О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60838 гр.София, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРИЯ ИВАНОВА

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1947 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба вх.№ 77507/03.12.2020 г. на П. Х. Н.-У., приподписана от адвокат В. В. от САК, срещу решение № 1453/03.07.2020 г. по в. гр. д.№ 5693/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение от 08.07.2019 г. по гр. д.№ 5023/2017 г. на Софийски градски съд, 4 състав и са отхвърлени исковете на П. Х. Н.-У. против ЧСИ О. С. М., на основание чл.74 ЗЧСИ, за обезщетение на вредите, причинени вследствие на незаконосъобразни изпълнителни действия.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението. Твърди се, че решението страда от такъв тежък порок, тъй като не държи сметка за сторените възражения пред ЧСИ, които в конкретния случай се явяват противопоставими на взискателите. Следвало е да бъде зачетено, че между страните по изпълнителното дело е имало висящ съдебен спор относно правото на собственост върху недвижимия имот, а ЧСИ е следвало да приеме, че ищцата, макар в качеството на длъжник по изпълнителното дело, разполага с правата на трето лице по смисъла на чл.523, ал.2 и чл.525 ГПК, поради което като неприлага посочените разпоредби очевидно причинява вреди, а предявения иск за обезщетение е основателен и доказан.

От ЧСИ О. С. М. е подаден писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не следва да бъде ангажирана отговорността на частния съдебен изпълнител за обезщетение на вреди, вследствие на проведени незаконосъобразни изпълнителни действия, тъй като не се установяват елементите на фактическия състав на непозволено увреждане – виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, от което е причинена вреда в причинна връзка с увреждането. Съдът е установил, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист по влязло в сила решение и уважен иск за собственост срещу ищцата, с което е осъдена да предаде владението на недвижим имот. Според мотивите на съда, частният съдебен изпълнител е обвързан от субективни предели на изпълнителния лист, а ищцата е била длъжник по приключилото исково производство, поради което няма правата на трето лице по смисъла на чл.523, ал.1 ГПК. След като има издаден по надлежния ред изпълнителен титул, ЧСИ М. е бил задължен да извърши въвод във владение спрямо длъжника в изпълнителния лист, поради което изпълнителни действия са правомерни, а предявения иск по чл.74 ЗЧСИ е неоснователен.

При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като изложените доводи не обосновават нарушения на основни принципи в гражданския изпълнителен процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за извършване на въвод във владение и способите за защита на длъжника. Съгласно установената практика на ВКС – напр. решение № 198/05.05.2011 г. по гр. д.№ 4864/2008 г., II г. о., по аргумент от чл.299, ал.1 ГПК, спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на изпълнение. Това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при условията на чл.255 от ГПК (отм.), респ. чл.439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание. В същия смисъл са решение № 14/15.02.2021 г. по гр. д.№ 3343/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 212/31.10.2018 г. по гр. д.№ 1541/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 104/08.08.2019 г. по гр. д.№ 2844/2018 г. на ВКС, III г. о., с които се приема, че съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Влезлият в сила съдебен акт, с който се признават правата на взискателите и издаденият въз основа на него изпълнителен лист, обвързват частния съдебен изпълнител и съобразяването му с тях изключва противоправността на изпълнителните действия, респ. отговорността по чл.45, ал.1 ЗЗД.

Отделно от изложеното, в ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, се приема, че въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия. За да може да бъде извършен въвод, взискателят трябва да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на същия имот. Разпоредбата на чл.523 ГПК урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице, т. е. което е различно от длъжника по изпълнителния лист и следователно това лице не може да се ползва от предвидената в чл.523, ал.2 и чл.524 ГПК защита.

Изводите на съда в обжалваното решение са изцяло в съответствие с указанията в цитираното тълкувателно решение и в този смисъл липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми. Въззивното решение съдържа конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, с оглед на което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1453/03.07.2020 г. по в. гр. д.№ 5693/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.