4ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2898

гр. София, 15.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 1698 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗЗД АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “ПРОФ. Д-Р С. К.” АД, ЕИК[ЕИК], против определение № 529/25.02.2025 г. по в. ч.гр. д. № 143/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено разпореждане № 9014/06.11.2024 г. по т. д. № 2062/2024 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото в частта му по предявените от ищеца срещу “ЕВРОМАРКЕТ КОМПРЕСОРС” АД иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 323 ЗЗД за сумата от 657 605,75 лева - обезщетение за вреди, които ще настъпят през периода след подаване на исковата молба за времето от 17.10.2024 г. до 16.03.2029 г., както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 136 455,39 лева - мораторна лихва върху главницата от 657 605,75 лева.

От частния касатор се въвеждат оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговото обезсилване, съответно отмяна и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Основните доводи се базират на разбирането, че различните критерии за обезщетяване вредите от договорна отговорност не изключват деликтната, а в случая те се сливат. В този смисъл се поддържа тезата, че приложение намира нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, според която обезвреда се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Уточнява се, че ако ответникът е изпълнил сключения по реда на ЗОП договор и е построил възложената инсталация, болницата нямало да разходва средства за закупуване на необходимия медицински кислород, а е щяла да произвежда този медицински консуматив срещу ниски разходи. Размерът на вредата, която се претендира, се изчислява на база покупната цена на медицинския кислород до края на процесния период. Излагат се аргументи, че доколкото инсталацията би обслужвала голям брой пациенти на болницата, недобросъвестността на ответника е толкова значима, че договорното неизпълнение се приравнява на деликт. Счита се, че прекратяването на делото в тази част представлява отказ от правосъдие и лишава ищеца от правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6, §1 вр. с чл. 13 и чл. 17 ЕКПЧ.

Иска се допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: “Допустимо ли е в казус, при който е налице непозволено увреждане на жалбоподателя (деликт), настъпило като пряка и непосредствена последица от деянието на посочения делинквент (ответник), изразяващо се в неговото бездействие (изцяло неизпълнен договор 202302010008 за доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционна поддръжка на инсталация за производство на медицински кислород), да се прилагат по аналог принципите, относими към установяване договорната отговорност за неизпълнение на парично задължение?”. Цитира се практика на ВКС.

Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, без конкретизиране на някоя от предвидените в сочената норма самостоятелни хипотези - вероятна нищожност, вероятна недопустимост или очевидна неправилност на съдебния акт.

От насрещната страна “ЕВРОМАРКЕТ КОМПРЕСОРС” АД, ЕИК[ЕИК], се оспорват като неоснователни искането за допускане на касационен контрол и подадената частна касационна жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

В случая, за да потвърди обжалваното първоинстанционно разпореждане за прекратяване на производството по делото в частта за присъждане на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от договорно неизпълнение за период, следващ датата на подаване на исковата молба, апелативният съд е приел, че исковата претенция е основана единствено на очаквания на ищеца за настъпване на бъдещите вреди и пресмятания във връзка с техния размер, правени преди увреждането, а целта на обезщетяването е да се поправят настъпилите вреди. Решаващият състав на САС е отбелязал, че извод за допустимост на заявената претенция не може да се обоснове от цитираната от частния жалбоподател съдебна практика, тъй като тя касае допустимостта на иск за присъждане за бъдещ период на обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирано трудово възнаграждение вследствие загуба/намаляване на трудоспособност като последица от професионално заболяване, съответно непозволено увреждане - хипотези, при които настъпването на вредите е сигурно и размерът им подлежи на установяване. Същата е неотносима към разглежданата хипотеза за обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договор за бъдещ /следващ подаването на исковата молба/ период.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор претендира директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК, като не излага конкретни доводи в тази насока. Съгласно трайната практика на ВКС нищожен е съдебен акт, който е постановен от незаконен състав, излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразен в писмена форма или е неподписан съгласно задължителните изисквания по чл. 235, ал. 4 ГПК и съответно чл. 236, ал. 3 ГПК, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Недопустимо би било определение на въззивната инстанция по чл. 274, ал.1 ГПК, което е постановено при липса на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от частната жалба или от иска (т. е. десезиране на съда), др. В случая няма данни определението на апелативния съд да е вероятно нищожно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Не може да се обоснове и неговата вероятна недопустимост, доколкото са налице процесуалноправните предпоставки за произнасяне на съда – разпореждането на първата инстанция е подлежащ на обжалване акт, частната жалба срещу него е подадена в срок и от легитимирана страна – ищецът в исковото производство. Поради горното настоящият състав намира, че не са налице директните основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и съответно предл. 2 ГПК за допускане на касационен контрол.

Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба, очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, от чийто мотиви пряко е установимо приложение на закона в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), прилагане на несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), несъобразяване с императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или грубо нарушение на правилата на логиката. В случая страната не излага такива аргументи, а доводите й представляват оплакване за обикновена неправилност, поради което не може да се обоснове директен достъп до касация и в хипотеза на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставеният от частния касатор въпрос не кореспондира с решаващата воля на апелативния съд. Съдържанието му предпоставя, че предмет на делото е обезвреда от непозволено увреждане на жалбоподателя, “настъпило от деянието на ответника делинквент, изразяващо се в неговото бездействие” да изпълни договор за изработка. С това по недопустим начин се смесват фактическите състави на договорната и на деликтната отговорност. Източникът на договорната отговорност е неизпълнение на задължение, възникнало от правна сделка между страните, а на деликтната – непозволено увреждане на едно правно защитено благо. Освен ако длъжникът по договорното правоотношение е недобросъвестен, той отговаря за предвидимите преки и непосредствени вреди от неизпълнението си (чл. 82 ЗЗД), докато делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди от увреждането (чл. 51, ал. 1 ЗЗД). В случая след като вредата се твърди да произтича от неизпълнението на ответника на визирания във въпроса договор, то същата попада в обхвата на договорната отговорност по чл.82 ЗЗД, а не на непозволеното увреждане по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, както се опитва да внуши обжалващият. В случая основният въпрос, обусловил решаващата воля на апелативния съд, е свързан с обследване допустимост на ищцова претенция за обезвреда на вреди за бъдещ период от неизпълнението на договорно задължение, в каквато насока правно питане не е поставено от частния касатор. При това положение формулираният от страната въпрос не покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което прави безпредметно обсъждането на релевирания допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.

По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на определението на Апелативен съд - София.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 529/ 25.02.2025 г. по в. ч.гр. д. № 143/2025 г. по описа на Апелативен съд - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.