О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60311

гр.София, 26.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и първа година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И.

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 4551/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.

Делото е образувано по молби вх.№ 1785/ 30.08.2021 г. и вх.№ 2254/ 18.10.2021 г. на С. Т. С., лично и в качеството му на законен представител на малолетното дете С. С. С., за отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновски апелативен съд № 87 от 26.07.2021 г. по гр. д.№ 229/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Габровски окръжен съд № 6/ 22.02.2021 г. по гр. д.№ 44/ 2021 г. и по този начин е допуснато на основание чл.102 вр. чл.80 ал.2 СК непълното осиновяване на детето С. С. С., ЕГН [ЕГН], с биологични родители С. Т. С. и И. К. Х., от Г. И. Р. и е постановено вписване на това обстоятелство в акта за раждане на С. С..

В молба вх.№ 1785/ 30.08.2021 г. са изложени съображения, че молителите били лишени от възможността да защитят правата си. Нарушенията по отношение на молителя С. С. се състояли в това, че не бил конституиран като ответник по делото, макар това да било необходимо предвид обстоятелството, че осиновяването е извършено против съгласието му и при установяване на обстоятелството, че трайно не полага грижи да детето С. и не му дава издръжка. Тази констатация съответствала на основанието за лишаване от родителски права и съгласно установената практика в този случай С. С. следвало да участва в производството по делото като главна страна. Съдът обаче не допуснал това и съответно го лишил от възможността да доказва твърденията, на които основава правата си. По отношение на детето С. нарушението се състояло в неназначаването на особен представител, макар интересите му с осиновителката Г. Р. /баба на С. по майчина линия/ да били противоречиви. Изложени са и доводи за извършени от съда нарушения в процеса на доказване. При тези обстоятелства молителите считат, че са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.5 ГПК и претендират на това основание влязлото в сила решение да бъде отменено.

В молба вх.№ 2254/ 18.10.2021 г. се претендира наличие на основание за отмяна на посоченото решение по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Новото обстоятелство, което налагало отмяната, се състояло в това, че осиновителката предприела действия за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от името на осиновеното дете. Това сочело на користна цел за подаването на молба за осиновяване, а не, както се мотивирал съдът, от обич към детето.

Ответната страна Г. Р. оспорва молбите като недопустими, евентуално – като неоснователни.

Съдът намира подадените молби за недопустими. Производството по допускане на осиновяване е охранително, а не спорно правораздавателно и актът, с който приключва, не се ползва със сила на пресъдено нещо. С. П. № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/ 1977 г., Пленум на ВС, т.2 и Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.3, отмяната цели и преодоляването на необжалваемостта на влязлото в сила решение, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждането на силата на пресъдено нещо. Целта на производството по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съда. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле. Затова не подлежат на отмяна съдебните решения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, включително тези, постановени в охранителните производства.

Неоснователно молителите поддържат наличие на възможност да се поиска отмяна и предвид обстоятелството, че по отношение на молителя С. С. са констатирани наличие на предпоставки за лишаване от родителски права. Дори същият да е трябвало да бъде конституиран като ответник в производство за лишаване от родителски права, то е такова на спорна съдебна администрация /а не исково/ и решението по него също не би подлежало на отмяна /Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/ 2014 г., ОСГТК, ВКС, т.4/. Този вид решения нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква сила на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо. С решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, не се разрешава материалноправен спор. Затова те също не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.

По изложените съображения съдът намира подадените молби за недопустими и

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молби вх.№ 1785/ 30.08.2021 г. и вх.№ 2254/ 18.10.2021 г. на С. Т. С., лично и в качеството му на законен представител на малолетното дете С. С. С., за отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновски апелативен съд № 87 от 26.07.2021 г. по гр. д.№ 229/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Габровски окръжен съд № 6/ 22.02.2021 г. по гр. д.№ 44/ 2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.№ 4551/ 2021 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването му на молителите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: