№ 60414

София, 26.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2679/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. П. като пълномощник на С. С. С. срещу въззивно решение № 714, постановено на 14.04.2021 г. по в. гр. д. № 3580/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от жалбоподателката срещу община Варна иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ 339 кв. м., находящ се в [населено място], с. о. „Р.”, при описани граници.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. включват ли се в остатъчния фонд по чл.19 ЗСПЗЗ земеделските земи, за които липсват писмени доказателства да са били обобществени и да подлежат на възстановяване, като се поддържа противоречие с решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г., решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. и решение № 488/19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г. на ВКС, първо г. о.; 2. вторият въпрос е относно задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими...