О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60603

гр. София,25.11.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№310 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационно жалба на Национална агенция по приходите /НАП/ срещу решение №185 от 30.11.2020 г. по в. гр. д.№201/2020 г. на АС Велико Търново. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №46 от 25.01.2020 г. по гр. д.№220/2019 г. на ОС Велико Търново в частта, с която е признато за установено на основание чл.124 от ГПК, вр. чл.269, ал.1 от ДОПК, че НАП няма право на принудително изпълнение върху стойност от наличността по разплащателната сметка, находяща се в „ПИБ“ АД – клон В.Т. с IBAN BG 44FINV91501016441867 с титуляр „Ландинвест“ ЕООД ЕИК[ЕИК], в размер на постъпилата по нея без правно основание на 28.12.2018 г. сума от 67 104 лв. в резултат на погрешно извършен кредитен превод с платежно нареждане, тъй като това постъпление не е последица на удовлетворяване на вземане на „Ландинвест“ ЕООД към „Водоснабдяване и канализация Й.“ ООД /при начална липса на правно основание/ и по същество не е елемент от актива на имуществото на „Ландинвест“ ЕООД.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно тъй като наложените запори върху процесната банкова сметка осигуряват възможност на взискателя НАП да се удовлетвори от запорираната сума, без да се държи сметка откъде и на какво основание е постъпила тази сума, като следва да се отчете, че НАП не е страна по предявения в производството по същото дело и иск по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу...