О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60180

гр. София, 25.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 844/2021 год. образувано по описа на II г. о.

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по молби вх. № 65990/27.07.2021 год., вх. № 65991/27.07.2021 год. и вх. № 66001/27.07.2021 год., заявена от адв. Т. М. от АК - П. в качеството на процесуален представител съответно на лицата М. Р. Х., Н. М. Х. и Х. Р. Х., всички от [населено място] с искане за допълване на постановеното Определение № 60314 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 844/2021 г. на ВКС – II г. о. по чл. 288 ГПК, като се присъдят на всеки един от ответниците по касация направените в касационното производство разноски. Искането за присъждане на разноски е направено с отговора на касационната жалба, без да е налице произнасяне от съда по това искане. Претендират се разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за всеки един от ответниците по касация.

С отговор на подадената молба по чл. 248, ал.1 ГПК, Н. Р. К., от [населено място] лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната Б. Н. Х., чрез адв. А. Д. от АК - П. е изразила становище, че молбата е неоснователна.

Върховния касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като разгледа молбата и съобрази закона, намира:

Молбите по чл. 248, ал.1 ГПК са подадени в срок и се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са частично основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, всяка съдебна инстанция следва да присъди направените пред нея разноски за защита на страните. Основателността на искането се обуславя от изхода на делото пред съответната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, респ. има същото право и при прекратяване на производството – арг. чл. 78, ал. 4 ГПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба вх.№ 272513 от 10.12.2020 г., заявена от Н. Р. К., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетната Б. Н. Х. срещу Решение № 260350 от 09.11.2020 г. постановено по в. гр. д. № 38/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив по заявените обективно и субективно съединени искове с правно основание по 108 ЗС, за ревандикация на движими вещи.

С Определение № 60314 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 844/2021 г. на ВКС – II г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба вх. № 272513/ 10.12.2020 година на Н. Р. К. лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната Б. Н. Х. срещу въззивно Решение № 260350 от 09.11.2020 година по В.гр. д .№ 38/2020 година на ОС-Пловдив, в производство по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 521, ал. 2 ГПК, като процесуално недопустима на основание чл. 280, ал.3 т.1 ГПК.

Ответниците по касация, Н. М. Х., М. Р. Х. и Х. Р. Х., чрез общия им процесуален представител адв. Т. М. от АК – П., с подадения отговор на касационната жалба е заявила от името на всеки един от доверителите си претенция, при недопускане на касационно обжалване, искане за присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция, по 500 лв. за всеки един от тях.

Към отговора са представени три отделни Договора за правна защита и съдействие № 139617/20.01.2021 г. (л.30); № 09881/20.01.2021 год. (л.33) и № 09882/20.01.2021г.(л. 36), от които е видно, че всеки един от ответниците по касация е договорил за осъществяване на процесуална защита адвокатско възнаграждение от адв.Т.М. АК-П. за касационната инстанция е в размер на 500 лв. /петстотин лева/, като се сочи, че адвокатско възнаграждение е заплатено в брой.

Правото да се иска присъждане на разноски по делото е право на страната, която получава търсената защита с постановения от съответната инстанция съдебен акт в пълен или ограничен обем, съобразно позиция на ищец или ответник в исковия процес.

С разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК законодателят е установил това имуществено право и в хипотезите на прекратяване на делото, в полза на страната която не причина за иницииране на прекратеното производство. В този аспект на разсъждения и с оглед на постановения акт по чл. 288 ГПК за прекратяване на касационното производство на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, молителите в настоящите обединени в едно производства по чл. 248, ал. 1 ГПК, имат правото, всеки един от тях, да му бъдат репарирани направените за защита пред касационната инстанция на разноски.

Настоящият състав на ВКС, с оглед характера на производството и участието като страна на малолетно лице, което е дете на молителя Н. М. Х. и, внучка на останалите двама молители, и като съобрази останалите обстоятелства, приема, че исканията на молителите за присъждане на всеки един от тях на разноски в размер на 500 лв. или общо сума от 1500 лв., не могат да бъдат уважени в пълен размер.

Без съмнение, възражението на касаторката Н. Р. К., изразено лично за себе си и от името на представляваната от нея дъщеря – малолетната Б. Н. Х., че не те са причина за образуването на настоящото касационно дело, е неоснователно, доколкото касационна жалба с вх. № 272513 от 10.12.2020 г., въз основа на която е образувано настоящото дело, е подписана (л.7) от нея.

Неоснователно е и възражението въведено в отговора в срока по чл. 248, ал.2 ГПК именуван „уведомително писмо“, че липсват доказателства за плащането на разноските за адвокат пред касационната инстанция. Съобразно задължителните разяснения по т.1 от ТР № 6/2012 по тъл. к.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че разноските за съответната инстанция се дължат, ако в Договора за правна защита и съдействие е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В случая представените в производството три Договора за правна помощ са надлежно доказателствено средство за доказване на направените разходи за защита.

Видно от постановения по делото диспозитив на определението по чл. 288 ГПК, липсва произнасяне по искането за разноски, поради което и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК същите по принцип следва да бъдат присъдени в установения (доказан) по делото размер.

В настоящият случая, касационният съд съобрази, че ищци в производството (касатори в производството пред ВКС) са Н. Р. К. действаща в лично качество и като законен представител на малолетната дъщеря Б. Н. Х., а ответник по делото и ответник по касация е Н. Х., баща на малолетното дете.

С оглед предмета на делото ищцата лично от свое име е заявила множество обективно съединени искове, касаещи защита правото на собственост на нейни лични вещи (обувки, рокли, панталони, клинове, якета, блузи), така и обективно съединени искове за собственост на движими вещи заявени от името на малолетното дете Б. Н. Х., чиято левова равностойност е с цена на исковете под 5000 лв., факт обусловил недопустимостта на касационното обжалване.

Настоящият състав на касационният съд намира искането на ответника – баща за осъждане на касатора - негова родна дъщеря за заплащане на разноски за недопустимо, доколкото самият той като родител и законен настойник следва да бъде осъден да ги заплати на себе си! Сливането на качествата на кредитор - баща и длъжник - малолетно дете, представлявано от законен настойник - баща, изключва присъждане на припадащата се 1/2 част от претендираните разноски. Искането на Н. М. Х. – ответник по касация не да бъде уважено изцяло, тъй като грижата за децата е поделена между двамата родители и е неморално ответникът в производството да иска малолетната му дъщеря да бъде осъдена да му заплати разноски в производството. В случая размера на разноските следва да бъде редуциран наполовина и на ответника ще бъдат присъдени разноски в касационното производство в размер на 250 лв. като задължено лице по това вземане е само бившата му съпруга Н. Р. К..

Редуциран до размер на 1/2 част следва да бъде и размера на претендираните разноски от страна на М. Р. Х. и Х. Р. Х., доколкото претенцията за дължимите суми (без значение на техния произход) от малолетното лице следва да бъдат поети от двамата родители на малолетното лице. След като претенцията е насочена само срещу майката, то тя следва да бъде осъдена да заплати само половината от паричното задължение, а останалата половина се дължи от бащата.

Макар и без значение от правна гл. т., но не и от морална, в случая е обстоятелството, че в рамките на осъществената защита от страна на процесуалния представител на ответниците по касация, процесуалния им представител е едно и също лице - адв.Т. М. АК-П. и писмените отговори, подадени от нейно име, но за различните лица - ответници по касация, са с едно и също съдържание.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248, ал.1 ГПК във вр. чл. 81 ГПК Определение № 60314 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 844/2021 г. на ВКС – II г. о., относно искането за присъждане на разноски за касационната инстанция, като:

ОСЪЖДА Н. Р. К. с ЕГН: [ЕГН] в качеството на касатор по делото да заплати на Н. М. Х. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Н. Р. К. с ЕГН: [ЕГН] в качеството на касатор по делото и като майка и законен представител на малолетната Б. Н. Х. ЕГН: [ЕГН] да заплати на М. Р. Х. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА Н. Р. К. с ЕГН: [ЕГН] в качеството на касатор по делото и като майка и законен представител на малолетната Б. Н. Х. ЕГН: [ЕГН] да заплати на Х. Р. Х. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) разноски за касационното производство.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. М. Х. с ЕГН: [ЕГН] заявено срещу малолетната си дъщеря Б. Н. Х. ЕГН: [ЕГН] за заплащане на сума от 250 лв. (двеста и петдесет лева) разноски за прекратеното касационното производство разлика до заявения пълен размер от 500 лв. ( петстотин лева ), както и искането на М. Р. Х. и Х. Р. Х. срещу Н. Р. К., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на малолетната Б. Н. Х. в касационното производство, за заплащане на сума общо от 500 лв. ( петстотин лева ), разноски за защита в касационното производство, съставляващи разлика по техните молби по чл. 248, ал. 1 ГПК до заявения пълен размер общо от 1000 лв. (хиляда лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: