О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2895

[населено място], 15.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 1852 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ЗК „Л. И. АД, [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Д. Т., обжалва решение № 80 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 49/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. 3 граждански и търговски състав, с което след отмяна и потвърждаване на решение № 595 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 83/2022 г. на Окръжен съд – В. Т. ГПК е присъдена сума над 20 000 лв до 52 000 лв на Ш. И. Ш., на основание чл. 432 от КЗ, представляваща обезщетение за причинените на Ш. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 03.10.2021 г., както и сумата над 360 лв до 502,86 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от горепосоченото ПТП, ведно със законните лихви върху двете суми, считано от 26.10.2021 г. до окончателното им изплащане.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваните части. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищеца към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалия, прогнозата за отшумяване, икономическите условия в страната към датата на увреждането и по какъв начин тези критерии се отнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение?

2.Как съдът установява дали размерът на определеното застрахователно обезщетение е достатъчен да компенсира пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди?

3.Какви са критериите за посочване на периода от време, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди?

По всички въпроси сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба - Ш. И. Ш. чрез адв. Ж. Д. оспорва подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът Ш. И. Ш. е претърпял неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП , настъпило на 03.10.2021 г. Към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, ЗК „Л. И. АД, [населено място] е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил „Т. А. , с рег. [рег. номер на МПС] “, управляван от А. Е. Д..

Пред въззивната инстанция дружеството-жалбоподател било релевирало оплаквания относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и относно изводите на първоинстанционния съд по отношение направеното от дружеството с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Въззивният съд е приел, че в посоченото пътнотранспортно произшествие пострадалият е получил травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с удара. Травматичните увреждания били: закрито многофрагментно счупване на лявата раменна кост, закрито многофрагментно счупване на капачката /пателата/ на дясната коленна става, мозъчно сътресение - лека степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, кръвонасядания с оток на меките тъкани на лявата мишница и в областта на дясна коленна става. Въззивният съд е установил, с оглед приложената епикриза от 07.10.2021 г., издадена от Клиника по ортопедия и травматология при болница „Св. П.“ - [населено място], че ищецът Ш. е постъпил в болничното заведение на 04.10.2021 г. за извършването на оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник, вследствие фрактури на лява раменна кост и на капачката /патела/ на дясна коленна става, получени при ПТП. Прието е, че оперативно е наместена фрактура на лява раменна кост, фиксирана с плака и заключващи винтове, съответно наместена фрактура на пателата и поставен имплант, като едновременно с това било проведено лечение с антибиотици, антикоагуланти. На основание заключението на вещото лице, въззивният съд е установил, че вследствие на произшествието има трайно засягане на здравето на пострадалия, като въззивният съд е приел, че пострадалият има белег от оперативна интервенция по предната повърхност на лявата мишница по цялата дължина с размери 34 см/0.5 см, ясно изразена хипотрофия на мускулатурата на лявата мишница, болезнени и ограничени движения в лявата раменна става, силно редуцирана мускулна сила с лявата ръка, надлъжно разположен оперативен белег по предната повърхност на дясната коленна става с размери 13 см/0.3 см, ограничени и болезнени движения в дясната коленна става, белег от разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната коленна става, палпаторно болезнен. Установено е, че оздравителният процес правилно е протичал. Обичайният срок за възстановяване на двигателната активност на горния ляв крайник бил около осем месеца, а на двигателната активност на коленната става - около пет месеца, които при възстановяването на пострадалия, не били надвишени. Получените фрактури, след проведеното оперативно лечение за възстановяване на анатомичната им цялост, са били съпроводени със силно болезнени и ограничени движения на горния ляв крайник /при сгъване и разгъване и хватателната функция на пръстите поради засягане на нервите/ и на долния десен крайник за неопределено дълъг период от време за възстановяването им. Установено е, от епикриза от 03.03.2022 г., издадена от Клиника по ортопедия и травматология при болница „Св. П.“ - [населено място], че пострадалият е претърпял втора операция за отстраняване на металната остеосинтеза на пателата през периода 28.02.2022 г. - 03.03.2022 г. По оперативен път била отстранена от пателата на металната остеосинтеза и с оглед на това пострадалият е търпял болки и неразположения.

Установени са претърпените болки и страдания в периода на лечение и възстановяване, както и необходимостта и използването на чужда помощ, с оглед възприетите от въззивния съд свидетелските показания на свидетелите А. И. А. и Г. И. К. сестри на ищеца, чийто показания са кредитирани като непротиворечиви и кореспондиращи с другите доказателства по делото, относно факти, които непосредствено са възприети. Така е установено, че пострадалият в оздравителния период, е пиел лекарства за успокоение на болката, три пъти на ден, в продължение на около 4 месеца. За същия период е бил използвал чужда помощ за къпане, хранене, тъй като не можел да се движи самостоятелно. Въззивният съд е възприел свидетелските показания относно оздравителния процес, като е установен фактът, че десният крак на пострадалия оттичал, като не можел да стъпи на него дори след четвъртия месец. След шестия месец започнал да стъпва на крака. Установено е, че бил нервен повече от обичайното преди катастрофата и продължавал да бъде нервен, избухлив и не говорел с близките си. Прието е, че към момента на приключване на устните състезания има последици, които не са отшумели - не можел да си вдига напълно ръката и да изпъва пръстите на лявата си ръка.

Въззивният състав е посочил, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат отчетени и възрастта на пострадалия към датата на събитието, наличието на ограничени движения на горния ляв крайник при сгъване и разгъване, хватателната функция на пръстите поради засягане на нервите и на долния десен крайник за неопределено дълъг период от време, както и наличието на остатъчни загрозяващи белези по предната повърхност на лявата мишница и дясната коленна става, включително и съобразени конкретните икономически условия в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент, както и като ориентир нивата на застрахователно покритие. Обобщено е, че следва да се определи паричен еквивалент на следващото се обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.

Въззивният съд е приел, че 60 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като по-тежките увреди - фрактура на рамото и мозъчно сътресение бъдат репарирани със сумата от 40 000 лв., а по - леките - 20 000 лв. Посочил е, че върху присъдената сума се дължи и законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, а именно 26.10.2021 г.

По отношение на възражението за съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, въззивният съд, с оглед изслушаната съдебно-техническа експертиза, е приел, че при поставен предпазен колан, с каквито е бил оборудван процесният автомобил, движението напред на тялото на водача/пасажера е силно ограничено, като максималното разстояние, което можело да измине тялото напред при изправен предпазен колан е около 0.16 м. Вещото лице е заключило, че счуването на капачката на дясната коленна става се е реализирало при контакт с повърхност от арматурното табло, като от техническа гледна точка било без значение дали към момента на удара пътникът е бил с или без поставен предпазен колан. С оглед заключението на експерта съдът е установил, че закритото многофрагментно счупване на лявата раменна става се е реализирало по причина, че пътникът е бил без поставен предпазен колан и ако е бил с такъв, е нямало да получи описаното увреждане, както и мозъчно сътресение - лека степен. Пояснил е, че лявата мишница на пътника се е придвижила напред по посока на масовия център на автомобила вследствие на придадените преносни сили, а при поставен предпазен колан това движение щяло да се ограничи до не по-голямо разстояние от 0.16 м и позицията на раменната област на пътника да се фиксира на седалката. Освен това, коланът и въздушната възглавница работили в синхрон и поради непоставянето му не се е отворила и въздушната възглавница, като двете заедно според вещото лице биха предотвратили фрактурата на лявата раменна става.

Въззивният съд е приел, че приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е в зависимост от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия /действие или бездействие/, с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Въззивният съд е посочил, че при определяне степента на съпричиняване е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия, с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Прието е допуснато от пострадалия нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. С оглед събраните гласни доказателства е направен извод, че пострадалият не е бил с предпазен колан. Установено е, че в представената медицинска документация не се съдържали данни за установени травми, характерни при поставен обезопасителен колан. Този извод е свързан и със заключението на вещото лице от изготвената авто-техническа експертиза, съгласно което счупването на лявата раменна става и мозъчното сътресение са се реализирали по причина, че ищецът е бил без поставен предпазен колан и че в случай, че е имал поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила, тези увреждания не биха се получили. Въззивният състав е посочил, че няма основание да не кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото е обосновано и компетентно изготвено, съответно тези изводи не са били оспорени от страните.

При определяне процента на съпричиняване, въззивният съдебен състав е намерил, че следва да се изхожда и от поведението на водача, който е управлявал застрахования при ответника автомобил. При установената пътна обстановка и механизъм на настъпване на произшествието, същият е имал възможност да продължи движението си в своята пътна лента, а не да навлиза в насрещната лента, полагаща се за движение на другия автомобил. Това е обусловило извода на въззивния съд, че отговорността на водачите на ППС, която ЗДвП им определя за осигуряване безопасността на движението, е по-голяма и съответно приносът е значително по-голям, от този на пострадалия, поради което той трябва да отговаря до размер от 80% от обезщетението, а приносът на ищеца възлиза на 20% и то единствено за настъпилите фрактура на лява раменна кост и мозъчно сътресение - лека степен. Поради това, въззивният съд е достигнал до извод, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бил основателен и доказан до размера от 52 000 лв., а искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - до размера на сумата от 862.86 лв.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на изискванията, предвидени в чл. 280 от ГПК.

По отношение на първия формулиран правен въпрос от касатора, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същите засягат правилността на съдебното решение и конкретния размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да обоснове общо основание за допускане на касационно обжалване като обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по начин, обуславящ изхода на спора. Така формулираният правен въпрос, не може да е свързан с правилността на обжалвания акт, която не може да бъде разглеждана в производство по селекции на касационни жалби. С оглед на така изразеното тълкуване на чл. 280 от ГПК на ОСГТК на ВКС, с посочения правен въпрос касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на формулираните втори и трети правни въпроси, касаторът е обосновал правен въпрос, който с оглед правомощията на касационната инстанция следва да бъде уточнен както следва: Кои са обективните критерии, които следва да съществуват, за да се определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД? По този правен въпрос касаторът е посочил допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т 3 от ГПК. В разглеждания случай, касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване, доколкото въпросът за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, е включен в предмета на делото чрез предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ, за реализиране на отговорността на застрахователя, функционална на отговорността на прекия причинител на пътно-транспортното произшествие, от което за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, засягане на телесната цялост и психически негативни преживявания. Определянето на точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди е обусловило изхода на спора. При определяне на точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВС, съгласно ППВС 4/68 г., съгласно която, за да определи обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът следва да прецени редица обективни обстоятелства, които са съществуващи и са повлияли върху засягане на психиката на пострадалото лице, като начина на извършване на увреждането, характера на увреждането, състоянието на пострадалия, допълнително влошаване на състоянието, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, трайното отражение върху физиката на лицето, белези, както и специфичните обстоятелства за всеки случай, които съдът следва да обсъди. В разглеждания случай въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС и ВКС и е установил фактите, които са релевантни за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, също така е дал тяхната оценка, определил е всички обективни обстоятелства, които комплексно са се отразили върху дадената оценка на паричния еквивалент на следващото се обезщетение. Взети са предвид както начина на настъпване на увреждането, действията на деликвента, несъобразяване с конкретните правила за движение по пътищата, така и конкретните увреждания, засягане на телесната цялост на лицето, двете травми, извършеното оперативно лечение, периодът на възстановяване и претърпените болки и страдания, както от самата травма, така и в оздравителния процес, периодът, в който е бил зависим от чужда помощ и периодът, в който не е могъл да възстанови двигателните си функции. Взети са предвид белезите и трайните последици за двигателната активност на засегнатите ръка и крак. С оглед на така изложените мотиви не е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отношение на соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че при наличие на задължителна и трайна практика по посочения правен въпрос, липсва мотивиране на соченото основание от касатора. Поради това по посочения правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Искането за присъждане на разноски е направено само в хипотезата на допускане на касационно обжалване. Липсват доказателства за сторени разноски при подаване на отговор на касационната жалба и не следва да се присъждат.

Така мотивиран ВКС

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 49/2024 г. на Апелативен съд – В. Т. 3 граждански и търговски състав в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: