Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. Б. Членове: ЛЮБКА ПЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 3720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт З. Б., в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 276/ 19.02.2024 г. по административно дело № 503/ 2023 г. на Административен съд– Кърджали (АдмС Кърджали), с което същият е осъден, да заплати на Д. М. от град Кърджали, на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл.117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в производството липсват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че в КСО ползването на адвокатска защита не е задължителна, а лицето е ангажирало услугата на адвокат изцяло по своя преценка. Освен това с ново изменение на чл.120, ал. 2 от КСО в сила от 01.08.2023 г. законодателят изрично е предвидил, че при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и да се отхвърли предявената искова молба против НОИ като неоснователна и недоказана. Претендира извършените съдебни разноски.

Ответникът - Д. М. М. в писмен отговор, подаден от адвокат М. Б. оспорва касационната жалба като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение № 276/19.02.2024 г. по административно дело № 503/2023 г. Административен съд - Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на Д. М. М. от [населено място], О. К. на основание чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, сумата 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване на Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, отменено от горестоящия административен орган като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски за първоинстанционното дело в размер на 410 лв.

За да достигне до този резултат адм. съд е установил, че с Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал.3 от КСО на г-н М., поради това, че ищецът няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години. Горното разпореждане е оспорено с жалба, подадена от името на Д. М., чрез адв. К., и отменено от горестоящия административен орган – директор на ТП на НОИ-Кърджали, при спазване на задължителното производство по обжалване по административен ред пред този орган. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023 г., с което адв. К. е упълномощена да представлява жалбоподателя по административното производство пред горестоящия административен орган. Договорено е възнаграждение в размер на 500 лв, платено в брой към датата на сключване на договора.

Във връзка с подадената жалба, с Решение № 2153-08-260/30.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отменено Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 и преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне.

При това положение, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – разпореждане, отменено с влязъл в сила друг административен акт по реда на задължителното административно обжалване пред горестоящия орган.

Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт – процесното разпореждане, отменено по съответния ред с влязло в сила решение на горестоящия административен орган, ищецът е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия, впоследствие отменено като незаконосъобразно по административен ред.

Посочил е, че ищецът М. е направил разход за адвокатско възнаграждение именно във връзка с оспорване на разпореждането на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 500 лв., каквато сума е заплатил ищецът, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Обжалваното решение е правилно.

Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения - чл.98, ал.1, т.1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е административен акт, отменен във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали в конкретният случай се е развило по реда на КСО, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред.

Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото съгласно новата редакция на чл.120, ал.2 от КСО в сила от 01.08.2023 г. е налице изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение.

В чл.117, ал.1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, като в т.2, б. „а“ е посочено за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал.1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Според чл. 117, ал.5 КСО Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред".

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Издаденото решение на директор на ТП на НОИ - Кърджали не съдържа разпореждане относно разноските, поради забраната на КСО. Следователно за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Основния закон и на принципите на правовата държава. Разпоредбата на чл.7 от КРБ е поместена в раздела „Основни начала“ от този най-висш закон, което подчертава важността на този постулат. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО.

Обоснован е изводът на административния съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно Разпореждане № 2113-08-1665#9/24.10.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, което е отменено от горестоящия орган; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат – необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие.

Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правна защита и съдействие не е в пряка причинно следствена връзка с разпореждането. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на Д. М., произтекла от платеното адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав приема и довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват се адекватно следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него.

В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. С. Д. за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 500, 00 лева, платени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда – намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, конструирана защита с изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на процесното разпореждане.

По отношение на възражението на касатора за размера на обезщетението като определен в размера на заплатения адвокатски хонорар по Наредба №1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения и несъобразяване на първоинстанционния съд с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящата инстанция намира, че определеният размер отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и не следва да бъде определяно обезщетение в размер под минималния определен по чл. 8, ал. 2, т.2 от Наредбата.

Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 400 лева за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г. По отношение на възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната по настоящото производство страна настоящата инстанция намира същото за неоснователно, доколкото възнаграждението е уговорено в минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09 юли за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 276/19.02.2024 г. по административно дело № 503/ 2023г. на Административен съд– Кърджали.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Д. М. М. от [населено място], О. К. разноски за касационното производство в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА