията на ищеца се базирали на информация, дадена им от ищеца, като последния безспорно имал интерес от изхода на делото, поради което показанията им следвало да се преценяват и обсъдят при условията на чл. 172 ГПК. С тези мотиви, въззивната инстанция е отменила решението на РС като неправилно и е отхвърлила иска.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на изложените изводи на въззивния съда.

При констатираното от вещото лице, изготвило СТЕ, че тръбата преминава през улицата и навлиза в имота на ищеца с около един метър, е нелогичен и необоснован извода на въззивния съд, че не е доказано посоченото в исковата молба смущаване и пречене на ищеца да упражнява правото си на собственост. В съдебната практика е изяснено, че когато ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, той създава пречка или смущава нормалното упражняване правото на собственост, което е абсолютно право и изисква всички правни субекти да се въздържат от такива действия. В такъв случай собственикът не е длъжен да търпи в имота си такива действия, които се извършва без негово съгласие, а защитата срещу тях е чрез предявяване на иск по чл. 109 ЗС. Самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. /В този смисъл са мотивите по т.3 към ТР № № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. Тази хипотеза е дадена като пример за това как естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

Неправилно – необосновано и в нарушение на чл. 109 ЗС е прието от въззивният съд, че, искът е недоказан и поради това неоснователен, защото

ищецът не е представил строителни книжа, които да установяват вида и параметрите на евентуално изграждащата се ограда, респективно че въпросната тръба категорично пречи на изграждането й, както и до каква степен пречи на евентуалния строеж. Тръбата, преминаваща уличната регулационна линия на парцела, собственост на ищеца и навлизаща в него с около метър без съгласието му е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, защото смущава нормалното упражняване правото му на собственост. Всяко навлизане в чужд имот без съгласието на собственика, което не е „с оглед благоустройствени и здравни цели“, предвидени в специалните благоустройствени закони, към които препраща чл. 53 ЗС може да смущава или пречи за упражняване правото на собственост. Предявяването и уважаването на негаторен иск, не зависи от това дали собственикът ще огради имота си и дали е изготвил строителни книга са изграждане на ограда, защото упражняването на правото на собственост не зависи от подобни действия. Границите на имота се определят от пространственият обхват на правото на собственост според основанието, на което е придобито то, съг. чл. 24, ал.1 ЗКИР, а не от изграждането на ограда. Ищецът може да владее, ползва и да се разпорежда с целия си имот и без да е ограден. Замеделските имоти не се ограждат, но това не лишава собствениците им от защита по чл. 109 ЗС.

Неправилен е и извода, че независимо кой е поставил тръбата напречно на улицата без строителни книжа и спазване на нормативните изисквания за това, тя съставлява „отводнителен канал или отходен канал“ и се явява публична общинска собственост по смисъла на чл.19 ал. 1 т.4 б. „а“ от Закона за водите. От показанията на свидетелите и заключението на СТЕ се установява, че тръбата е прокарана напречно на улицата, за да отводнява имота на ответника в процеса на изграждане на сградите в него. Към настоящия момент сградите са изградени и от тръбата вече не изтичат води, но тя е останала напречно на улицата, като преминава през улично регулационната линия на УПИ на ищеца и навлиза около метър в имота му. С това си позициониране тя пречи на ищеца да си изгради ограда от към улицата, а е и източник на неприятна миризма. Нито се твърди нито е установено тази тръба да е изградена съобразно предвиждане по плана и със строителни книжа и да е част от водоснабдителната система или от мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване, обеззаразяване или от уличните разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии, поради което извода, че е станала публична общинска собственост е в противоречие с чл.19 ал. 1 т.4 б. „а“ от Закона за водите. Общината не би следвало да отговорна за подобно неоснователно действие, особено в частта, в която тръбата попада в имота на ищеца.

Необоснован е и извода на въззивният съд, че не е доказано, че ответникът е поставил тръбата, чието премахване е поискано и че не е установено протичане на отходни води сега. Преченето за упражняване правото на собственост, което е твърдял ищеца е от самото позициониране на тръбата през регулационната граница навътре в имота на ищеца и невъзможността да изгради ограда по регулационната линия, което е доказано по делото. Обстоятелството, че сега не изтича вода от тръбата не е основание за отхвърляне на иска, тъй като другите две пречки, посочени в исковата молба - навлизането на тръбата в имота на ищеца и невъзможността да си изгради ограда на регулационната линия съществуват и пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Доколкото тръбата е позиционирана напречно през улицата от имота на ответника към имота на ищеца, искът по чл. 109 ЗС осигурява защита на правото на собственост освен от този, който създава неоснователното действие и от този, който поддържа това състояние.

Предвид изложеното, възивнтото решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, поради което следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване допълнително на процесуални действия, по аргумент от чл. 293, ал.3 ГПК, настоящата инстанция следва да постанови решение по същество на спора. Предпоставките на иска по чл. 109 ЗС са доказани по изложените аргументи, поради което предявеният иск е основателен, следва да се уважи. Като последица от това и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора-ищец следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за производството пред ВКС и пред РС в доказаният общ размер на 2240 лв. /от които за производството пред ВКС – 880 лв. и за производството пред РС – 1360 лв./ За производството пред ОС не са доказани разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:ОТМЕНЯ решение № 394 от 26.11.2022 г. по гр. д.№ 514/2022 г. на Окръжен съд-Перник и вместо това постановява:

ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН-[ЕГН], с адрес: [населено място], местност „Кало“, на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Т. Ц. Т., ЕГН-[ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица]No ***, ет. *** да упражнява правото си на собственост върху собствения му УПИ *** от квартал *** по сега действащия план на [населено място], общ. Перник, одобрен със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976г., изменен със Заповед № 927 от 25.02.2009г. на Кмета на О. П. като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на УПИ *** и навлизаща в него.

Осъжда М. И. Г., ЕГН-[ЕГН], с адрес: [населено място], местност „К.“ да заплати на Т. Ц. Т., със съдебен адрес: [населено място], [улица]No ***, ет. *** деловодни разноски за всички инстанции в размер на 2240 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: