Определение №4004/12.12.2023 по гр. д. №1548/2023 на ВКС, ГК, I г.о., докладвано от съдия Теодора Гроздева

5определение по гр. д.№ 1548 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 4004

София, 12.12. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К. ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

Т. Г.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 1548 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К.- Г. срещу решение № 51 от 07.02.2023 г. по в. гр. д.№ 394 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което частично е отменено решение № 9001 от 14.10.2022 г. по гр. д.№ 14 от 2020 г. на Районен съд - Чепеларе и като краен резултат е отхвърлен искът за допускане на съдебна делба между К. Т. К., С. В. Ш., А. В. К.- Г., Е. Д. К. и А. Д. К. на пристройка - котелно помещение от 11,70 кв. м. на първия етаж и пристройка - стая в незавършен вид с площ от 11,70 кв. м. на втория етаж от триетажна сграда с идентификатор ......, построена в имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място] от 2006 г.

В касационната жалба се твърди, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят следния въпрос, уточнен от настоящия състав: Следва ли съдът да допусне до делба пристройка, която е неподлежащ на премахване незаконен строеж и не представлява самостоятелен обект на собственост ? По въпроса се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 540 от 30.07.1997 г. по гр. д.№ 297 от 1997 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 263 от 26.02.1985 г. по гр. д.№ 24 от 1985 г. на ВС, І г. о., решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр. д.№ 107 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 55 от 16.04.2019 г. по гр. д.№ 1754 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.

В писмен отговор от 06.04.2023 г. ответниците по жалбата А. Д. К. и Е. Д. К. оспорват тази жалба. Молят касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /съделители по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба на жилище, апартамент с идентификатор ...... с площ 37 кв. м., представляващ самостоятелният обект на първия етаж в триетажна жилищна сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2006 г.; жилище, апартамент с идентификатор ..... с площ от 44 кв. м., представляващ самостоятелният обект на втория етаж в същата сграда, както и на избения етаж от триетажната жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 80371.241.891 с площ 250 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-57 от 28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица]. С оглед уточнителната молба на ищците от 13.05.2022 г. съдът е приел, че искането за делба включва и пристройките към двата жилищни етажа.

За установяване площта и границите на делбените имоти са изслушани съдебно-технически експертизи. От заключението на първата от тях /експертизата на в. л.инж.Т. Д.- Т. и инж.М. Т./ се установява, че застроената площ на първия етаж /без общите части - вътрешно стълбище/ е 48,20 кв. м. жилищна част и 11,70 кв. м. котелно помещение, което е пристройка към сградата; застроената площ на втория етаж е 47,85 кв. м. /без общите части - вътрешно стълбище/ с пристройки от 15,8 кв. м.: стая от 11,70 кв. м. и баня и тоалетна от 4,10 кв. м. Експертизата установява, че в кадастралната карта ет.1 и ет.2 от триетажната жилищна сграда са заснети като самостоятелни обекти с идентификатори ...... и ......, като в очертанията им е включена и пристройката от северната страна. Според експертизата, по представените нотариални актове към делото обектите, предмет на делото, представляват първи и втори етаж без пристройката, а всеки от етажите се състои от кухня, две стаи и салон. Вещите лица разясняват, че на първия етаж няма функционално свързване между етажа и пристройката, а за тази пристройка /ползваща се като котелно помещение/ се влиза от външен вход - врата на западната фасада на пристройката. В пристройката на втория етаж /стая с площ от 11,70 кв. м./ се влиза от врата в общия коридор, представляваща преди пристрояването прозорец на сградата. Към втория етаж има и втора пристройка, която не е предвидена в проекта на основната пристройка и която е обособена като баня и тоалетна към жилището на ет.2.

От заключението на втората съдебно-техническата експертиза на арх.Е. М. се установява, че към триетажната жилищна сграда са изградени две пристройки по северната фасада. Едната е пристройка на два етажа, като първият етаж представлява котелно, а вторият - стая, която не е завършена. Другата пристройка е на един етаж и представлява санитарен възел към втори жилищен етаж. Вещото лице изяснява, че на първия етаж от пристройката са изградени всички комуникации: има захранване с чиста вода, канал и електрическа инсталация, изграден е димоотвод и помещението в този вид може да се ползва за котелно. Към момента на огледа това помещение на първия етаж обслужва единствено и само третия етаж и според вещото лице няма характер на обща част или на самостоятелен обект. Вторият етаж на пристройката към момента на огледа се ползва за склад за домашен инвентар; функционално то не е свързано с втория жилищен етаж; през това помещение преминават всички комуникации от първия към третия жилищен етаж - водопровод, канализация и тръби за отопление. Ако над това помещение не се намира санитарен възел, то може да се обособи като самостоятелен обект „склад“. След значително преустройство въз основа на одобрен инвестиционен проект помещението може да обслужва и втория жилищен етаж.

Въз основа на констатациите на експертизите въззивният съд е приел, че първият етаж на пристройката представлява котелно помещение, което обслужва само третия жилищен етаж, който не е предмет на делба по настоящото дело. През пристройката на втория етаж преминават всички комуникации за и от третия жилищен етаж - водопровод, канализация и тръби за отопление. Следователно процесната пристройка не съставлява самостоятелен обект по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗКИР. Съдът е приел, че за възникване на собствеността по отношение процесната пристройка от значение е не от кого е изградена и са заплащани материалите (твърди се и са събрани доказателства, че това е първоначалният ищец В. К.), а какво е функционалното й предназначение. Участието в строителството под формата на труд или заплащане на материали би могло да създаде само облигационни отношения между страните. Доколкото двата етажа на пристройката нямат функционална връзка с първия и втория жилищни етажи, а обслужват единствено и само третия жилищен етаж, въззивният състав е стигнал до извода, че пристройката не съставлява принадлежност към първи и втори жилищни етажи по смисъла на чл.98 ЗС. Според съда не се касае и за обща вещ по смисъла на чл.38 ЗС, тъй като пристройката по предназначение не служи за общо ползване, а обслужва единствено третия жилищен етаж. Затова първоинстанционното решение в частта, с която пристройката е допусната до делба като част от първи и втори жилищни етажи, е отменено и в тази част искът за делба е отхвърлен като неоснователен.

Предвид тези мотиви на съда касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК /породи противоречие с приетото в решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр. д.№ 107 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г. о./ по уточнения от настоящия състав правен въпрос: Следва ли съдът да допусне до делба пристройка, която е незаконен строеж и не представлява самостоятелен обект на собственост ?

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 07.02.2023 г. по в. гр. д.№ 394 от 2022 г. на Смолянския окръжен съд.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите К. Т. К., С. В. Ш. и А. В. К.- Г. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата им в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната им жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Дело
  • Светлана Калинова - председател
  • Теодора Гроздева - докладчик
  • Гълъбина Генчева - член
Дело: 1548/2023
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Първо ГО

Други актове по делото:
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...