Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: АЛБЕНА РАДОС. С. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 7117/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. Бузар, гражданин на Алжир, непридружен непълнолетен, чрез адв. Т. Л., против Решение № 3326 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 5508/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени съдебното решение и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне.

Редовно призован за съдебно заседание, С. Бузар, не се явява. Представлява се от адв. Т. Л., която поддържат касационната жалба и излага подробни съображения по същество за неправилност на съдебното решение.

Ответникът, заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците, редовно призован, се представлява от началник отдел "Качество на производството", Дирекция "Качество на процедурата за международна закрила" на ДАБ при МС - А. Г., която оспорва касационната жалба, представя актуална справка за ситуацията в Алжир, а по същество твърди правилност на атакувания с жалбата съдебен акт.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на С. Бузар срещу Решение № 4337/25.05.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано да му бъдат предоставени статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган и другите събрани доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на заместник-председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на С. Бузар не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл.8 от ЗУБ.Както според административният орган, така и според първостепенния съд, чужденецът е „мигрант“, а не лице, търсещо закрила. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на С. Бузар и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие, резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че, предвид поетапното възстановяване на икономическото положение в Алжир, не са налице сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната по произход, ще бъде изложено на реална опасност да претърпи тежки посегателства.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собственото си решение при упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от С. Бузар факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновано съдът е приел, че наведените от молителя причини да не се завърне в родината си по произход - такива от личен характер и желание да се установи във Франция, нямат характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и чужденецът не може да бъде определен като бежанец, търсещ международна закрила. Изнесените от Бузар факти налагат извода, че мотивите за напускане на страната му по произход се изразяват в търсене на по-добър стандарт на живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.

Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. Бузар за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка ЦУ-637/12.02.2024 г. относно общото положение в страната и за актуалната политическа и икономическа обстановка в Алжир, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, не се установява различна политическа ситуация в Алжир спрямо ситуацията в държавата по произход, коментирана и съобразена от АССГ.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3326 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 5508/2022 г. по описа на Административен съд - София-град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. Р. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА